Решение № 1223 от 30.07.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1223 30.07.2021г. гр.Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Кристина Линова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 797 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от КСО.

Образувано е по жалба от К.Д.Т., с адрес: ***, представляван от упълномощен процесуален представител – адв.Н.А. от БАК, против Решение, изх. № 1023-02-49#1 от 23.03.2021г., на Директора на ТП на НОИ-Бургас, с което било оставено в сила разпореждане , изх.№ 2113-02-2369#2 от 16.02.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас, с което на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО.

Жалбоподателят иска отмяна на оспореното решение на горестоящия административен орган, като противоречащо на материалния закон. Според оспорващият, зачетеният от пенсионните органи стаж не отговарял на действителния стаж, удостоверен от трудовата и военната книжка на жалбоподателя. Оспорва се направеното от ответника изчисление на стажа в предприятие „Океански риболов“, който следвало да бъде само от първа категория и не бил изчислен правилно в години, месеци и дни. Сочи се, че почивките между плаванията изобщо не били включени в стажа, положен в това предприятие. Всички кораби, на които жалбоподателят полагал труд във времето, които били част от структурата на „Океански риболов“ са били риболовни кораби, по смисъла на нормативната уредба, поради което и следва да бъде зачетен като стаж от първа категория, според жалбоподателя. Позовава се на стаж и в друго дружество, според който не е отчетен извънредния му труд положен там, както и на неправилно зачитане времето на задължителната военна служба.

Иска се отмяна оспореното решение на директора на ТП на НОИ и връщане на преписката на органа с указания при новото произнасяне.

Претендират се направените по делото разноски.

В проведените публични заседания по делото жалбоподателят се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства и съдебно- икономическа експертиза.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Бургас, чрез юрисконсулт Д., представя административната преписка, оспорва жалбата, като неоснователна и във връзка с аргументите, посочени в оспореното решение се иска отхвърляне на жалбата.

Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна, против подлежащ на оспорване пред съда административен акт, с който се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от неговото обжалване и е изчерпан реда за обжалване по административен ред. Следователно, са налице кумулатив-но изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.

По фактите:

Страните не спорят, че към датата на подаденото заявление до НОИ /26.10.2020г./, жалбоподателят Т. е на възраст 58 години, 6 месеца и 28 дни. Доказано е и обстоятелството, че в периода от 05.11.1982г. до 01.05.1988г. жалбоподателя е работил в предприятие „Океански риболов“- Бургас, без прекъсване- 5г. 5м. и 24 дни. Видно от установените по делото факти, вторият договор с предприятието „Океански риболов“ е от 09.02.1989г. до 25.10.1989г.- 0г, 8м и 16 дни, като заемал длъжностите „моторист“ и „хладилен техник“. Видно от материалите по преписката и установеното от вещото лице, полагането на труд от заявителя на кораби е отразено в справката, както следва: „Физалия“, „Бекас“, „Алка“, „Фламинго“, „Кондор“, „Албена“, „Лимоза“. Преобладаващата част от корабите са риболовни- първа категория, като през по-малък период от време жалбоподателят работил на транспортно-хладилни кораби, където положеният труд е отчетен като втора категория.

Според посоченото в заключението на вещото лице, видно от извлечените данни от платежните ведомости, има месеци, през които „неплатените почивки“, които представляват компенсация за положения извънреден труд са начислени и използвани, но има и останали неизползвани такива, които би могло лицето да ползва след приключване на плаването, като през това време е на брега. По тази причина, информация за това време липсва в платежните ведомости на кораба.

Неплатените почивки са компенсация за времето на положен извънреден труд, по време на плаването, тъй като на плавателния съд работното време не е ограничено на 8 часа, а освен това се работи и в събота и неделя, като целта на т.нар „неплатени почивки“ е компенсиране полагането на труд в извънработно време. При положение, че няма прекъсване на договора, респективно прекратяване на трудовото правоотношение, това извънредно време следва да се зачете и то от категорията труд, при която е положен. Според заключението на вещото лице, това време правилно е признато за стаж, но от трета категория, а не е съобразено обстоятелството дали работникът е на риболовен кораб /първа категория/ или на транспортно-хладилен плавателен съд /втора категория/, респективно да се изчисли като съответен стаж. При съобразяване на данните от пенсионния доклад и факта какъв е вида на плавателния съд, където е работил жалбоподателя, вещото лице сочи, че от посочените в УП-15 неизползвани почивки съгласно посочените размери и периоди трябва да се прецизира кои периоди трудът обективно следва да бъде отразен като първа категория и за кои от тях, като втора категория. В тази връзка, за м.01 и 02 на 1985г. /2 месеца/ и м.03 и 04.1987г. /2 месеца/ взети в пенсионния доклад като трета категория се компенсират с „неплатените почивки“ от 1983, 1984 и 1986г.- 3м. от първа категория и 1м. от втора категория труд; за м.08.1987г.- 1 месеца; от 01.05.1988г.- до 04.05.1988г.- 4 календарни дни, общо 1 м. и 4 д. се компенсират с неплатените почивки от 1987г., като стаж от втора категория.

Следователно, изчисленията на 5м и 4 д. трета категория следва да се преобразуват като 3м- първа категория и 2м и 4д- втора категория. След направената трансформация от първа и втора категория към трета се получава още 2 месеца и 16 дни разлика за добавяне към общия стаж. Няма основание за корекция на признатата военна служба, който период според вещото лице е правилно изчислен и съобразен. Взети са предвид данните от удостоверение за плавателен стаж издадено от „Морска администрация“ и положения стаж на кораба „Физалия“ през 1982г., т.е. от 03.01.1982г. до 11.08.1982г., съответно е взета предвид и датата до която се зачита военната служба- 01.07.1982г. Отчетен е периода на неплатен отпуск- 14 дни за месеците 07 и 08 на тази година и сумите изплатени на работника. При така направените изчисления, съобразяване на средната работна заплата за 1982г., след съобразяване разпоредбата на чл.96, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите и направените изчисления с установения стаж са получени още 60.06 дни, равняващо се на 2 месеца, но съгласно практиката на НОИ следва да се вземат предвид като трета категория. В тази връзка, сумирането на разликата от 2м и 16 дни /след трансформиране на първа и втора категория към трета/ относно времето на неизползваните „неплатени почивки“, и като се добавят 2 м. от времето отработено като стажант или общо 4м. и 16 д., е направено изчисление на 99 точки 9 м. и 16 дни, при което отново не достигат 2 м. и 14 дни до изискуемите 100 точки към датата на молбата.

Според констатациите на вещото лице, стажът в охранителната фирма и положеният извънреден труд там, както ивремето на военната служба, а освен това и периодът на обезщетение от Бюрото по труда са правилно зачетени. При съпоставката на датата, когато е постановено разпореждането на ПО- 16.02.2021г. и датата на подаване молбата- 26.10.2020г. и след правилното зачитане на „неплатените почивки“, респективно коректното им изчисление според действителната категория дава резултат 99 точки 9 м. и 16 дни.

Недостигащите 2м и 14 дни се придобиват с нарастване възрастта на лицето, т.е. за периода от подаване молбата- 26.10.2020г. до 10.01.2021г. аритметично се получават изискуемите 100 /сто/ точки, а от там и правото на пенсия.

Съдът кредитира с доверие направените изчисления и трансформации обективирани в заключението на извършена в хода на производството съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н.К., като компетентно и безпристрастно.

Заключението на вещото лице е прието без възражения от страните, в проведеното последно открито заседание по делото, с участие на пълномощниците и на двете страни, а поради липсата на спор относно описаните факти и обстоятелства, други доказателства не са изисквани.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ –гр.Бургас, е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му в хода на обжалване постановеното разпореждане на пенсионния орган по административен ред и е постановено в предвидената от закона писмена форма.

При постановяването му не се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но решението противоречи на приложимите норми на материалния закон и неговите цели. Съвкупният анализ на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, впрочем кореспондиращи и на описаното в обстоятелствената част на експертното заключение, водят до категоричният извод, че жалбоподателят е имал 99т. 09 м и 16 дни към датата на подадената молба за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Вярно е, че съгласно нормата на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

По делото и по-конкретно в обстоятелствената част на експертното заключение подробно са описани периодите от време /неизползваните „неплатени почивки“/, които следва да бъдат зачетени като първа и втора категория, според вида на плавателния съд, а именно дали става въпрос за риболовен кораб или за транспортно-хладилен плавателен съд, съответно са изчислени като стаж от трета категория.

Макар, че към датата на заявлението- 26.10.2020г. и според установеното по делото при направените коректни изчисления от вещото лице, жалбоподателят е имал 99 точки 9м. и 16 дни, при положение, че в хода на производството и преди произнасянето на пенсионния орган с разпореждане от 16.02.2021г., т.е. към 10.01.2021г. Т. е придобил изискуемите 100 точки, очевидно не съответства на материалния закон и неговите цели, произнасянето на този орган, в което е отразено, че заявителят има 99 т. 05 м. и 00 дни. Правилното трансформиране на времето на констатирани неплатени почивки според видовете плавателни съдове, сочи, че към 26.10.2020г. резултатът следва да бъде не 99т 05м и 00 дни, както неправилно се сочи в разпореждането и е възприето от ответника, а 99т. 9 м. и 16 дни, както е прието в неоспореното заключение. Пенсионните органи е следвало да съобразят изминалото календарно време като нововъзникнало обстоятелство, при положение, че произнасянето на първия орган е едва на 16.02.2021г., респективно е следвало да бъде съобразено получаване на изискуемия сбор от 100 точки още към датата 10.01.2021г., при което и ръководителят на ПО би следвало да констатира наличието на законовите предпоставки за отпускане на пенсия по реда на чл.69б, ал.1 и 2 от КСО, респективно да постанови акт в тази насока.

Като е достигнал до противоположни правни изводи и потвърдил разпореждането на пенсионния орган, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ответният административен орган е постановил неправилно решение, в противоречие с приложимите норми на материалния закон, обсъдени в настоящото решение, поради което се обосновава извода, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно оспореният административен акт отменен.