Решение № 35 от 31.10.2025, Районен съд - Трявна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Трявна, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Административно наказателно дело № 20254240200056 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. А. К. срещу предупреждение по чл.28 от ЗАНН №РДГ05-5627/20.05.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, оправомощен със заповед №РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните.

В жалбата се сочи, че в двора на жалбоподателя действително е съхранявана дървесина по вид и количества, посочени в предупреждението, но се твърди, че същата е законно добита от собствена на жалбоподателя земеделска земя след издадени разрешителни за сеч от Община Т.. Твърди се също, че Кметският наместник на Кметство Б. не е маркирал с контролната марка на кметството, поради обстоятелството, че дървесината е превозена от землището на селото с конски впряг, при което той заявил на жалбоподателя и съпругата му, че няма как да издаде превозен билет, съответно да постави контролна горска марка преди издаване на превозен билет, поради което да остави дървесината на съхранение в двора им и когато решат да я транспортират в гр. Т., където жалбоподателят живее със семейството си, да го повикат да издаде превозен билет с МПС, с което ще се превози дървесината, съответно ще се маркира за превоз преди това с контролната 1 марка на Кметство Б.. Кметският наместник указал също, че за една и съща дървесина ще издаде веднъж превозен билет от нивата до обора и после за същата дървесина от обора до гр. Т., до жилището на жалбоподателя. В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят представил на контролните органи разрешителните за сеч на дървесината, от които било видно, че сечта е извършена не от горски територии, а от земеделска земя. В тези случаи приложимият закон бил не Закона за горите, а Закона за опазване на селскостопанското имущество. Твърди се в жалбата и наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закони при издаване на обжалвания акт.

Претендира се в жалбата отмяната на обжалваното предупреждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

В съдебно заседание ответникът по жалба Директорът на РДГ – Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсулт А. Ц., оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на издаденото предупреждение.

Счита, че в случая не следва да бъде приложен Закона за опазване на селскостопанското имущество, а Закона за горите, тъй като нарушението, за което е съставено предупреждението, е съхранение на дървесина, а не е свързано с добива й, като липсват доказателства как и откъде е добита тази дървесина и дали действително от частен имот, както твърди жалбоподателят.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №009654/07.02.2025 г. от горски инспектор при РДГ – Велико Търново С. П. Г., в присъствието на свидетеля М. Л. Н., за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите.

АУАН е подписан от нарушителя за удостоверяване запознаване със съдържанието на документа и му е връчен лично на 07.02.2025 г. – с възражения, които е посочил, че ще изложи подробно. Такива възражения са депозирани пред Директора на РДГ – Велико Търново, вх.№1632/11.02.2025 г., ведно с приложени към тях разрешителни за сеч.

2

Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РДГ – Велико Търново е подал сигнал до Районна прокуратура – Габрово с оглед данни за извършено престъпление по чл.206 НК. По този сигнал Районна прокуратура – Габрово се е произнесла с постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.03.2025 г.

С обжалваното предупреждение по чл.28 от ЗАНН №РДГ055627/20.05.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, след като е прието, че е извършил нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите, за което се предвижда наказание по чл.266 ал.1 от Закона за горите в размер от 500 до 5000 лева, жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според АУАН и НП извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в следното: На 07.02.2025 г. съхранява 13 пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид габър, джанка, зимен дъб, круша и орех с дължина на 1 метър, немаркирани с контролна горска марка. Дървесината е установена на територията на РДГ – Велико Търново, ТП ДГС „Плачковци“, Община Т., с. Г., местност К..

За описаното в АУАН и в НП деяние като административно нарушение е съставен констативен протокол Серия В №012087/07.02.2025 г., според който:

При извършена по сигнал на телефон 112 проверка в с. Г., землище с. Б., Община Т., частен дом – „К.“ са установени 13 пр.куб.м. дърва за горене от дървесен вид габър, джанка, зимен дъб, круша и орех, които се съхраняват без превозен билет и без да са маркирани с контролна горска марка. Лицето Н. А.

К. представи разрешителни за почистване на собствени частни поземлени имоти, както следва: разрешително за сеч №48 от 10.11.2023 г. с идентификатор *** – нива; разрешително за сеч №49/10.11.2023 г. с идентификатор *** – пасище; разрешително за сеч №45/01.10.2024 г. – ливада; разрешително за сеч №5/27.01.2025 г. – нива, всички издадени от Кметски наместник на Ц. Н. К., като дърветата за сеч са маркирани с контролна горска марка №11 на Община Т.. Според констативния протокол, дървесината се съхранява разкроена на 1 метър дължина.

3

Цитираните в констативния протокол разрешителни за сеч са представени по делото. Освен тях, заедно с възражението срещу АУАН, жалбоподателят е представил и допълнителни разрешителни за сеч. Видно от тях е, че:

С разрешително за сеч №48/10.11.2023 г., издадено от Кметски наместник на с. Б., Община Т., на С. Ц. С. е разрешено да отсече 5 броя дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с начин на трайно ползване – нива, между които: круша – 2 броя, габър – 1 брой, джанка – 1 брой.

С разрешително за сеч №49/10.11.2023 г., издадено от Кметски наместник на с. Б., Община Т., на С. Ц. С. е разрешено да отсече 5 броя дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с начин на трайно ползване – пасище, от дървесен вид габър.

С разрешително за сеч №52/17.11.2023 г., издадено от Кметски наместник на с. Б., Община Т., на Н. А. К. е разрешено да отсече 5 броя дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с начин на трайно ползване – нива, между които: круша – 21 брой.

С разрешително за сеч №55/21.11.2024 г., издадено от Кметски наместник на с. Б., Община Т., на С. Ц. С. е разрешено да отсече 5 броя дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с начин на трайно ползване – пасище, от дървесен вид габър – 4 броя и дъб – 1 брой.

С разрешително за сеч №5/27.01.2025 г., издадено от Кметски наместник на с. Б., Община Т., на Ц. Н. К. е разрешено да отсече 5 броя дървета в собствен частен поземлен имот в землището на с. Б., Община Т., с начин на трайно ползване – нива, между които: дъб – 1 брой, круша – 1 брой, орех – 1 брой.

От показанията на разпитаните като свидетели С. П. Г. и М. Л. Н., съответно актосъставител и свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, се установява, че при извършената въз основа на сигнал на телефон 112 проверка в имот в с. Г., Община Т., е констатирано съхранение на 13 пространствени куб. метра дърва за горене от различни дървесни видове, без да са маркирани с контролна горска марка и без за тях да има 4 превозен билет. За тях жалбоподателят представил разрешителни за сеч, издадени от Кметския наместник на с. Б., Община Т.. Някои от описаните в разрешителните дървесни видове съответствали на вида на намерената да се съхранява дървесина.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, които да са довели до опорочаване на атакуваното предупреждение по чл.28 ЗАНН, издадено от Директора на РДГ – Велико Търново. Същото е издадено въз основа на АУАН, съдържанието на който е в съответствие с изискванията на чл.42 ал.1 т.1-10 ЗАНН. Самото предупреждение е издадено от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл.274 ал.1 т.1 от Закона за горитe (ЗГ) и представената по делото заповед №РД-49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, оправомощаваща директорите на регионалните дирекции по горите да издават наказателни постановления за нарушения по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като съдържа установените в чл.28 ал.2 т.1-11 ЗАНН реквизити.

С атакуваното предупреждение по чл.28 ЗАНН Директорът на РДГ – Велико Търново е приел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ. С посочената разпоредба се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

Не се оспорва от жалбоподателя, а и се установява въз основа на събраните по делото доказателства, че на посочените в АУАН и в предупреждението по чл.28 ЗАНН дата и място жалбоподателят е съхранявал 13 броя пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид габър, джанка, зимен дъб, круша и орех, без дървесината да е маркирана с контролна марка. Относно произхода й същият е посочил, че е добита въз основа на разрешителни за сеч, издадени от Кметски наместник на с. Б., Община Т., които е представил пред административно наказващия орган, който от своя 5 страна е приел, че описаните в разрешителните за сеч дървесни видове съответстват със съхраняваните от лицето. Следователно е възприето твърдението на жалбоподателя, че дървесината е добита от земеделски земи, а не от имоти, представляващи горски територии. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл.207 от ЗГ, съгласно която дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка – собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът, като маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.

Приложение в случая намира и разпоредбата на чл.50 т.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съобразно която с общинска марка се маркира дървесина, добита извън горски територии, каквато е процесната дървесина. Идентична е законовата регламентация и в ППЗГ, където в чл.131б ал.1 е посочено, че дървесината добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), преди транспортиране се маркира с марка – собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът, като маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. А съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОСИ, този закон се прилага относно селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища). С оглед така цитираната нормативна уредба и съхраняването от страна на жалбоподателя на добита от земеделски земи дървесина без поставена контролна марка от съответното длъжностно лице се налага извод за осъществено нарушение на Закона за горите и по-конкретно на чл.213 ал.1 т.1 от него.

С оглед изложеното по-горе се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя за неприложение на ЗГ и нормативните актове по прилагането му относно извършеното от него деяние.