Решение № 367 от 25.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20215300503226 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Ш. М. против решение № 1895/27.10.2021г. по гр.д.№ 711/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което са отхвърлени исковете й против въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „*************“ за заплащане на сумата от 3500 лева, представляваща разликата между заплатеното от застрахователя обезщетение за причинени на жалбоподателката неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяно на 15.06.2016г. пътнотранспортно произшествие, предизвикано виновно от лицето С. Ю. Ю. с лек автомобил, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и сумата 17,40 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди от произшествието, изразяващи се в разходите на ищцата за лечение на травмите от произшествието, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането15.06.2016г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС не е отчел правилно събраните доказателства относно тежестта и интензитета на търпените от жалбоподателката болки и страдания. Оспорва се като напълно необоснован и противоречащ на събраните доказателства изводът на първоинстанционния съд, че е налице съпричиняване на вредите от страна на жалбоподателката. Иска се цялостна отмяна на решението и уважаване на исковете.

От въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „**********“ е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решението е правилно и законосъобразно, подробно и ясно мотивирано. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на първоинистанционния съд.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С исковата молба по гр.д.№ 711/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с. са предявени обективно 1 съединени искове по чл.432, ал.1, вр. чл.496 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД. Твърди се, че в резултат от виновно причиненото със застрахования автомобил ПТП на 15.06.2016г. Д.М. е претърпяла следните травми: мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието / зашеметяване/, без пълна загуба на съзнание; охлузвания по крайниците. Още на 15.06.2016г. тя била транспортирана до „********“ЕООД, с диагноза „************“.

Лечението продължило до 27.06.2016г.. На 08.07.2016г. жалбоподателката посетила невролог, който констатирал продължаващо главозамайване и тежест в главата, без световъртеж. На 10.07.2016г. тя постъпила отново на лечение в МБАЛ“********** с диагноза „***********“. Констатираното обективно състояние било „************“. При изписването й на 15.07.2016г. координацията й била с дискретен вертрижен синдром. След изписването лечението продължило в домашни условия. Жалбоподателката не била в състояние да работи, за което й били издадени пет болнични листа за период общо до 18.08.2016г. През изминалите до датата на подаване на исковата молба около четири години тя продължавала да чувства главоболие и световъртеж. Изпаднала в стрес и не можела да спи нощем. Болките и страданията от телесните увреждания били много силни. Д.М. претърпяла и имуществени вреди в размер на заплатените от нея потребителски такси за болничен престой в размер от 17,40 лева.

С подадения от Застрахователно акционерно дружество „*************“ отговор на исковата молба исковете са оспорени по основание и по размер. Заявено е възражение за съпричиняване на травмите от страна на пострадалата.

От събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства- протокол за оглед на ПТП, Присъда № 66/04.09.2017г. по НОХД № 1296/2017г. на ПОС и др., се установява, че на 15.06.2016г. лицето С. Ю. Ю. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка ********** е нарушил правилата за движение и виновно е предизвикал ПТП, като в резултат от същото е настъпила смъртта на едно лице и са причинени средни телесни повреди на две други лица. Безспорно е, а и от събраните доказателства се установява, че към момента на произшествието автомобилът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при въззиваемото дружество. Видно от уведомленията от същото до жалбоподателката / л.44 и л.46 по първоинстанционното дело/ по образуваната щета № 0801- 000725/2018- 02 й е било определено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 4000 лева.

По първоинстанционното дело е разпитана свидетелката Н. М. Същата сочи, че с жалбоподателката се познават от повече от 15 години. Свидетелката научила за катастрофата с автомобила, в който пътувала Д.М. Преди инцидента тя нямала здравословни проблеми. След това продължително време била в болнични. И след това проъдлжила да изпитва болки в главата и по тялото. Имала световъртеж. Имала проблем с лявото ухо.

Инцидентът се отразил негативно и на психиката й. Преди била много общителна. След това и понастоящем не искала да излиза от дома си. Затворила се в себе си. Изпитвала страх от автомобили- не само да се качи в автомобил, но и като цяло от автомобили.

В приетото заключение по СМЕ, изготвено от вещо лице д- р М. Б. е отразено, че жалбоподателката е претърпяла следните травми в резултат от ПТП на 15.06.2016г.: сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на зашеметяване, без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома; охлузвания по крайниците. Оздравителния период за мозъчното сътресение продължил 5060 дни, а този за охлузванията по крайниците- 10- 12 дни. Съгласно заключението към момента на изготвянето му жалбоподателката не би следвало да изпитва болки и страдания от причинните й травматични увреждания, но е възможно да продължава да изпитва психоемоционален дискомфорт. По въпроса, дали Д.М. е била с предпазен колан при настъпване на ПТП, вещо лице д-р М. Б. не е категоричен. Той коментира, че липсата на специфични увреждания по гръдния кош и корема не изключват възможността тя да е била с предпазен колан. Също така той не е категоричен и по въпроса, дали уврежданията биха били по- леки, ако жалбоподателката е била с такъв колан, тъй като ако останалите две жени на задната 2 седалка са били без предпазни колани, тя би могла да пострада и от движението на техните тела.

От приетото по първоинстанционното дело заключение по САТЕ, изготвено от вещо лице инж.С. М., се установява, че лекият автомобил, с който е причинено произшествието, е фабрично оборудван с предпазни колани за всички места, включително и за мястото по средата на задната седалка, на което е седяла жалбоподателката. В заключението е отразено, че липсват данни относно изправността на предпазните колани. Тъй като автомобилът се е ударил странично в стълб в областта на предна дясна врата, тялото на жалбоподателката следва да се е придвижило надясно. Вещото лице не може да определи в какво точно се е ударила, тъй като според него това зависи от положението на пътничката от дясната й страна. Инж.М. не може да направи обоснован извод и относно това, дали при инцидента жалбоподателката е била с поставен предпазен колан.

От гореизложеното става ясно, че в резултат от ПТП със застрахования във въззиваемото застрахователно дружество по задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“ автомобил жалбоподателката е претърпяла основно мозъчно сътресение, като охлузванията не са описани конкретно и не може да се прецени тяхната тежест. Периодът на възстановяване от мозъчното сътресение е сравничено продължителеноколо два месеца,п като през цялото това време жалбоподателката в по- голяма или помалка степен е чувствала световъртеж, главоболие и общо неразположение. Особено съществени в случая са претърпените емоционални травми от катастрофата, тъй като тя е била много тежка. Починал е свекърът на жалбоподателката. Другите две жени, с които тя е седяла на задната седалка са претърпели счупвания на крайниците. От показанията на свидетелката Н. М. се установява, че след инцидента Д.М. е станала необщителна и затворена. Изпитвала страх от всякакви автомобили. Това говори за преживян силен стрес, който с години не е отшумял. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че заплатеното от застрахователя обезщетение в размер от 4000 лева не е достатъчно да покрие претърпените щети, като, съобразно с тяхната тежест и продължителност, справедливият размер на обезщетение е 5500 лева. Не се установява съпричиняване поради непоставен предпазен колан. В заключенията вещите лица по СМЕ и САТЕ не са направили изводи в подкрепа на това обстоятелство. От останалите доказателства по делото също не се установява жалбоподателката да е пътувала без поставен предпазен колан. Единствено във второто уведомление от застрахователя до нея се твърди, че тя не е била поставила предпазния колан, което било видно „от всички документи по преписка в тяхната съвкупност, както и от механизма на ПТП и от получените увреждания“. Тези изводи на застрахователя не обвързват съда и не съставляват доказателство относно соченото обстоятелство. Ето защо, в полза на жалбоподателката ще следва да бъде присъден пълния размер на разликата между 5500 лева и 4000 лева.

Безспорно е, а и от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от фактура от 22.06.2016г. се установява, че като пряка последица от застрахователното събитие жалбоподателката е претърпяла и имуществени вреди в размер на заплатените от нея 3 бр. потребителски такси за лечението й в МБАЛ“*************“ в общ размер от 17,40 лева. Обезщетение за тези вреди ще следва да бъде присъдено отделно от това за неимуществени вреди.

Съобразно с горното обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателката Д.М. против въззиваемата страна ЗАД„***********“ за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща дължима част от сумата от 3500 лева, претендирана като разлика между заплатеното й от застрахователя обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяно на 15.06.2016г. ПТП, предизвикано виновно от лицето С. Ю. Ю. с лек автомобил, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата 17,40 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от произшествието, изразяващи се в разходите за лечение на травмите от произшествието, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането- 15.06.2016г.. В 3 останалата му част за разликата между пълния претендиран размер на обезщетение за неимуществени вреди от 3500 лева и дължимите 1500 лева обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. Съобразно с настоящето решение, обжалваното решение ще следва да бъде отменено и в частта относно разноските, а именно в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на ЗАД„********“ съдебни разноски над 170 лева до пълния присъден размер на същите от 300 лева, като в полза на пълномощника й, адв.Я.С. бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от по 145 лева за двете съдебни инстанции.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1895/27.10.2021г. по гр.д.№ 711/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с. в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателката Д. Ш. М.. против въззиваемата страна ЗАД„*********“ за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща дължима част от сумата от 3500 лева, претендирана като разлика между заплатеното й от застрахователя обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяно на 15.06.2016г. ПТП, предизвикано виновно от лицето С. Ю. Ю. с лек автомобил, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата 17,40 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от произшествието, изразяващи се в разходите за лечение на травмите от произшествието, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането- 15.06.2016г., като вместо това