Решение № 13503 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13503 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110107414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124. ал. 1 ГПК. вр. чл. 235 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника Л. Ц. Д. да заплати в полза на ищеца /фирма/ сумата в размер на 1250 лева, частично от 24 999 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с публикация в личния профил на ответника в социалната платформа *********, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът осъществява търговската си дейност в областта на недвижимите имоти и по-конкретно отдаването на помещения за използването им като офис пространства, споделени офис пространства, зали за събития, както и като декор за заснемането на реклами, сериали и филмови продукции. Сочи, че дружеството е собственик и на търговска за услуги „по отдаване под наем на офиси за съвместна работа“.

Излага твърдения, че ответникът на 08.08.2023 г. в личния си профил във ********* публикувал текст, според ищеца, представлява разпространяване на позорно обстоятелство, като е нанесъл и обида, използвайки епитета „измамници“. Сочи, че ответникът несъмнено е съзнавал позорния характер на тези свои твърдения, както и това, че същите са неверни.

Поддържа, че освен обиди, това изявление съдържа и твърдения като „Набират служители, мамят ги с по 2000 лева заплата и накрая не си плащат“, „Не плащат осигуровки“, „Няма договори“ както и призив никой да не започва работа за това дружество, което било извършено с цел да урони имиджа и доброто име на дружеството, с което имат друг спор.

Сочи, че деянията, увреждащи доброто име и търговската репутация на ищеца, изразяващи се в публикации на опозоряващи изявления в интернет пространството на 08.08.2023 г., 15.08.2023 г., 03.09.2023 г. и на 30.10.2023 година. Претендира претърпени от дружеството 1 неимуществени вреди в размер на 1 250 лева, частично от 24 999 лева. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК депозира отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че цитираните от ищеца текстове не са разпространени от ответника. Поддържа, е не е налице вреда за ищеца – дейността му и репутацията не били засегнати от публикациите. Сочи, че дори и да се установи, че текстът е разпространен от ответника, твърденията в него са верни. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявения иск в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи пълно и главно наличието на следните обстоятелства: наличието на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца в публикации в личния профил на ответника в социалната платформа Фейсбук, респ. в ревю в ********, в пряка причинна връзка от които е претърпял неимуществени вреди, така и размерът им.

Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД възниква по силата на закона, а нейното основание и граници са установени в императивни материални разпоредби. Те обслужват не само частния интерес на страните по делото, но и законността, разбирана като задължение на всички правни субекти да спазват онези изисквания на закона, които са в интерес на цялото общество, включително и основния принцип в правото да не се вреди другиму.

Настоящият съдебен състав приема, че ищецът, в качеството на юридическо лице и търговско дружество не може да претендира неимуществени вреди, настъпили в резултат от противоправни действия на ответника – деликт.

На съда е известно, че с Определение № 50001 от 03.01.2023 г. по гр. д. № 3023/2022 г. на ВКС, IV ГО, по реда на чл. 292 ГПК ВКС е спрял касационното производство и е предложил на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса: "Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице?", тъй като по този въпрос е формирана противоречива съдебна практика.

По този въпрос настоящият съдебен състав споделя становището в установената и дългогодишна безпротиворечива съдебна практика, обективирана в редица съдебни актове на касационната инстанция, в която се приема, че липсва законно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице/търговец/, защото то има само имуществени права. В този смисъл са Решение № 197 от 19.02.1997 г. по гр. д. № 250/1995 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 457 от 13.05.2009 г. по гр. д. № 1116/2008 г. на ВКС, I ГО, Решение № 47 от 10.09.2010 г. по т. д. № 625/2008 г. на ВКС, II TO и др.

Съдът споделя становището, че уронването на престижа и репутацията на 2 търговеца, увреждането на доброто му име и разколебаването на доверието в неговата лоялна търговска практика, принципно подлежи на обезщетяване, но само ако противоправното поведение на ответника е станало причина за настъпване на вреди, отразили се в имуществената сфера на търговеца. Тези вреди за юридическото лицетърговец са имуществени, а не неимуществени, тъй като неимуществени вреди по смисъла на чл. 45 ЗЗД може да бъдат причинени само на физическо лице, тъй като засягат моралната лична сфера на човешката личност/психика, душевност, емоции/.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебната практика на ВКС, която е в обратния смисъл, в преобладаващата си част не е относима към търговските дружества, а към юридическите лица с нестопанска цел и в частност- религиозни организации.

Неубедителен е доводът, че след като в чл. 45 ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, виновно причинени другиму, то следва извод, че и за юридическите лица не е изключена възможността да търсят и получат обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Да, законът не ограничава възможността на юридическите лица-търговци да търсят съдебно репариране /поправяне на причинените им виновно вреди, но тези вреди за търговските дружества могат да бъдат само имуществени. Целта на създаването и функционирането на търговското дружество е реализиране на търговска печалба, поради което последици от непозволено увреждане като накърняване на репутация, добро име и др. рефлектират и засягат изцяло имуществената сфера на дружествотоводят до отлив на клиенти, откази за подписване на договори и др., а оттам - до намаляване на печалбите или реализиране на загуби за увредения търговец. Вредата от непозволено увреждане за търговеца е винаги имуществена.

В допълнение на изложеното следва да се посочи и че ако юридическите лица не носят отговорност за лични виновни действия именно заради липсата на психика (заради невъзможността тяхната фингирана воля да формира интелектуалния и волевия момент на вината, т.е. да бъдат вменяеми), респ. да отговарят за деликт, причинени от лични, виновни действия, логично e по същата причина юридическите лица да не могат и да търпят неимуществени вреди, причинени им от друг, именно защото не могат да ги осъзнаят и възприемат. И положението тук не е като при малолетните физически лица, които в найранна възраст не могат да осъзнаят загубата на родител, респ. да търпят болката и страданието от тяхната загуба, но впоследствие, когато тя се появи (защото те по начало ще я изживеят), са материално легитимирани да претендират такива неимуществени вреди. ( в този смисъл проф. И.Р.).

Предвид изложеното и доколкото настоящият съдебен състав приема, че за ищеца юридическо лице – търговско дружество не се установява наличието на претърпени неимуществени вреди, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 50 лева – депозит за свидетел.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен 3 между Л. Ц. Д. и адвокат К. И. В., страните са уговорили, че адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ответника в исковото производство по гр.д. № 7414/2024 г. по описа на СРС, 124 състав, следва да се определи възнаграждение размер от 425 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на /фирма/ с ЕИК ********** със съдебен адрес: /адрес/, за осъждане на Л. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес в /адрес/,да заплати на /фирма/ сумата от 1 250 лева, частично от 24 999 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – накърнено добро име и търговска репутация на дружеството в резултат на извършени от ответника Л. Ц. Д. публикации в социалната мрежа ********* на 08.08.2023 г. и на 03.09.2023 г., ревю в ******** под бизнес профила на ищеца – 15.08.2023 г. и коментар под бизнес профила на ищеца в ******** – 30.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК ********** със съдебен адрес: /адрес/ , за осъждане на Л. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес в /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА /фирма/, с ЕИК **********, със съдебен адрес: /адрес/, да заплати в полза на адвокат К. И. В., ЕГН **********, със служебен адрес в /адрес/, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 425 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Л. Ц. Д., ЕГН **********, безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 7414/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5