Решение № 106 от 15.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ловеч, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №278/10.12.2024 година по гр.дело №248/2024 година, Тетевенски районен съд е отменил като незаконосъобразна и необоснована ,на основание чл.357 от КТ,във в-ка с чл.188,т.2 от КТ, ЗАПОВЕД №167/19.01.2024 година на Директора на ОУ „Х.Б.“-село Г,Лов.обл.,с която на основание чл.195,ал.1,във в-ка с чл.187,ал.1,т.1 от КТ и чл.188,т.2 от КТ,на Р. М. А. от село Г,Лов.обл.,заемаща длъжността чистач/хигиенист в училището,е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“; осъдил е ОУ „Х.Б.“-с.Г,Лов.обл.с ЕИК:*****,адрес село Г,Лов.обл.,ул.“Х.Б.“ №51, да заплати на Р. М.

А. от село Г,Лов.обл.,сумата от 400 лева,представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение; осъдил е ОУ „Х.Б.“-с.Г,Лов.обл.с ЕИК:*****, адрес село Г,Лов.обл.,ул.“Х.Б.“ №51, да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 50 лева,както и разноски в размер на 200 лева.

Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№460/21.01.25 г. от Основно училище „Х.Б.", с адрес: село Г, община Тетевен, *** ЕИК по Булстат *****, представлявано от директора И.М. чрез адв. Р. Д. Д..

Счита, че първоинстанционния съд неправилно и необосновано е решил спора в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли предявения от Р. М. А. иск по чл. 357, ал. 1, във връзка с 1 чл. 358, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" и потвърди Заповед №167 от 19.01.2024 година на директора на училището, както и да присъди на училището направените разноски по делото и за двете инстанции.

Изтъква, че в обжалваното решение районният съд е приел за безспорно установено неизпълнение на трудовите задължения на ищцата, тъй като тя на 12 декември 2023 г. е напуснала училището към 11:50 часа и до 13:00 часа не се е появила на работа, на следващия ден -13 декември 2023 г. отново е напуснала училището към 11.55 ч. и до 13:00 часа не се е появила на работа, на 14 декември 2023 г. си е тръгнала от училището в 11.48 часа и до 13:00 часа не се е появила на работа до 13 часа, както и на 15 декември 2023 г. е напуснала училището в 12.12 часа и до 13:00 часа не се е появила на работа и в тези си действия, направени без знанието и разрешението на работодателя, същата е била придружена и от други чистач/хигиенисти, като описаното се установява безспорно от свидетели и директора на училището. Сочи, че о представените по делото доказателства съдът правилно приема, че несъмнено е установено извършването на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на директора на училището, както и тези за спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, но въпреки тези си изводи обаче неправилно първоинстанционния съд приема, че тежестта на наложеното на ищцата наказание не е съобразена с характера на нарушенията и липсата на вредоносен резултат, като от съда не са отчетени доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Сочи, че не е взето предвид от съда, че с извършването на всяко от нарушенията описани в заповедта, се демонстрира системно незачитане на задълженията по длъжностна характеристика и на приетите вътрешни актове, относими към трудовата дисциплина на всички работещи в училището, като видно от констатираното в протоколите и от свидетелските показания се установява, че наред с г-жа А. и други хигиенистки си позволяват да напускат работа, т.е. това поведение има недисциплиниращо действие спрямо останалия непедагогически персонал, а и спрямо педагогическия такъв, а освен това не е отчетено, че тези нарушения на трудовата дисциплина (четири на брой) са извършени в няколко последователни дни, в учебно за училището време, в което е необходимо по-интензивно почистване на помещенията, предвид зимния сезон, а и не на последно място зареждане на отоплителните печки в учебните кабинети, учителската стая и другите административните помещения с дърва, което е възложено на чистач/хигиенистите с утвърдената от предходната директорка на училището длъжностна характеристика за длъжността „Чистач", приложена по делото, където част от задълженията й е да „Зарежда с дърва, пали и почиства печките в училището". Цитира, че съгласно Решение №334/22.11.2012 г. на ВКС по гр.дело №242/12 г.

„При преценка за тежестта на извършеното нарушение следва да се отчетат времето и обстановката на извършване " и отбелязва, че учебните часове на децата започват в 8 часа сутринта, като шестият час завършва в един, а седмият, предвиден в учебната програма на някои от класовете, завършва в 13:50 часа, като през цялото това време горенето на 2 отоплителните печки следва да бъде поддържано чрез зареждането им с дърва, като седмичното разписание е представено от Регионалното управление по образование и е прието като доказателство по делото.

Счита, че предвид изложеното Решение №278/ 10.12.2024 год. на Районен съд Тетевен е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а и необосновано, което е основание за неговата отмяна и моли на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли предявения от Р. М. А. иск по чл. 357, ал. 1, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.

188, т. 2 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" и потвърди Заповед №167 от 19.01.2024 година на директора на училището, както и да присъди на училището направените разноски по делото и за двете инстанции.

В срок е подаден отговор от Р. М. А от с.Г чрез пълномощника адв.Н. С. Xpистов с искане същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и потвърдено Решението на PC- Тетевен като правилно и законосъобразно и молят да им се присъдят направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, според представения договор за правна помощ и съдействие.

Считат, че при постановяване на решението си съдът е отговорил на въпросите, имащи значение за законността на наложеното наказание, установена е фактическата обстановка по делото, която приповтаря, установено е, че Директорът на училището, в качеството и на работодател не е изпълнила вменените й в чл. 127 aл.l, т. 3 КТ задължения да осигури здравословни и безопасни условия на труд, както и в чл. 127 aл.l т.5 oт КТ да даде точни и ясни указания за реда и начина на нзпъненпе на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата вътрешния трудов ред. Считат, че не се установен но безспорен начин, че ищцата е извършила, посочените в атакуваната заповед нарушения на трудовата дисциплина, като коментират и цитират свидетелските показания. Считат, че св.А.К. дал показания за проверка на 13.12.24 г. , но същият дал най- общи показания за нарушаването на трудовата дисциплина от ищцата и както свидетелят К.А., така и синът му А.А. излъгали в съдебно заседание, че нямат роднинска връзка с Директора на училището и това се доказва с представеното Удостоверение за родствена връзка от Кметство с. Г и според тях тези свидетели са меко казано - некоректни и явно в близки и доверени отношения с директорката, както и показанията на третата свидетелка А А. на ответника защото същата не фигурира като лице, подписало подписало консттивните протоколи и явно предубедено дала показания за нарушаване на трудовата дпецнпмина на 12,13 и 15 декември, без да е участвала в проверка без да й е възлагана функцията на проверяващ. В тази връзка считат, че заповедта е издадена и мотивирана с констативни протоколи протоколи, които са неистински откъм своето сьдьржанне и същите не могат да се ползуват с доказателствена сила. Подчертават, че ответната страна също така не ангажирала доказателства за нарушението, извършено на 12.12.24 г..

Коментира свидетелски показания на тримата свидетели, ангажирани от ответника 3 за показания относно начина на приемането на Правилника на вътрешния трудов ред.

Твърди, че заповедта се явява немотивирана по смисъла на чл. 195 ал.1 КТ и съдебната практика и на ищцата не е било ясно за какви нарушения се ангажира дисциплинарната й отговорност.

Считат, че съдът необосновано приема доказаността на извършенитe нарушения, като не е съобразил доказателствата и не е изложил мотиви за спазването н изискванията на чл. 195, aл. 1 КТ и заповедта се явява немотивирана в противоречие с на изискванията за съдържание и реквизити, посочени в чл. 195 КТ, тъй като в нея не се съдържат съществените реквизити - посочване на нарушението и кoга е извьршено, а голяма част от документите, конто са изготвени, в заповедта не са описани, цитирани, или дори да е посочено, че заповедта препраща кьм тях. Твърди, че по въпроса за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание с оглед изискванията на чл.195, ал.1 КТ, сьдът не се е съобразил с константната практика на ВКС, която цитира. Счита, че липсата на изискуемите се oт закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма, а освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.

В случая считат, че от оспорваната заповед за ищцата не става ясно за кои извършени oт нея нарушения й е наложено това наказание - колко на брой, кога са извършени и основните им обективни елементи - в какво фактически се изразява всяко нарушение, няма посочване на начините на установяване и констатиране на соченото нарушението, както и на основа на кой акт е констатирано нарушението.

Твърдят, че няма данни от съставените Констативни протоколи, ищцата да е била запозната със съдържанието им, както и да е могла да изрази становище, няма доказателства същите да са и били връчени със самата заповед.

Сочат, че по начина, по който е оформено съдържанието на заповедта за наказания служител е невъзможно да разбере какви нарушения й се вменяват, кога са извършени, начин на извършване, обуславящи посочените в заповедта периоди, както и въз основа на какъв и макар посочването на цифровата квалификация н подвеждането на всяко нарушение под конкретната правна норма да не е изискване за мотивираност на заповедта, безразборното изброяване цифрово и текстово на множество правни норми води до още по голямо объркване и неяснота у наказаното лице.

Цитира съдебната практика, че когато в заповедта се сочат няколко нарушения, съдът следва да разгледа трудовия спор за законосъобразността на наложеното наказание във връзка е всички нарушения и преценката но чл. 195, ал. 1 КТ се извьршва за всяко от тих, като няма пречка дисциплинарното наказание да е резултат и само от едно нарушение на трудовата дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това наказание и ето защо Решението на PC- Тетевен се явява неправилно мотивирано при формиране на 4 отговора му по поставения първи въпрос, но не са обжалвали решението, поради отменителния му характер.

Счита за неоснователни доводите, изложени oт въззнвннка , по отношение неправилността на изводите на ТРС относно съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание и приложението на чл. 189 КТ, но от друга страна изводите на ТРС но този въпрос са правилни.

Сочи, че съдът правилно е приел за основателно съображението на ищцата, водещо до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение зa уволнение" и неговата отмяна ошосно извършеното от ищцата нарушение , че при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение", работодателят не е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението заложен в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ и излага съображения за това и цитира практика на ВКС в посока, че при преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнението задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя и в тази насока дори ответникът представил и доказателства, че след наказанието ищцата спазва стриктно работното си време, определено от работодателя , което сведено до нейното зананне.