Решение № 160 от 11.12.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Търговище, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500282 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Краси строй 999- от основи до ключ” ЕООД, ЕИК:204837214, гр. Попово, чрез адв. Р. Р., ТАК, против решение № 32/23.08.2024 г., постановено по гр.д. № 290/2023 г. по описа на PC - Попово.

С обжалваното решение РС – Попово ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БРОТИМ“ ЕООД, ЕИК 202933452, гр. Харманли, и „КРАСИ СТРОЙ 999 - ОТ ОСНОВИ ДО КЛЮЧ“ ЕООД, ЕИК 204837214, гр.

Попово, обл. Търговище, че „КРАСИ СТРОЙ 999 - ОТ ОСНОВИ ДО КЛЮЧ“ ЕООД дължи на „БРОТИМ“ ЕООД сумата 3 437.84 лв. - главница, представляваща останалата неизплатена част за доставено оборудване за птицеферма по фактура № 785/28.04.2020 г., както и сумата 933.24 лв.

(деветстотин тридесет и три лева и 24 ст.) - лихва за забава за периода 02.06.2020 г. - 30.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2023 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 42/22.02.2023 г. по ч.гр.д. № 61/2023 г. по описа на Поповския районен съд, 1 като В ЧАСТТА за сумата над 933.24 лв. до пълния предявен размер от 962.60 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва за забава. „КРАСИ СТРОЙ 999 - ОТ ОСНОВИ ДО КЛЮЧ“ ЕООД е осъден да заплати на „БРОТИМ“ ЕООД сумата 591.51 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 61/2023 г. по описа на ПРС, определени по съразмерност, както и сумата 776.33 лв. разноски в исковото производство по гр.д. № 290/2023 г. на РСП.

С оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му и отхвърляне на предявените искове изцяло. Излага следните съображения:

1.С подаденото възражение по чл.414 от ГПК е заявена претенция за неточно изпълнение, в т.ч. че заплащане ще бъде извършено едва след изграждане и тестване на инсталацията, съгласно р.ІІ от договора; 2. Съдът некоректно в мотивите си е установил, че единственото, което е посочено в оферта № 1194 и което не е доставено, съответно не е монтирано, е въздуховод (550 лв., сума, присъдена от РСП за нещо, което въобще не е доставено и монтирано). От СТЕ е станало ясно, че офертата № 1194 въобще не е изпълнена. Налична е печка за отопление, но тя не е тази от офертата, т.е. налице е пълно неизпълнение, като това са дефекти, които не могат да бъдат констатирани на място, видно и от самата експертиза, още по-малко – от ответниците при приемане на работата. Именно по тази причини чрез конклудентни действия /неплащане на останалата част от фактурата/, купувачът е възразил срещу неточното изпълнение, като това възражение е направено в сроковете до ЗЗД. 3.Въпреки че ищецът е бил наясно с факта, че ответникът не е доволен, че не е монтирана печката от офертата, в нито един момент не е предложил точно изпълнение. Според въззивника, в случая продавачът съзнателно е премълчал факта, че не продава вещта, която е избрана от ответника, както и че не е изпълнил в цялост оферта №1194 (не е монтирал изобщо въздуховод).

В заключение, жалбоподателят счита, че няма как ищецът да бъде приет за изправна страна по договора, както и че ответникът, чрез конклудентни действия, както и с възражението си по чл.414 от ГПК, е възразил срещу неточното изпълнение, като не е платил цялата сума по фактурата; като в самото възражение е отправено и искане за точно изпълнение, такива са и разговорите между страните.

2

В постъпилия по реда и на осн.чл. 263 от ГПК отговор насрещната страна, чрез адв. С. С., АК-Разград, счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при съобразяване с материалния закон, след задълбочен и обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Счита за неоснователни доводите на ответника за доставяне на друга от поръчаната вещ и/или некачествено изпълнение по монтажа на съоръжението и/или за непълна окомплектовка на същото: съоръжението е доставено м.06.2020 г., монтирано до м.септември 2020 г.; пуснато е в експлоатация през м.ноември 2023 г., по признание на ответника. През тези три години ответникът не е предявявал нито гаранционни претенции, нито възражения за неточно/непълно изпълнение на поръчката. Оборудването е доставено, монтирано и прието от представител на ответника без забележки, като от този момент вещите са преминали в собственост на ответника. Въззиваемият счита, че е „крайно несериозно“ след 3 години осъществявана фактическа власт върху тези вещи, ответникът да установи, че вещите, предмет на поръчката, не били по вид същите и липсва комплектовка. В подкрепа на изложеното са и действията на ответника по заплащане на значителна част от задължението му (от дължими 53 994,24 лв.останали неплатени 3 437,84 лв.); ответникът не е подал писмен отговор по делото, не е отправил насрещен иск, нито надлежно заявено ясно възражение в първото по делото заседание. Сочи, че поведението на ответника извън процеса и по време на процеса е в двете крайности: оспорва иска изцяло оспорва договора (като документ без подпис), от друга страна – признание за дължимост на претенцията (в осз от 06.09.2024 г.), каквото признание ответникът е направил два пъти – във възражението и два пъти в съдебни заседания.

В о.с.з. пред въззивната инстанция страните не се явяват, не се представляват, не са представили писмени становища.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 267 от ГПК при съответното прилагане на чл. 262 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, отговаря на изискванията на ГПК относно редовността й, извършена е редовна размяна на книжа, поради което е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество е частично основателна.

По фактите и правните изводи:

Въз основа на събраните в заповедното и първоинстанц;ионното исково производство писмени и гласни доказателства въззивът намира за установено в производството, че на 23.12.2019 г. между страните по делото е сключен писмен договор за покупко продажба № 90, с предмет на договора продажба на „оборудване за птицеферма“, съгласно приложени оферти, неразделна част от договора (съгл. чл. 1 от договора– оферта № 1193/212.2019 г. и № 1194/20.12.2019 г.

Макар договорът да не е подписан от купувача (ответник по делото) и в тази връзка да е едно от възраженията му по иска, извода за наличието на този писмен договор се обуславя и установява както от съдържанието на възражението на ответника в срока по чл. 114 от ГПК, в заповедното производство по приложеното ч.гр.д. № 61/23г. на РСП (което възражение съдържа признание в тази насока, с цитирането на този договор, позоваването на уговорки в договора, заверен препис от който сам ответникът предствя към възражението си – л. 12 и 13 от ч.гр.д. № 61/2023г.), от разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, извършените фактически действия по приемане на оборудването, както и извършените заплащания, съобразени със сроковете в чл.2/раздел 2.Условия на плащане.

Макар в срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът да не е депозирал отговор и не е правил възражения по основателността на иска, исковият съд, разглеждащ установителния иск за съществуване на вземането, предявен по реда и на осн.чл. 415/чл. 422 от ГПК, дължи произнасяне по възраженията, направени в срока по чл. 414 от ГПК в заповедното производството (какъвто е настоящият случай), съгласно и задължителните тълкувателни постановки на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Макар ответикът/длъжник в заповедното производството да няма задължение да обосновава своето възражение (чл.

414, ал. 1 , изр. 2 от ГПК), то в случай, че е пояснил защо възразява, позовал се е на определени факти и обстоятелства, изключващи, според него съществуването на претендираното вземане, в исковото производство по чл.

415/чл. 422 от ГПК съдът е длъжен да съобрази и да се произнесе по тези възражения - т.11а от цитираното ТР: „В производството по иска, предявен 4 по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор“.

Доколкото обаче, въпреки процесуалното нарушение на първоинстанционния съд в тази насока, доколкото във въззивната жалба не се твърди това процесуално нарушение да е довело до ограничаване правата на ответника да ангажира относими доказателства, респ. не е отправено искане, по реда и на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК, до въззивния съд за събиране на други доказателства, въззивът дължи произнасяне въз основа на събраните в първата инстанция доказателства.

Във въпросното възражение по чл. 414 ГПК, ответникът, чрез своя управител, е възразил, че сумата от 2 437.84 лв. „се дължи след извършване на монтаж на системата за ВиК в пилчарника“, както и че ще извърши плащането „след изпращане на екип (от ответника) и след извършване на тестването на поилките и хранилките и изграждане на ВиК системата“, и след като се увери, че „всичко е извършено както трябва и в съответствие с цитирания по-горе договор“. По-надолу във възражението отвеникът е пояснил, че сумата от 3437,84 лв. ще плати след „изграждане и тестване на инсталациите съобразно раздел втори от договора“, като е възразил (изречение последно от възражениетио): „ответната страна не извърши в срок изграждането и тестването на инсталациите“.

На първо място следва да се посочи, че страните са договорили в чл. 2 (наричан от ответника „раздел втори“), изписано в договора от 23.12.2019 г.:

2.Условия за плащане сроковете за плащане на покупната цена, на три пъти, обвързано не само от дати (бел.съда: относно последната дата - 30.03.2019 г. очевидно е техническа грешка в годината – 2020 г.), но и от фактически действия: в деня на поръчката, след доставка, след монтаж, като при забавяне в плащането на която и да е сума е договорена в полза на продавача неустойка в размер 10% от остатъчната сума за всеки просрочен месец. Неустойка в полза на купувача не е договаряна.

Наред с това в последващите разпоредби от договора (4.Обща гаранция) е предвидена гаранция, при изложени условия, както и задължение 5 за КУПУВАЧА „да установи и съобщи в писмена форма на ДОСТАВЧИКА незабавно и обстоятелствено за видими качествени и количествени отклонения. В противен случай услугата се приема за одобрена.“ Съгласно разпоредбите на чл. 20а от ЗЗД „договорите имат силата на закон за тези , които са ги сключили“, като при тяхното тълкуване трябва да се търси действителната обща воля на страните, съобразно дадените основни критерии в чл. 20 ЗЗД.

Установява се от събраните гласни и писмени доказателства, че оборудването е доставено и монтирано в обекта на ответника: доставено е на 01.06.2020 г. (с изключение на въздуховода), при договорен срок на доставка 15.02.2020 г. Монтажът е извършен от 02.06.2020 г. до 02.09.2020 г.

Безспорно е установено в процеса, че при доставката на оборудването, ищецът, въпреки изричната уговорка между страните в договора (предвид препратката към оферта № 1194/20.12.2019 г. – от два пункта) е доставил печка, различна от тази по офертата. От една страна, в чл. 3 от договора, страните са изключили от уговорките за гаранция „автоматичната печка на твърдо гориво“. От друга обаче, въпреки установеното, още при доставката, различие на договорената и предоставена печка, ответникът не само не я е върнал, а напротив – очевидно е приел доводите на ищеца, че тази печка ще му върши по-добра работа. Приемането на тази част от офертата е осъществено със съгласието и още повече при „непротивопоставяне“ от страна на ответника, поради което и съдът намира за неоснователно това възражение.