Решение № 403 от 19.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Плевен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20264430201624 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. Р. Л. от гр.П***, с ЕГН ********** срещу-НП №26- 3391-000162 07.07.2026 на Началник на 02 РУ в ОД на МВР Плевен, с което на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 25,56 ЕВРО за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП, за нарушение на чл100ал1т1 от ЗДвП ,адм.наказание глоба в размер на 15,34евро на осн. чл 183ал1т1пр.1 и за нарушение на чл139 ал1т1 от ЗДвП, адм.наказание глоба в размер на 66,46 евро на основание чл 179ал6 т1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. Излагат се аргументи, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че свидетелството за управление на МПС го е загубил и е предприл действия за съобщаване на органите на МВР и КАТ, като счита, че е било валидно свидетелството му. Не е ограничена видимостта на стъклата на автомобила, като нарушението е описано общо без доказателства. Не е посочена конкретно каква е незначителната техническа неизправност на управляваното от мен МПС.Не е извършил от обективна и субективна страна цитираните нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят М. П. , редовно уведомен, не се явява.

Наказващият орган - Началник на 02 РУ в ОД на МВР Плевен, редовно уведомен, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

1

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т.1 ЗАНН и от легитимирано лице. Жалбата следва да се счете за подадена в срока по чл.

59 ал. 2 ЗАНН и като допустима да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: за това, че на 18.06.2026 г. в 21:56 часа, в гр. Плевен ж.к. Сторгозия пред бл. 35 с посока на движение към бл. 59 управлява лек автомобил Дачия Логан с регистрационен номер *** (чужда собственост) като извършва следните нарушения :

1.Управлява горепосоченото МПС като не представя СУМПС 2. управлява горепосоченото МПС като ограничава видимостта на предните странични стъкла.

3. управлява горепосоченото МПС с незначителна неизправност(несветещ преден десен фар на къси светлини., е извършил следните нарушения :

1.

НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ

СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ., с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП;

2.

ОГРАНИЧЕНА Е ВИДИМОСТТА (НАМАЛЕНА ПРОЗРАЧНОСТ), ПРЕЗ

ЧЕЛНОТО ИЛИ СТРАНИЧНИТЕ СТЪКЛА НА АВТОМОБИЛА,

ОСИГУРЯВАЩИ ВИДИМОСТТА НА ВОДАЧА КЪМ ПЪТЯ., с което виновно е нарушил/а чл.105 ал. 1 от ЗДвП;

3.

ДВИЖИ СЕ С НЕЗНАЧИТЕЛНА ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ НА

ППС., с което виновно е нарушил/а чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

Актосъставителят А. И. Г. съставил АУАН серия GA № 863271 от 18.06.2026 г., с който повдигнал против въззивника административнонаказателно обвинения за извършени нарушения както следва:

1.НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ

СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ., с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП;

2.

ОГРАНИЧЕНА Е ВИДИМОСТТА (НАМАЛЕНА ПРОЗРАЧНОСТ), ПРЕЗ

ЧЕЛНОТО ИЛИ СТРАНИЧНИТЕ СТЪКЛА НА АВТОМОБИЛА,

ОСИГУРЯВАЩИ ВИДИМОСТТА НА ВОДАЧА КЪМ ПЪТЯ., с което виновно е нарушил/а чл.105 ал. 1 от ЗДвП;

3.

ДВИЖИ СЕ С НЕЗНАЧИТЕЛНА ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ НА

ППС., с което виновно е нарушил/а чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на един свидетел – Л. П. и на жалбоподателя, бил предявен на последния и му бил връчен препис.

Жалбоподателят посочил в АУАН, че има възражения срещу констатациите в АУАН, като не изложил конкретни аргументи. Такива не изложил и в срока по 2 чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН на 07.07.2026 г. Началник на 02 РУ в ОД на МВР издал НП №26- 3391-000162 , с което на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 25,56 ЕВРО за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП, за нарушение на чл100ал1т1 от ЗДвП ,адм.наказание глоба в размер на 15,34евро на осн. чл 183ал1т1пр.1 и за нарушение на чл139 ал1т1 от ЗДвП, адм.наказание глоба в размер на 66,46 евро на основание чл 179ал6 т1 от ЗДвП.

.Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелите А. Г. и Л. Петков , писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – жалба от М. Р. П.; НП №26-3391000162/07.07.2026г.; АУАН серия GA №863271/18.06.2026г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Г. и Л. Петков по отношение на времето и мястото на извършване на проверката, тъй като в тази част показанията му кореспондират на писмените доказателства.

В жалбата жалбоподателя М.П. излага доводи ,че обжалва НП в частта в която му е наложено адм.наказания за извършени нарушения за това ,че не носи свидетелството за управление,като изтъква причина че го е изгубил и ще предприеме действия за съобщаване на органите на МВР и КАТ за това.

Административно наказващият орган е установил че виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и за това ,че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория., с което виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

Съдът счита,че следва да се произнесе и по тях Административно наказващият орган е приел също, че жалбоподателят осъществил и състава на нарушение по чл 183ал1т1пр1от ЗДвП. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи контролен талон от свидетелство за регистрация и свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Установи се, че при процесното управляване на МПС жалбоподателят, като водач на МПС, не носел описаните по горе документи.

Неговите твърдения посочени в жалбата,че е загубил свидетелството си за правоуправление на МПС и ще предприеме действия за съобщаване на органите на МВР и КАТ за това,той не доказва по никакъв начин,нито в преписката на административно наказващият орган се съдържа документ от които съдът да се направи,че действително свидетелството за управление на съответната категория МПС е изгубено от жалбаподателят .

Ето защо, съдът приема за надлежно установено от административно наказващия орган и доказано в съдебното производство, че нарушителят извършил от обективна и субективна страна това вменено му административно нарушение. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от обективна и субективна страна административното нарушение 3 по тук цитирания текст от ЗДвП.

Административно наказващият орган е приел също, че жалбоподателят след като е биел спрян за проверка и не е носил в себе си свидетелство за управление на МПС е осъществил състава на нарушение по чл 183ал1т1пр1от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1пр.1 от ЗДвП - административно наказание “глоба” в размер на 15,34евро/30 лв/, за това, че не носел свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория .

Ето защо, съдът приема за надлежно установено от административно наказващия орган и доказано в съдебното производство от събраните доказателства, че нарушителят извършил от обективна и субективна страна и това вменено му административно нарушение.

Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от обективна и субективна страна административните нарушения по така цитираните текстове от ЗДвПи НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на нарушеното вменено на жалбоподетелят П. по чл 105,ал1 от ЗДвП ,съдът намира следното: От показанията на свидетелите на АУАН не се установяват да са използвани от контролните органи средства и методи, за да установят светлопропускливостта на предните странични стъкла на управлявания от въззивника лек автомобил при извършената му проверка на 18.06.2026 г., а именно че контролните органи не са разполагали и не са използвали техническо средство за измерване на светлопропускливостта, а АУАН е съставен въз основа на личните им наблюдения.

Съдът не възприе показанията на свидетеля С. по отношение на обстоятелството, че през челното или странични стъкла на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е имало поставено фолио,което е намалило тяхната прозрачност осигурявяща видимост на водача на пътя.

На следващо място предвид и на естеството на служебните задължения на свидетелите, които са свързани с ежедневен контрол на спазването на правилата за движение по пътищата, съдът намира, че показанията им не биха могли да бъдат преценени като конкретно касаещи процесния случай.

Аргумент в тази насока е обстоятелството, че свидетеляите на АУАН дават по-конкретни показания едва след предявяване на АУАН в о.с.з. по реда на чл.

284 НПК като показанията му в съдебното заседание не надхвърлят с нищо констатациите в АУАН.

Съдът цени с доверие и писмените доказателства, въз основа на които формира изводите си за компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с материална и териториална компетентност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени и сроковете по чл.

34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН . АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и 4 чл. 43 ЗАНН - в присъствието на един свидетел , който е свидетел и на установяване на нарушението, и на жалбоподателя П. . Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя П. , предявен е на жалбоподателя и му е връчен препис.

Съдържанието на акта за установяване на нарушението и на наказателното постановление отговаря на изискванията съответно на чл. 42 ал. 1 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност са описани всички съставомерни признаци от състава на нарушението, като са описани ясно, конкретно и непротиворечиво и обстоятелствата по извършването му, в това число и времето и мястото на извършването му. Предвид горното съдът намери, че в предсъдебната фаза на административно наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да обуславят отмяна на наказателното постановление на това основание.

Независимо от изложеното съдът намери, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление в частта в която е наложено наказание глоба за нарушение на чл.105 ,ал1 от ЗДвП, тъй като нарушението не е доказано по ясен, несъмнен и категоричен начин.