Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 239 от 02.07.2025, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 929/2024
Вид
Протокол № 239
Подписан
02.07.2025
В сила
02.07.2025
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223, ал.1, т.8 · Закон за устройство на територията
  • чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • §184 · Закон за устройство на територията
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 239 гр. Пещера, 02.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А.а при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. А.а Гражданско дело № 20245240100929 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ /по първоначалния иск/ П. Ч., уведомен при условията на чл.

56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. КП, редовно упълномощена.

ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ /по първоначалния иск/ Б. Ч., Е. К., Ц. М., М. С., В. М. и Г. К., уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично Б. Ч..

Като процесуален представител за тях се явява адв. Ф., редовно упълномощен.

ОТ ИЩЦИТЕ /по насрещния иск/ Б. Ч., Е. К., Ц. М., М. С., В. М. и Г. К., уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично Б. Ч.. Като процесуален представител за тях се явява адв. Ф., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ /по насрещния иск/ П. Ч., уведомен при условията на чл.

56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. КП, редовно упълномощена.

В.Л. Ж. Д.-П., редовно призована, се явява лично.

АДВ. К-П – Да се даде ход на делото.

АДВ. Ф. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. К-П - Поддържаме исковата молба. Моля да се приемат представените доказателства. Оспорваме предявения насрещен иск, като основното ни възраЖ.е е, че искът е недопустим. Останалите възраЖ.я са излоЖ. подробно в отговора на насрещната искова молба. По съществото на основателността на исковата претенция, считаме, че искът е недопустим, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 211, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 127 и чл. 128 от ГПК, в каквато посока е доктриналното схващане и практиката на ВКС, с оглед ненавременното предявяване на насрещен иск, тъй като с отговора по чл. 131 от ГПК, ответниците на практика вписват в исковата молба, свое възраЖ.е, че предявяват насрещен иск, по-скоро изявление, че предявяват насрещен иск, но такъв не е предявен. Предявен е едва след оставяне „без двиЖ.е“ на насрещната искова молба. Живко Сталев казва по този въпрос, че това е така наречената „кратка преклузия“, при която, ако не упражниш своевременно своето право, то се счита за преклудирано.

Поддържаме и отговора, който сме предявили със заявените в същия като подробни съобраЖ.я, както и поддържаме доказателствените си искания.

Единственото възраЖ.е по прилоЖ.те доказателства на ответника и ищец по насрещния иск, считаме че е неотносимо прилоЖ.ето към отговора, в който са създадени математически изчисления на площта на имот *** и мисля, че става въпрос за техническа грешка. Считаме, че е неотносимо, тъй като е неясно кой и как го е направил и считаме, че затова е допусната и техническа експертиза, за която вещото лице-експерт да стори същото.

Поддържаме доказателствените си искания и имаме допълнителни такива, с оглед сторените възраЖ.я по отношение на нашите твърдения. Нямаме уточнения към иска си.

АДВ. Ф. – Поддържаме отговора си. Оспорваме иска изцяло. Не оспорваме обстоятелството, че ищецът е собственик на ПИ ***.

2

Признаваме, че сме собственици на съседния имот ***. Оспорваме обстоятелството, че сме завладели 10 кв. м. от съседния имот. Твърдим, че по КВС имотът е 1802 кв.м., а по КК е 1792 кв.м. По стария план е с 10 квадратни метра повече, а по новия план е намален с 10 кв.м. Поддържаме предявения си насрещен иск. Придобили сме имота чрез покупко-продажба и давностно владение от 2007 г., когато е закупен имотът с нот. акт, продължаващо и до момента владение. Искаме да направим уточнение, във връзка с възраЖ.ята, наведени с отговора на насрещната ни искова молба възразяваме по така направеното възраЖ.е за недопустимост на иска в срока на отговора, като считаме, че е неоснователно. В срок сме предявили насрещния иск. Съдът е дал надлежни указания за изправяне на нередовности, които сме отстранили в срок и съдът ги е приел, съответно е придвижил насрещната искова молба. Считам, че не са налице основанията, които се твърдят от ищцовата страна за недопустимост на насрещния иск, напротив – мисля, че е редовно предявен и допустим, като подлежи на разглеждане в това производство, както съдът е определил. Предявили сме насрещен иск с отговора на исковата молба, заявили сме, че предявяваме такъв насрещен иск.

Съдът е дал указания, че така предявеният насрещен иск не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и е дал указания да се приведе в съответствие с чл. 129 от ГПК. Нередовностите са отстранени в срок и насрещният иск е влязъл в съответствие с разпоредбите на закона. Искът е предявен, съдът е сезиран, на него му е съобщено и е поискано да разгледа такъв иск. Считам, че предявяването е извършено в срок. Нередовностите по формата са били налице към онзи момент, които считаме, че са отстранени в срок, своевременно и законосъобразно. Считаме, че следва да се приеме за редовно предявен. Съществува широка съдебна практика насрещният иск, когато се предяви с отговора на исковата молба, да не се счита за нередовен, а за предявен, макар да отсъства изрична нарочна искова молба, която да се представи.

АДВ. К-П – Насрещният иск е именно искът, с който се решава правен спор със силата на присъдено нещо. Не може с изявление в отговора на исковата молба, или въвеждане на възраЖ.е от страна на ответника в срока по чл. 131 от ГПК, да се извърши предявяване. С предявяването на насрещен иск за ответника възниква последващо обективно съединяване на исковете, което се осъществява по инициатива на ответника, за което важат всички правила за 3 допустимост на съединяване на искове, включително и общите правила за предявяване на иска, разписани от ГПК. Не случайно е такава доктриналната практиката, разписана с разрешенията, давани в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на Върховен Съд, гражданска тълкувателна колегия, в което се приема, че надлежно предявяване на насрещен иск се извършва в срока за отговора, по чл. 131 от ГПК. Това са нашите възраЖ.я. Те са вписали в отговора на исковата молба възраЖ.е и изявление, че предявяват насрещен иск, но не предявяват такъв. Предявяват такъв след като им е дадено разпореждане да отстранят нередовностите по същия.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уваЖ.е възраЖ.ето на ищеца за недопустимост на предявения насрещен иск, тъй като съдът е приел, че в отговора на исковата молба, макар и нередовен, ответникът е заявил насрещен иск.

АДВ. Ф. – Направили сме възраЖ.е за това, че исковата молба следва да се остави „без двиЖ.е“, доколкото е формулирано в петитума, че искат връщането на владението на 10 кв. м., но без да конкретизират къде са тези 10 кв. м., как се индивидуализират и по какъв начин. Ние като страна може да разберем за какви 10 кв. м. става въпрос, за да можем да знаем как да ги върнем. Няма как, без да знаем къде са, като се има предвид, че границата е 24 м. между имотите, може да има повече от 10 кв. м. в тази част между двата имота, няма как да градим адекватна защита, без да знаем къде са тези 10 кв. м. Не са индивидуализирани с граници, отстояния - нищо. Просто търсят 10 кв. м. по северната граница. Това възраЖ.е сме го навели още с отговора на исковата молба, като считам, че за да може да докажем дали сме собственици, или не и дали владеем основателно или не тези 10 кв. м., трябва да знаем кои точно са тези 10 кв. м. Излага се твърдение, че става въпрос за около 10 кв. м., дори не са конкретизирани като площ.

АДВ. К-П – Считаме, че тези 10 кв. м. за нас попадат в североизточната част на границата с имот, собственост на ответниците - ***, които са заключени в съществувал някога скат, който към настоящия момент е 4 затрупан със земна маса, което натрупване се е случило в годините от ответниците по първоначален иск. По този начин са придвижили североизточната си граница към имота на доверителите ми, затрупвайки същата граница с камъни и пръст, съответно са отнели по този начин от имота на доверителите ми. В тази връзка имаме и допълнителни доказателствени искания. Този скат се вижда в Плана за регулация и застрояване, приложен по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Б. Ч. – Заявявам, че между двата имота съществува ограда, която е поставена през 2007 г. Тогава са забити колчетата и аз опънах канап по тях. Лично аз в периода 2008 г. – 2010 г. съм направил оградата от моята страна, за да нямаме евентуални проблеми с другата страна. Оградата е направена по Кадастъра, който е съществувал тогава. Не съм и предполагал, че някакви 10 кв.м. има някъде. В момента по КК оградата има по 5-10 см. отклонение.

АДВ. Ф. – Още не ни е ясно къде са тези 10 кв. м., доколкото трябва да са индивидуализирани. Дори няма такъв въпрос към експертизата на вещото лице. Към насрещния иск имам уточнение – уточняваме, че никога моите доверители, както и техните праводатели, не са вледели части от съседния имот, който е бил държавен навремето. Оградата по границата е поставена точно по трасираната граница по стария план по КВС, по който са определени границите на имота на доверителите ми и неговата площ. Тази ограда и към момента стои там, където е поставена още преди много години, не е измествана и никога по никакъв начин владението на този конкретен имот на ответниците не е излизало извън границите му, камо ли да е ставало въпрос за владение на държавен имот. Доколкото възраЖ.ята от ищцовата страна са юридически коректни, в случая считам, че са неприложими, защото никога ответниците не са владели нито целия, нито части от държавен имот.

Владението им се простира само до границите на техния собствен имот, който тогава все още е нормален и не е държавен. ПрилоЖ.ето е към исковата ни молба не е доказателство, то е прилоЖ.е към отговора на исковата молба, част от исковата молба е и съдържа математически изчисления. Решил съм да покажа на съда чрез математически изчисления, че според трасирането на имота на ищцовата страна, площта на техният имот, съгласно координатите, които са показали на това трасиране, е точно толкова, колкото е площта на 5 техния имот и нито един кв. м. не им е отнет. Това е проста математика, няма как да е неприложима и неотносима.

АДВ. К-П – Поддържам направеното доказателствено искане и моля да се произнесете. С отговора сме поискали да ни се издадат съдебни удостоверения, които да ни послужат пред ОС „Земеделие“, за да се снабдим с извлечение от КВС, но моля да ни издадете съдебно удостоверение, което да ни послужи пред Министерството на Земеделието и Храните, Дирекция „Поземлени Отношения и Комасация“, за да се снабдим с извлечение от КВС за поземлен имот с идентификатор *** и ПИ ***, с адрес на поземлените имоти: землището на гр. Батак, м. „С. Чарк“, както и с информация дали има последващи отстранявания на несъответствия, непълноти и грешки в местополоЖ.ето и данните на посочените ПИ. Моля да ни бъде издадено и съдебно удостоверение, което да ни послужи пред Геокартофонд при АГКК, за да се снабдим с архивни аерофотоснимки на м.

„С. Чарк“, Община – Батак, касаещи процесните два имота за периода 1990 г.

- 2021 г., както и от Геокартофонд да се снабдим с извадка от архивния кадастрален план на земите в горски фонд, разполоЖ. в м. „С. Чарк“, касаещи процесните поземлени имоти. Считаме същите за относими по множество причини – доверителите ми никога не са имали достъп до въпросните документи, отказвано им е от Община Батак. ПрилоЖ.те от ответната страна извлечения не бихме приели за достоверни, доколкото същите се представят от тях и се заявяват като доказателства и база за експертни оценки, поради което молим да ни бъдат издадени съответните удостоверения, за да се снабдим с въпросните документи от съответните институции, тъй като считаме, че ще бъдат относими за изясняването на обективната истина, касаеща въпросните 2 процесни имота. Не възразяваме да бъдат прилоЖ. писмените доказателства, с уговорката, че искаме да се снабдим по надлежния ред, от съответната държавна институция с извадки от Кадастралните планове и извлечение от КВС. Ние никога не сме притежавали такива документи за нашия имот.