Решение № 17273 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17273 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110103886 по описа за 2026 година

Ищецът „****“ ЕАД против В. А. А. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1398.90 евро /2 736,01 лева, представляваща главница по договор за кредит с номер № ***/**.****, сключен между В. А. и „***“ АД, вземанията по който са били обявени за предсрочно изискуеми и са прехвърлени с договор за цесия на заявителя, ведно със законна лихва за период от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 177.11 евро/346.39 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 20.05.2022 г. до 02.04.2024 г., сумата 179.93 евро/351.92 лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.04.2024 г. до 10.03.2025 г., сумата 26.17 евро/51,18 лева, представляваща друга лихва за период от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26557/2025 г. по описа на СРС, 153 състав.

В условията на евентуалност – в случая че съдът приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост, е предявен осъдителен от „***“ ЕАД против В. А. А. с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца 726.80 евро /1421.49 лева, представляваща главница за периода от 20.02.2026г до 20.06.2029г по договор за кредит с номер № ***, сключен между В. А. и „****“ АД, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на заявителя, ведно със законна лихва за период от 13.02.2026 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 20.06.20219г между „***“ АД и ответника е бил сключен договор за кредит с номер №****, по силата на който на А. е била предоставена в заем сума 1 в размер на 3300 лева, като същият се е задължил да я върне ведно с начислена възнаградителна лихва. Посочва се, че годишният лихвен процент се определя въз основа на лихвения процент базиран на спестяванията в лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.3536 пункта. Предвид това се поддържа, че към датата на сключване на договора СЛП е в размер на 0.2464 % годишно,като именно въз основа на тази стойност са изчислени вноските по кредита, обективирани в погасителния план. Подчертава се, че дължимата от кредитополучателя сума е в размер на 4986.90 лева. Сочи се, че банката е изпълнила своите задължения, но ответникът не е заплатил дължимите суми, като първата просрочена вноска по кредита е с падеж 20.11.2021г. Поради допуснатото просрочие от банката е прехвърлила вземането си в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 02.04.2024г. Твърди се, че уведомление за цесията е било изпратено до длъжника, но се е върнало в цялост, поради което същото ведно с пълномощно се прилагат към исковата молба. Поддържа се, че „*****“ ЕАД в качеството си на кредитор е отправил покана до ответника за доброволно погасяване на задълженията, като изрично е направено изявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се подробни съображения, че не са налице основания да се приеме, че е налице предсрочна изискуемост, тъй като ответникът не е бил уведомен за нея. Сочи се, че обявяването на предсрочна изискуемост с исковата молба не може да породи действие със задна дата към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Поддържа се, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на ЗЗП и в частност чл.11, ал.1, т. 12 ГПК. Подчертава се, че в договора липсва ясно и разбираемо представен погасителен план с разбивка на отделните дължими суми – главница, лихви, разходи. Предвид това се позовава на чл. 22 ЗПК и счита, че се дължи погасяване само на главницата. Поддържа се и, че ответникът не е бил уведомен за цесията. Релевирано е възражение за давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е обявено още с доклада по делото за безспорно, че е налице сключен между В. А. и „****“ АД договор за банков кредит № ****, пи силата на която на ответника е била предоставена в заем сумата от 3300 лева. За доказване на това обстоятелство по делото е представен и договор за банков кредит № ****, сключен между ответника и „****“ АД, съгласно който банката предоставя посочената сума от 3300 лева на А., а същият се задължава да ги върне съобразно уговорените в договора условия и срок – до 20.05.2029г съгласно пледставен погасителен план, при уговорен ГПР в размер на 9.23 %.

Съгласно чл. 4 от договора, кредитът се олихвява с годишен лихвен процент, формиран като сбор от действащия към датата на сключването му базов лихвен процент на банката за спестяванията в лева (СЛП) и надбавка в размер на 7.3536 пункта, а съгласно чл. 6 от 2 договора методиката за определяне на референтен лихвен процент – лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), е неразделна част от договора. В чл. 5 от договора е посочено, че към датата на сключването му СЛП е в размер на 0.2464 % годишно. Уточнен е и конкретният размер на общата дължима сума от кредитополучателя, а именно 4986.90 лв., включваща общия размер на кредита (3300 лв.) и всички известни на банката разходи по кредита, в това число: лихви, такси и комисиони за откриване и обслужване на банкова сметка– чл. 8, изр. 2 от договора. В чл. 9 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса за кандидатстване в размер на 25 лв. Предвидено е и че дължимите, но непогасени в срок задължения по кредита вследствие недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателите, се олихвяват с уговорения в договора лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден – чл. 13 от договора. За кредитора в чл. 13 е уговорено и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на приложимия лихвен процент в случай на изпадане в забава от ответника за погасяване на задълженията му за плащане, произтичащи от договора. В чл. 14 е предвидено, че банката има право едностранно да променя Общия разход по кредита, като го увеличава или намалява.

По делото е приета Методика на „***“ АД за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребители, в която е регламентиран начина за определяне и изчисляване на лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), който се прилага от банката като основа за определяне на лихвите по кредитни сделки с физически лица съгласно ЗПК и ЗКНИП. Съгласно раздел II „Методика на изчисление“, СЛП се определя ежемесечно на база на данните, публикувани от БНБ в края на месеца и отнасящи се за предходния такъв и влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ месеца на определяне.

Посочено е, че тези данни са публикуват в края на всеки месец на интернет-страницата на БНБ. Съгласно съдържанието на посоченото писмено доказателство, СЛП на банката представлява среднопретегления процент по срочни депозити за банковата система, като е разписана конкретната формула, по която се определя и са посочени означението и съдържанието. на всеки компонент от формулата.

Установява се и че договорът е сключен при общи условия, като видно от изричните изявления на ответника, обективирани в договора за кредит, последният е получил екземпляр от същите, като се е запознал и приел клаузите им. Отделно от това, от приложените по делото общи условия е видно, че в графа „за клиента“ на всяка страница има положен негов подпис, автентичността на който е не е оспорена от ответника. Съгласно клаузата на т.1.1 б. „б“ от Раздел I „Общи положения“ от приложимите ОУ годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси, комисиони и другите разходи по ЗПК), свързани с договора, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.

Предвидено е, че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, начислявана върху 3 дълга по главницата, в размер на приложения референтен лихвен процент, увеличен с надбавка, посочена в договора – т. 4.1. от ОУ. Тази лихва се изплаща периодично в размер и на падежи, описани в погасителен план приложение към договора. Точният размер на дължимата лихва се изчислява за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане – т. 4.3, като при промяна на референтния лихвен процент се променя съответно договорният лихвен процент. Съгласно т. 4.9 при всяка промяна на лихвения процент банката уведомява кредитополучателя преди влизането й в сила чрез обявяване на СЛП. В клаузата на т. 5.4 от Общите условия е предвидено, че когато извършеното от кредитополучателя плащане не е достатъчно, за да покрие задълженията му в пълен размер, същите се погасяват в следния ред: такси, комисиони и разноски; наказателна лихва; просрочена лихва; главница. В чл. 7.4. от ОУ е уредено правото на отказ на кредитополучателя, както и начина и срока, в който може да бъде упражнено същото, а в чл.

13 от договора се съдържа информация относно дължимата лихва при отказ от договора от страна на кредитополучателя, респ. относно лихвения процент на ден в тази хипотеза. В клаузата на чл.10 от ОУ е посочена и възможността кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем чрез писмено уведомление до кредитополучателя в изрично посочени случаи, сред които е и случая на не извършено плащане по договора. Предвидено е и, че банката по своя преценка може да прехвърли вземането си срещу кредитополучателя на трето лице – чл.17.6 от ОУ.

Към исковата молба е представен и договор за цесия от 02.04.2024г., сключен между „****“ АД в качеството на цедент и „****“ ЕАД в качеството на цесионер. В т.1.1 от договора за цесия е посочено, че по смисъла на същия „датата на прехвърляне“ е датата, на която по банковата сметка на цедента е получено плащане на цената по цесията. Уговорено е в т.2, че по силата на този договор на датата на прехвърляне цедентът прехвърля на цесионера вземанията, посочено в Приложение № 1 към договора, заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, заедно с изтекли лихви и право на разноски. Същевременно видно от представеното по делото Приложение № 1, сред вземанията предмет на договора за цесия е и вземането на „****“ АД срещу ответника по договор за кредит ***, чийто общ размер към датата на сключване на договора за цесия е 3296.27 лева, от които 2736.01 лева – главница и 560.26 лева – лихви.

Във връзка с така сключения договор за цесия по делото е прието и потвърждение за цесия издадено от надлежен представител на „***“ АД, в което е посочено, че банката потвърждава извършената цесия от 02.04.2024г на всички вземания цедирани от нея в полза на ищцовото дружество. Изрично е отбелязано, че потвърждението се издава след получаване на пълната договорена покупна цена за прехвърляне на вземането, като датата на прехвърлянето е 02.04.2024г.

От ищеца е представено и пълномощно, с което „***“ АД упълномощава ищеца да извърши от името и за сметка на банката уведомяването на длъжниците/кредитополучателите по прехвърлените с договор от 02.04.2024г вземания съобразно чл. 99 ЗЗД. Предвид това към исковата молба е приложено и уведомление за 4 извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответника В. А.