Разпореждане № 121850 от 04.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 121850 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110139980 по описа за 2025 година

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 239499/09.07.2025 г., от Д. Д. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л* срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК * адрес: гр. София, п.к. 1421, р-н Л*, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със закона.

2. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит №7200312280850 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със закона.

В исковата молба са твърди, че на 10.01.2025 г. ищцата получила SMS на телефона си, за да потвърди два сключени, от нейно име, договори за потребителски кредити с ответника. Твърди, че договорите са недействителни по чл.22 ЗПК. Твърди се, че не се знае по какъв начин е начислен ГПР, не отговаря на условията на чл.19, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Твърди нарушение на чл.10а ЗПК. Счита, че застрахователната премия следва да се включва в ГПР. Твърди се, че не е дала съгласие за подписване на договорите, а сумите били платени директно на нейна банкова сметка, която била открита при ответника.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.

Адвокатско пълномощно 2.

Договор за правна защита и съдействие 3.

Актуално състояние на Ти Би Ай Банк 4. потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025г.

Договор за

Моли съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) със 1 задача, вещото лице, след като се запознае с Договор за потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025г. и 7200312280580/10.01.2025 г. и въз основа на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, да даде заключение по следните въпроси: Да установи какъв е размерът на предоставения кредит; Да установи дали в банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за застрахователната премия, или същият е получил само 6100лв. по договора. Да се установи дали Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка или се е разпореждал с нея по някакъв начин. Да се установи кога и как е открита тази банкова сметка, по която е преведена сумата по кредита. Да се установи размерът на платените суми по отпуснатия кредит. Да установи дали застрахователната премия е включена при изчисляване на ГПР; Да установи дали при определянето на ГПР са включени такса за отпускане, усвояване и одобрение на кредита; Да установи дали при определяне на ГПР е включена еднократна такса за оценка на риска; В случай, че в определянето на ГПР е включена еднократна такса за оценка на риска, да се установи дали тази такса има характер на възнаградителна лихва; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде включена застрахователната премия; Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде записана реалната главница от 6100лв. и включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска; В случай, че в ГПР бъдат включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска, ГПР ще надвишава ли пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения; В случай, че в ГПР бъдат включени застрахователната премия, еднократната такса за оценка на риска, както и таксата за отпускане, усвояване и одобрение на кредита, ГПР ще надвишава ли пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения

Да установи какъв е размерът на предоставения кредит; Да установи дали в банковата сметка на кредитополучателя е дебитирана сума за застрахователната премия, или същият е получил само 1800лв. по договора. Да се установи дали Кредитополучателят е изтеглил сумата от банковата сметка или се е разпореждал с нея по някакъв начин. Да се установи кога и как е открита тази банкова сметка, по която е преведена сумата по кредита. Да се установи размерът на платените суми по отпуснатия кредит Да установи дали застрахователната премия е включена при изчисляване на ГПР;

Да установи дали при определянето на ГПР са включени такса за отпускане, усвояване и одобрение на кредита; Да установи дали при определяне на ГПР е включена еднократна такса за оценка на риска; В случай, че в определянето на ГПР е включена еднократна такса за оценка на риска, да се установи дали тази такса има характер на възнаградителна лихва;Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде включена застрахователната премия;

Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него бъде записана реалната главница от 1800лв. и включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска; В случай, че в ГПР бъдат включени застрахователната премия и еднократната такса за оценка на риска, ГПР ще надвишава ли пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения; В случай, че в ГПР бъдат включени застрахователната премия, еднократната такса за оценка на риска, както и таксата за отпускане, усвояване и одобрение на кредита, ГПР ще надвишава ли пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения 2

Моли съда а допуснете двама свидетели в режим на довеждане, които да свидетелстват дали ищцата е знаела, че се тегли кредит и дали веднага е отишла в офис на ответника да иска да се откаже от този кредит.

Моли съда да издаде съдебно удостоверение, от което де снабди с друго такова от 09 РУ-СДВРАдрес: гр. София, п. код 1359. ж. к. "Л* от което да е видно, дали Д.

Д. Ц., ЕГН:**********, е подавала жалби във връзка с теглени кредити на нейно име от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *, както и какъв е резултатът от подадените жалби.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия, с личен № **********, със служебен адрес: гр. Со*, електронна поща: [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л.12 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Материалният интерес по исковете е над 1250.00 лева, поради котето чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск се събира отделна държавна такса.

В процесния случай се защитават два интереса – нищожност на договор и недействителност на потребителски договор. Това е така, защото с иска за нищожност по чл.26 ЗЗД ще се реши дали съществува облигационно отношение, а по иска чл.22 ЗПК ищецът иска да запази действието на договора, но без някои негови елементи. Не се защитава един интерес за нищожност на договор, на различни основания, а се предявява нов обективно съединен иск, но при условията на евентуалност.

По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280850: материалният интерес е 6680.35 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на 267.21 лева.

3

По иска по чл.22 ЗПК за договор за кредит 7200312280656: материалният интерес е 18 328.20 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на 733.13 лева.

Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, представен с молба с вх. № 262249/31.07.2025 г. (л… от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

4

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.