Решение № 964 от 28.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. гр. Хасково, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640101304 по описа за 2025 година

Предявени са от Ш. Х. Е. с ЕГН:********** от с.****, общ.****, със съдебен адрес гр.****, ул.“****“ №****, ет.****, офис ****, адв.М. Х., против М. Р. М. с ЕГН:********** от гр.****, бул.”****” №****, обективно съединени негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС и иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди с правно основание чл.50 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**** по КК на гр.****, одобрена със заповед №****г. на ИД на АК София, с адрес гр.***, ул."****" №****, етаж ****, с площ от 86,00 кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, ведно с прилежащото му мазе №**** на 4 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Имота придобила с нотариален акт №****, том ****, дело №****. на Нотариус №**** И. Б.

****. Неин съсед и собственик на апартамента непосредствено над нейния бил ответникът по иска. Още след закупуването на имота от страна на ищцата последната извършила ремонт на жилището си и заживяла в него. От миналата година обаче постепенно започнал тавана и стените й в двете спални да се овлажняват, а в последствие и да се наводняват и в следствие на което се повредила гипсовата шпакловка и боята с латекс по тавани и стени на двете посочени помещения. 3а възстановяването на помещенията в нормален за живеене вид било необходимо извършването на допълнителни строително-монтажни работи. Принудила се е да потърси услугите на инженер по промишлено и гражданско строителство, който извършил оглед на място и остойностил необходимите дейности по възстановяване на щетите, като съвкупност от материали и труд които възлизали на сумата от 4 010, 71 лева. Експертът установил, че над северната част от таванската плоча на двете спални, съществува частичен покрив и тераса с вътрешно оттичане към апартамента на ответника по иска и с голяма степен на вероятност течовете появили се в апартамента на ищцата били именно от там. Следователно вредите, които не били репарирани до 1 момента произлизали от апартамента на ответника по иска, поради което имала правен интерес от депозиране на настоящия иск. От друга страна съществуващите течове в двете спални на ищцата и произтичащи поради некачествено изпълнение на хидроизолацията в апартамента на ответника по иска създавали у нея значителен дискомфорт при упражняване на правото й на собственост върху собствения й имот.

Ето защо и счита, че ответникът към момента на депозиране на иска бездейства без основание по отношение на отстраняване на течовете и следвало да бъде задължен да извърши качествен ремонт на терасата в собствения си апартамент, изразяващ се поставяне на качествена хидроизолация и отводняване на същата с оглед недопускане на течове и щети по имота на ищцата. Предвид горното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника по иска да заплати на ищцата сумата от 4 010, 71 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея щети, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на иска, до окончателното й изплащане, както и да се осъди ответника по иска да прекрати неоснователното си бездействие, в резултат на което в имота на ищцата се допуска теч и наводняване и да се задължи ответника по иска, да извърши качествен ремонт на терасата в собствения си апартамент, изразяващ се в поставяне на качествена хидроизолация и отводняване на същата с оглед недопускане на течове и щети по имота на ищцата и да й се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок ответникът чрез своя процесуален представител адв.

А. А. депозира отговор на искова молба, като оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва настъпването на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с претендираните от ищеца вреди. Оспорва наличието на претърпени от ищеца вреди, съобразно описаното в исковата молба.

На първо място се твърди, че ищецът не представя доказателства относно това, кой е „апартаментът над нейния". Посоченото описание било изключително общо и напълно неясно като понятие. Не се сочел кадастрален идентификатор на този апартамент. Не било посочено дори разположението му, съобразно географските посоки. Доколкото на етаж ****, в жилищна сграда с кадастрален идентификатор **** се намирали 3/три/ отделни самостоятелни обекта /апартаменти/, не ставало ясно кой от тях е апартаментът, намиращ се над този на ищеца. Ищецът не представял доказателства, доколкото се отнася за „апартаментът над нейния" и можело да се приеме, че съществува апартамент с това описание, че именно ответникът срещу когото е насочен предявеният иск, е негов собственик. Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, „В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства." Ищецът не представял доказателства, чрез които да конкретизира и индивидуализира имотът, намиращ се непосредствено над неговия, както и доказателства, че ответникът е негов собственик.

Такива трябвало да бъдат представени още с подаването на исковата молба. А това било важно, с оглед на твърденията му, че претендираните вреди са следствие от „неоснователно бездействие" от страна на ответника, за когото се твърди, че е собственик на този имот.

Оспорва изцяло настъпването на претендираните от ищеца вреди. Ищецът претендира заплащането от страна на ответника на сума от 4010.71 лв. /четири хиляди и десет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от нея щети, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на иска, до окончателното й заплащане. Като основание за присъждане на сумата, ищецът посочва чл. 50 от ЗЗД. Той е част от разпоредбите, регламентиращи деликтната отговорност в случаите на непозволено увреждане.

2

Настъпилите вреди са част от фактическият състав на деликтната отговорност. На обезщетяване подлежали всички реално и действително претърпени вреди. Те биват два вида - претърпяна загуба и пропусната полза. В конкретният случай, ищецът не конкретизирал вида на претендираните вреди. Нещо повече, към настоящият момент, не били налице вреди, претърпени от ищеца, които подлежат на възстановяване.

Посочен бил размер на парична сума, която всъщност представлявала прогнозен размер на строително-монтажни работи за ремонт на част от апартамента на ищеца.

Ищецът все още не е извършил ремонт и не е заплатил посочените в исковата молба прогнозни разходи. Определянето на размера на обезщетението за имуществени вреди ставало на базата на претърпените загуби и разходи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тук такива липсвали. Ето защо, вреди за ищеца все още не са настъпили. Не е налице претърпяна загуба от негова страна. Не е налице намаляване на имуществото на ищеца, което да подлежи на възстановяване, съобразно фактическият състав на деликтната отговорност. Вреди, представляващи претърпяна загуба, биха били налице, едва след извършването на необходимия, според ищеца ремонт и заплащане на неговата стойност и доказване на всички тези действия с необходимите според случая документи. Вреди, свързани с пропусната полза, не се посочвали в исковата молба и не се релевирали доказателства в посока на тяхното обезщетяване. Ето защо, според ответника, искът с правно основание чл. 50 от ЗЗД е преждевременно предявен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът не сочел периода на настъпване на претендираните вреди. Твърди, че „от миналата година" започнали да се появяват определени повреди по неговия апартамент. Но така определен периодът не бил достатъчно конкретизиран. Не били представени доказателства, че повредите /доколкото и ако такива действително са налице/ са възникнали „от миналата година". Възможно е те да са били налице от предишен период, дори и от момента на придобиване на апартамента от страна на ищеца. Нямало нито едно представено доказателство, дори и като част от приложеното становище на инж. И. И., което да доказва по безспорен начин, кога точно са се появили повредите. А, това било важно с оглед на определяне на времето на възникване на претендираните вреди и тяхното доказване.

Дори да се приеме, че в апартамента на ищеца има някакви повреди, се оспорва, обстоятелството, че те произтичат от определено „неоснователно бездействие" или дори действие на ответника. В приложеното от ищеца становище, изготвено от И. С.

И., инженер по промишлено и гражданско строителство, ясно се посочвало, че над северната част от таванската плоча на двете спални на апартамента на ищеца, съществува частичен покрив. Също така било посочено, че съществува и тераса на горния етаж, която е с изпълнено покриване чрез дървен навес. В представеното от инж. И. И. становище ясно било записано, че „Не е извършен оглед на помещенията на горният етаж с терасата, и поради това, не е установено конкретно място или участък от горния етаж (покрив, настилки или други водоотвеждащи и хидроизолиращи детайли), от които вероятно проникнала вода към бетонната плоча и надолу в помещенията." Тоест, дори в самото становище не бил направен категоричен извод за вероятното място, от което водата е проникнала в помещенията на ищеца. Това само по себе си поражда основателно съмнение в твърденията на ищеца, че щетите произтичат от апартамента на ответника. Ако действително са настъпили някакви повреди в апартамента на ищеца, то за тях не бил отговорен ответника. Евентуални течове, наводнение и друг вид повреди се дължали не на апартамента над този на ищеца, не на терасата на горният етаж, над апартамента на ищеца, а на установеният в становището и посочен в исковата молба, частичен покрив, както и на водосточните тръби на сградата. Това бил частичен покрив, над северната част от таванската плоча на двете спални, в които ищецът твърди, че са налице повреди. Той не бил елемент и 3 част от апартамента на ответника. Той бил част от архитектурния проект на сграда с кадастрален идентификатор ****. Сградата била в режим на етажна собственост.

Частичният покрив представлявал обща част, съобразно естеството си. Съгласно чл. 38 от Закона за собствеността, „При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване“. За състоянието на общите части отговаряла етажната собственост, която се състои от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, „Ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците." Този частичен покрив съществувал още от построяването на сградата. Ответникът не бил негов собственик, нито негов ползвател. Той се намирал извън неговия апартамент. Сградата била проектирана и построена с няколко такива частични покриви, от северозапад, югозапад и от югоизток. Те били видим и характерен елемент на сградата. Горната част на частичният покрив е изградена от бетон, покрит с покривни плоскости. С течение на времето покривните плоскости са с нарушена цялост, на местата за захващане с винтове се появяват пролуки /луфтове/, през които при дъжд навлиза вода. Съществуват пролуки /луфтове/ между покривните плоскости и външната стена на сградата, която граничи с частичният покрив, откъдето също навлиза вода. Водосточните тръби на цялата сграда са в изключително лошо състояние и повечето от тях са запушени изцяло или частично с боклуци, което препятства пълното оттичане на дъждовната вода. Конкретно, относно описаният частичен покрив, в единият му край имало водосточни тръби, които са запушени с боклуци. Нещо повече, дори и основният скатен покрив на сградата, намиращ се на нейната най-висока точка бил в лошо състояние. Липсвала обшивка между покрива и външните стени. При дъжд, част от водата навлизала между външните стени и положената фасадна изолация. По този начин се просмуква надолу по външните стени, а оттам и в апартаментите. Всички тези обстоятелства, в своята съвкупност, допринасят в почти всички апартаменти да има течове, наводнения, повреди и щети.