Решение № 5951 от 21.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5951 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110215395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 7243368 на СДВР с дата от 27.03.2023 г. против А. С. А., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.4 от ЗДвП, извършено на 23.03.2023 г.

В жалбата се съдържат доводи, че не е посочено кой е издателят на ЕФ, както и дали мястото преди осъществения видеоконтрол е сигнализирано със знак, респективно не ставало ясно на какво основание е прието посоченото в ЕФ ограничение на скоростта.

Счита, че ЕФ може да се издаде само за нарушение, установено със стационарна система за видеоконтрол на скоростта. Моли за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., който моли за отмяна на ЕФ, доколкото доверителят му не е запознат предварително с ЕФ, а и не му е дадена възможност да посочи кой е управлявал автомобила към датата и часа на нарушението.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

1

За нарушение на 05.08.2021г. бил издаден ЕФ серия К с № 5203803 против А. С. А..

Същият няма данни по делото, въпреки изрично изисканите от съда доказателства, кога и на кого е връчен, както и дали е влязъл в сила – видно от справка от ОПП СДВР, данни за връчването му липсват.

На 23.03.2023 г. в 14:23 часа в гр. София, бул. Скопие до номер 6, с посока от ул.

Подполковник Калитин към ул. Габрово действало ограничение на скоростта 50 км/ч. общо за населено място. В този участък и с тази посока на движение жалбоподателят А. управлявал МПС марка ВОЛВО, модел ХЦ 60 вид - ЛЕК АВТОМОБИЛ, с регистрационен номер СВ****АН. На бул. Скопие до номер 6, с посока от ул. Подполковник Калитин към ул. Габрово с мобилно автотехническо средство ATCC № MD1193, изпитано с протокол за проверка от БИМ от 14.03.2023г. и със снимков материал към създадения клип, е установено, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, се е движил със скорост от 85 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 88 км/ч или с превишена скорост над разрешената от 35 км/ч.

След заснемане на нарушението, на жалбоподателя Г. бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 7243368 на СДВР, с който бил наказан за нарушение, извършено в условията на повторност, обусловена от наложеното наказание с ЕФ серия К с № 5203803.

Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил било ЮЛ Максо България АД, но като ползвател към датата на нарушението бил вписан жалбоподателят А.

А.. В този смисъл същият макар и да не е притежавал правото на собственост върху автомобила, заснет да се движи с превишена скорост, е имал фактическа власт върху него към датата на нарушението. В случая, видно от ЕФ, А. А. е наказан в качеството си на ползвател, а не на собственик на МПС.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 88 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като ползвател на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не 2 се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП и същият носи отговорност по силата на закона за извършеното с автомобила нарушение. Неоснователно е възражението на адв. Г., че не е предоставена възможност на жалбоподателя да посочи кой е управлявал МПС към момента на нарушението. Според цитираните разпоредби такава възможност възниква ex lege с връчването на ЕФ и в срока му за обжалване – 14 дни, същият може да посочи с нарочна декларация управлявалия автомобила. Вместо това жалбоподателят е подал жалба срещу ЕФ без да оспорва авторството на нарушението и да ангажирана процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което прави възраженията му неоснователни.

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 27.03.2023г. и е връчен на 05.10.2023г. Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Неоснователни са възраженията, че ЕФ не е връчен надлежно. Няма предвидени правила в ЗДвП или ЗАНН за връчване на ЕФ, чието нарушаване да води до вече приключилата процедура по налагане на административно наказание. От връчването на ЕФ единствено възниква възможността за неговото обжалване, което в случая е сторено в срок. В този смисъл възражението в жалбата се явява неоснователно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.34, ал.1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно постановление и то след неговото влизане в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от жалбоподателя разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН също касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл.

3

34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. Така в Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 8060 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г., Решение № 7443 от 21.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8928/2020 г., Решение № 1855 от 13.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 14145/2019 г., Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 6827 от 30.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6085/2020 г., Решение № 8060 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г. и други.

В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е нарушение, доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат такъв реквизит. Подобна информация касае единствено информиране на наказателното лице за правата му, за които същото следва да почерпи информация от закона, като очевидно в случая А. е упражнил надлежно и не се нарушава правото му на защита.

Не се доказа твърдяната в ЕФ повторност, доколкото въпреки изисканите от съда доказателства от ОПП СДВР не са в състояние да приложат надлежно изготвена разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на ЕФ серия К с № 5203803 против А., обусловил според СДВР повторността на нарушението. При положение, че няма безспорни доказателства ЕФ да е бил връчен, респективно жалбоподателят да се е запознал с него, както и същият да е влязъл в сила, то недоказано остана твърдението за наличие на този признак на по-тежкия състав на административно нарушение, под който е подведена деятелността на жалбоподателя. Видно от справката на ОПП СДВР няма данни за връчване на този електронен фиш.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.