Решение № 1498 от 15.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. София , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева

Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20201000502442 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.

Образувано е по жалба на ответника по гр.д. № 1348/2019г. по описа на СГС, І-13 състав срещу решението от 07.02.2020г., с което е осъдена Прокуратурата на Р България да плати на Д. Д., чрез адв. В. З., на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ , обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2016г. до окончателното изплащане, отхвърлен е иска за разликата до 25100 лева и са присъдени разноски.

Въззивникът Прокуратурата на Р България обжалва решението в частта, с която искът е уважен, като твърди необоснованост и неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска обезсилване на решението в частта, с която е разпоредено обезщетението да бъде изплатено чрез адв. З. и отмяната му в частта, с която е присъдено обезщетение от 20 000 лева.

Ищецът Д. Д. оспорва жалбата. Подал е насрещна въззивна жалба, с която атакува решението в отхвърлителната част. Твърди, че правилното приложение на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, изисква присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер от 25 100 лева.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Софийски апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно, недопустимо в частта, с която е определен начин на изплащане на 1 обезщетението – чрез адв. З. и частично неправилно.

Формираните в отговор на оплакванията на страните съображения на въззивния съд са следните:

По допустимостта:

Ищецът е поискал присъждане на претендираното обезщетение в своя полза. Всяко определяне на конкретен начин на изплащане на присъденото обезщетение с диспозитива на решението е произнасяне свръх петитум и поради това недопустимо. Ето защо, в частта, с която е постановено обезщетението да бъде изплатено на ищеца чрез адв. В. З., решението следва да бъде обезсилено.

По правилността:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.) Отговорността е обективна и за възникването й по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2-ро ЗОДОВ са необходими две предпоставки:1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето. В случая и двете предпоставки са налице. По делото е установено, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл. 246, ал.3 , чл.249, ал.3 и чл. 321, ал.3 НК за това, че :1/ в периода 01.11.2011г. -18.12.2012г. в ***, и на територията на Р България, участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления подправка на платежни инструменти; пазене и укриване на предмети, предназначени или послужили за подправка на платежни инструменти; неправомерно използване на данни от платежни инструменти и монтиране и използване на технически средства с цел придобиване информация за съдържанието на платежните инструменти и 2/ в периода 03.11.2011г.30.11.2011г. пазил и укривал върху твърд диск на преносим компютър компютърна програма за управление на устройство за четене и запис на информация върху магнитни карти, за която е знаел, че е предназначена за подправка на платежни инструменти.

За деянията по повдигнатото на 18.12.2011г. обвинение било образувано досъдебно производство срещу ищеца № 307/2013г. на ГДНП –МВР, прокурорска преписка № 674 / 2012г. по описа на Специализираната прокуратура. Наказателното производство срещу ищеца било прекратено с постановление от 21.03.2014г. на прокурор при Специализираната прокуратура на основание чл. 243, ал.1 т.2 НПК .

Постановлението е връчено на ищеца на 29.03.2014г.

Наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза за година и четири месеца. Няма спор между страните, че е проведено в разумен срок. Участието на ищеца в процесуално-следствените действия е минимално. Спрямо него е била приложена за близо осем месеца мярка на процесуална принуда „задържане под стража“, а от 15.08.2013г. до прекратяване на производството е бил с мярката за неотклонение „ парична гаранция“.

Заявените за обезвреда морални щети представляват обичайните негативни преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно безпокойство, тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство и чест, унижение, уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното общуване.

2

Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление, впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните такива, но разпитаната по делото свидетелка К. потвърждава негативните преживявания от наказателното преследване, включително смущенията в социалното общуване.

Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението налага преценка на обстоятелства, касаещи, от една страна, наказателното преследване, а от друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.

В случая наказателното производство е приключило в разумен срок, в досъдебната фаза; но ищецът през цялото време е бил с мярка за неотклонение, като близо 8 месеца – с най- тежката - „задържане под стража“ , а обвинението е за тежки умишлени престъпления, Незаконното обвинение е имало негативно отражение върху личността и начина на живот на ищеца, но не е причинило вреди извън обичайните такива.

Кратката продължителност на наказателното производство, липсата на съдебна фаза и изчерпването на вредите с обичайните такива са фактори, определящи нисък размер на обезщетението. Обстоятелствата, че обвиненията са за тежки умишлени престъпления и че за близо половината от периода на наказателното производство ищецът е бил с най- тежка мярка „задържане под стража“, са обуславящи висок размер на обезщетението. При съпоставката им в конкретния случай и отчитайки и календарната продължителност на мярката за неотклонение „задържане под стража“, въззивният съд приема, че справедливият размер на обезщетението следва да се определи при превес на завишаващите го фактори и възлиза на 12 000 лева.

Върху главницата от 12 000 лева се дължи законна лихва, считано от 29.03.2014г.

Прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. По тази причина и съобразно даденото в решение № 197/17.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1211/2010г., ІІІ ГО по реда на чл. 290 ГПК разрешение, стабилитетът му в смисъла на т. 4 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ . От момента на съобщаването ответникът е в забава и от този момент започва да тече давностния срок на иска за вреди от незаконното обвинение. Независимо от изложеното, доколкото в нито една от жалбите няма оплаквания относно изискуемостта на главното вземане и погасяването по давност на част от вземането за лихви, въззивният съд не променя определения от първата инстанция начален момент, от който се следва лихва върху обезщетението от 12 000 лева, а именно 30.01.2016г.

Воден от изложеното, въззивният съд следва да потвърди първоинстанционното решение в частите, с които искът е уважен до 12 000 лева и отхвърлен за разликата над 20000 до 25100 лева, и отмени решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 12 000 лева до 20 000 лева и го отхвърли за тази разлика.

При този изход на спора пред въззивната инстанция присъдените на ищеца разноски от първата инстанция следва да бъдат редуцирани до 772, 80 лева, а за настоящата му се следват разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от 3 жалбата на ответника или 960 лева

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решението на СГС, І-13 състав от 07.02.2020г. по гр.д. № 1348/2019г. в частта, която е постановено следващото се на Д. Д. обезщетение да бъде платено чрез адв.

В. З..

ОТМЕНЯ решението на СГС, І-13 състав от 07.02.2020г. по гр.д. № 1348/2019г. в частта, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 12 000 до 20 000 лева, както и в частта, с която на Д. са присъдени разноски над 772,80 лева до 1288 лева и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д. ЕГН **********, съдебен адрес адв. В. З., гр.***, ул.*** № ***, вх.А, ет. 1, ап.2 срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по прокурорска преписка № 674/2012г. по описа на Специализираната прокуратура за разликата над 12 000 лева до 20 000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-13 състав от 07.02.2020г. по гр.д. № 1348/2019г. в частта, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен до размер от 12 000 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2016г.до окончателното изплащане и е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 25 100 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Д. Г. Д. ЕГН **********, съдебен адрес адв. В. З., гр.***, ул.*** № ***, вх.А, ет. 1, ап.2, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 960 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4