Решение № 330 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Мария Стоянова в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600869 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по жалба от адв. Б. М. – защитник на подсъдимия Х., против Присъда № 15/28.01.2026г., постановена по НОХД № 3538/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, с която подсъдимият А. Й. Х. е признат за виновен в това, че на 21.04.2023г. в гр. Пловдив е причинил по хулигански подбуди на Н. З. Н. от гр. Пловдив средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 1-ви горен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. ал.1, вр. чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. В законоустановения срок е депозирано и допълнение към въззивната жалба.

С жалбата и допълнението към нея се твърди незаконосъобразност на така постановената присъда, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Подчертава се, че, с оглед събраните доказателства, съдът е следвало да оправдае подсъдимия относно квалифициращия признак „хулигански подбуди“. Заявено е също, че не е доказано умишленото нанасяне на телесната повреда. Моли се настоящата инстанция да отмени присъдата и да постанови нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение по отношение на квалифициращия признак „хулигански подбуди“, а алтернативно са формулирани искания за отмяна на 1 присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на същата, като бъде намален размера на наложеното наказание.

Представителят на държавното обвинение застъпва становище жалбата да бъде оставена без уважение. Пледира, че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен начин, а първостепенният съд е обсъдил подробно доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност.

Повереникът на частния обвинител – адв. Т. А., моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Подчертава, че делото е продължило дълго – над година в досъдебна фаза и над две години в съдебна, като са били назначени множество експертизи и са използвани всички процесуални способи за разкриване на обективната истина. Претендира разноски.

Частният обвинител Н. изцяло се солидаризира със становището на повереника си.

В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът поддържа жалбата. Изтъква, че пострадалият Н. е предизвикал подсъдимия с обиди и псувни, както и с хвърляне на угарка от цигара в купето на автомобила, а реакцията на подс. Х. не е била израз на хулиганско поведение, а отговор на противоправното поведение на пострадалия. Въз основа на твърденията за провокация от страна на последния, адв. М. пледира присъдата да бъде отменена в частта, касаеща квалифициращия признак хулигански подбуди.

Подсъдимият поддържа заявеното от защитника си. Разказва, че възникналият спор е по повод поведение на пасажера в автомобила, а не на шофьора – дъщерята на частния обвинител. Оправдава действията си със страх и самозащита, посочвайки, че хвърлената запалена цигара в буса му е могла да го запали жив. Като причина за възникналия инцидент посочва, че е бил провокиран от агресията и обидите към него и баща му.

В последната си дума подсъдимият моли присъдата да бъде отменена, тъй като не е действал по хулигански подбуди и не е искал да причини вреда.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 НПК, и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, както следва:

На 21.04.2023 г. към 13:50 ч. свид. Н. З. Н. пътувал с л.а. „Киа“ с рег.№ ****, шофиран от дъщеря му – свид. Н. Н. З.. Свидетелят Н. пътувал на предна дясна седалка, като автомобилът се движел по бул. „Христо Ботев“ в гр. Пловдив, в средна лента, в посока от Централна ЖП гара към ж.к.

„Тракия“. По същото време подсъдимият А. Й. Х. управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***** в същата посока, но се движел в лява лента на бул. „Христо Ботев“. На предна дясна седалка на товарния автомобил пътувал бащата на подсъдимия – свид. Й. А. Х.. Времето било слънчево и топло, затова прозорците на двата автомобила били отворени.

2

Малко преди кръстовището с ул. „Авксентий Велешки“ подс. Х. решил да се пристрои в средна лента, за да продължи направо, и давайки десен мигач започнал да навлиза с предницата на автомобила си в средна лента засичайки по този начин движещия се в нея л.а. „Киа“, управляван от свид. З.а.

Последната, тъй като била с предимство – не спряла да пропусне товарния автомобил, а му подала звуков сигнал и продължила напред. Товарният автомобил „Форд Транзит“, управляван от подс. Х. успял да се престрои в средна лента непосредствено след л.а. „Киа“, като видно изнервен подсъдимият започнал да натиска клаксона и да форсира двигателя. При преминаване през самото кръстовище на бул. „Христо Ботев“ с ул. „Авксентий Велешки“ подс. Х. изпреварил л.а. „Киа“, като го заобиколил отляво, след това минал пред него и набил спирачки, принуждавайки свид. З.а да спре.

Подсъдимият излязъл от автомобила и се приближил до предна дясна врата на л.а. „Киа“. Свидетелят Н. го попитал „какво има, бе човек“, но подсъдимият без да отговаря нищо и без да е бил предизвикан по какъвто и да е бил начин от свид. Н., замахнал с дясната си ръка и нанесъл удар с юмрук в областта на устата на свид. Н., след което се качил в автомобила си и избягал.

От удара свид. Н. почувствал силна болка и потърсил медицинско съдействвие в Спешно отделение при УМБАЛ „Св.Георги“, където било установено избиване на 1-ви горен десен зъб, изкълчване на 1-ви горен ляв зъб, 1-ви и 2-ри долни десни дъби, 1-ви и втори долни леви зъби. За случая свид. Н. сигнализирал на тел. 112.

Горната фактическа обстановка районният съд е приел за установена въз основа на ценените с доверие показания на свидетелите Н. Н., Н. З.а, С. З., Г.

Я., И. Д., както и на базата на частично приетите за достоверни показания на свид. Й. Х.. С доверие съдът е третирал и събраните по делото писмени доказателства и заключенията на изготвените СМЕ, СППЕ и съдебностоматологична експертиза. На обясненията на подсъдимия съдът се е доверил частично.

Настоящата инстанция, преди да коментира сторения от районния съд доказателствен анализ, намира за нужно да подчертае, че фактическата обстановка по делото е установена принципно правилно, но в частта относно посоката на изпреварване на л.а. „Киа“ от страна на подсъдимия Х. при преминаването на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Авксентий Велешки“ следва да се внесе корекция. Макар да не налага промяна в крайните изводи на съда по правото, следва да бъде посочено следното:

Съобразно депозираните пред съда показания от свид. З.а, свид. Н., свид. Х., обясненията на подсъдимия, а така също и приобщения към доказателствената маса видеозапис, които впрочем съдът правилно е третирал изцяло с доверие, се установява, че при преминаване през цитираното кръстовище бусът на подсъдимия е изпреварил лекия автомобил на частния обвинител и дъщеря му от дясната страна, като се е изравнил с тях.

Вън от описаното по-горе разминаване, съдът е сторил коректен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани по делото. Имал е 3 основание да се довери на показанията на свид. З.а и свид. Н., като очевидци на процесното събитие. Техните показания са хармонични по въпросите кога, къде и как се е случило инкриминираното събитие. Районният съд правилно ги е възприел за правдиви, тъй като свидетелите подробно описват ситуацията на пътя, а именно, че са се намирали в средната лента на пътното платно, а в лявата е бил бусът на подсъдимия, който се е опитвал да се престрои в средна лента. По този въпрос, а именно положението на моторните превозни средства и тяхното придвижване до спирането им и слизането от буса на подс.

Х., данни се откриват и в показанията на свид. Й. Х., както и в обясненията на подсъдимия. Не са налице разминавания по въпроса, че бусът се е намирал в крайната лява лента, правел е опит да се престрои в средната, а в нея по това време е бил и лекият автомобил на свид. З.а.

Показанията на свид. З.а, Н. и Х., както и обясненията на подсъдимия, не си противоречат и касателно обстоятелството, че между лицата в двете превозни средства, по-конкретно между свид. Н., от една страна, и свид. Х. и подсъдимия, от друга, е имало размяна на реплики, а впоследствие, след преминаване на кръстовището с ул. „Авксентий Велешки“, подсъдимият е слязъл от буса и се отправил към лекия автомобил „Киа“.

Разминаване е налице по отношение на съдържанието на разменените между пътниците в двете превозни средства реплики. Така в хода на производството свид. Х. и подсъдимият твърдят, че докато последният се е опитвал да се престрои в средната лента на движение, свид. Н. е отправил нецензурни думи и ругатни. От друга страна стоят показанията на свидетелите Н. и З.а, които отричат да са отправяни псувни към пътниците в буса. Макар и съдът да е поставил в очна ставка свид. Х. и свид. Н., както и свид. Х. и свид. З.а, всеки от свидетелите е поддържал и първоначално заявеното от него. Не са еднопосочни двете групи гласни доказателства и относно обстоятелството била ли е хвърлена неизгасена угарка от цигара от страна на частния обвинител в купето на буса на подсъдимия. При анализа им районният съд коректно се е доверил на показанията на свид. З.а и свид. Н..

Изложеното от тях не е белязано от противоречия, а напротив, показанията им съвпадат по отношение съдържанието на разменените реплики между лицата в двете превозни средства. Заявеното от подсъдимия от своя страна първостепенната инстанция правилно е възприела за защитна версия, целяща да оневини поведението му. Това е така, тъй като обясненията му не съвпадат с останалите кредитирани от съда с доверие доказателства, на първо място, по въпроса за начина на настъпване на телесната повреда върху частния обвинител, а така също и по отношение на момента, в който подсъдимият, от една страна, а от друга страна – неговият баща – излагат твърдения за момента, в който бил хвърлен фас в купето на буса – преди или след преминаването на кръстовището на булеварда с ул. „Авксентий Велешки“.

Именно противоречията дори в обясненията на подсъдимия и показанията на неговия баща дават основание и на настоящия съдебен състав да не им се довери, като намери за недоказано твърдението им за подобно поведение от 4 страна на свид. Н.. Затова и районният съд с основание е кредитирал на показанията на свидетелите З.а и Н., а изложеното от подсъдимото лице е възприел за защитна версия, като е счел, че инициирането на конфликта не е било започнато от тях, а именно от подсъдимия.

За изясняване на главния факт по делото са разпитани и свидетелите И.

Д. и Г. Я.. И двамата свидетели излагат своите възприятия за общата обстановка на пътя, а именно интензивния трафик и това, че са възприели някаква конфронтация между лицата в микробус и лек автомобил. Правилно районният съд е отбелязал, че показанията им не внасят яснота досежно това какви точно реплики са си разменили подсъдимия и свид. Н.. В действителност свид. Д. е заявил, че не е видял кръв по пострадалия, но за прецизност следва да се подчертае, че по думите на самия свидетел, той се е намирал на „три коли разстояние“, както и че в определен момент е загубил визуалния контакт. От своя страна свид. Я. първоначално е заявила, че превозните средства, между които е възникнал конфликта, са били в насрещното, а впоследствие, при предявяване на същата на снимков материал, приложен в досъдебното производство, е пояснила, че е имало някакви хора, които са се суетели около колата. При прочита на тези доказателства проверяваната инстанция коректно е заключила, че показанията на свид. Д. и свид. Я. не могат да служат за изясняване на въпроса дали поведението на единия пасажер е предизвикало реакцията на водача на микробуса, и обратно.