Определение № 2425 от 23.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2425 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603540 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на адв. А.П. в качеството му на служебен защитник на подсъдимата А. Н. Н. срещу протоколно определение от 07.05.2026 г., постановено по н. о. х. д. № 8574/2024 г. на Софийски районен съд, 135-и състав, с което по реда на чл. 270 НПК взетата по отношение на А.

Н. мярка за неотклонение е изменена от „подписка“ в „задържане под стража“.

Според жалбоподателя атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, доколкото не е налице нито една от визираните в чл. 66, ал. 1 НПК предпоставки за изменение на мярката за неотклонение, изпълнявана спрямо подсъдимата в по-тежка такава. Адв. П. намира, че районният съд не е изложил убедителни мотиви, преди да пристъпи към тази последица спрямо подсъдимата, като сочи, че видно от върнатия отрязък от изпратената на адреса й по местоживеене призовка, последната не е връчена лично на нея, а на майка й със задължение да я предаде. Ето защо обосновава извод, че по делото липсват данни дали подсъдимата е редовно уведомена за датата на съдебното заседание, с оглед на което счита, че същата се явява нередовно призована. Защитата предполага още, че е възможно подсъдимата да не се е явила и поради здравословни причини. На следващо място адв. П. сочи, че неправилно районният съд е приел, че подсъдимата Н. е станала единствена причина за недаване ход на делото, доколкото другата подсъдима също не се е явила в проведеното на 07.05.2026 г. открито съдебно заседание.

На последно място набляга и на обстоятелството, че по делото не са налични данни, че Н. е променила адреса си, тоест не е налице предвидената алтернативна предпоставка на чл. 66 НПК за промяна на мярката й за неотклонение.

1

Ето защо в заключение е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, доколкото постановяване на принудително довеждане или вземане на поразлична мярка за неотклонение биха съответствали на целите по чл. 57 НПК.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимата Н. е предадена на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 16.06.2024 г., с повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство с постановлението за привличане на обвиняем от 16.04.2024 г. спрямо Н. е взета мярка за неотклонение „подписка“.

След постановяване на разпореждането, с което делото е внесено в разпоредително заседание, подсъдимата е била редовно призована от известния й по делото адрес, като призовката й е била връчена лично.

Въпреки това, същата не се е явила за насроченото разпоредително заседание, като делото е отложено за друга дата (09.12.2024 г.), за когато е постановено принудителното довеждане на Н. чрез органите на ОД „Охрана“. Видно от докладна записка, находяща се на л. 71 от първоинстанционното дело относно принудителното довеждане на Н., за така насроченото съдебно заседание, при направена проверка на адреса полицейските служители не са установили подсъдимата. На място е открита единствено майка й Н. Н., която е заявила, че дъщеря й не живее от четири месеца на адреса, живее при съпруга си, но не знае къде точно. В проведеното на 09.12.2024 г. съдебно заседание подсъдимата се е явила, като няма данни дали е била принудително доведена от органите на ОД „Охрана“, доколкото районният съд е посочил, че същата е била редовно призована и се е явила. На въпросната дата е проведено разпоредително заседание по делото, като същото е отложено за разглеждане по реда на глава XX НПК за 13.03.2025 г., за която дата подсъдимата е била редовно уведомена. За така насроченото съдебно заседание Н. не се е явила, без да посочи причини за това, с оглед на което районният съд й е наложил глоба в размер на 350 лева и е постановил принудителното й довеждане за следващото съдебно заседание (03.07.2025 г.) чрез органите на ОД „Охрана“.

Видно от докладна записка, находяща се на л. 109 от първоинстанционното дело, относно принудителното довеждане на Н. за така насроченото съдебно заседание, при направена проверка на адреса полицейските служители са установили, че същата е задържана в следствения арест. Ето защо същата е доведена оттам за насроченото за 03.07.2025 г. съдебно заседание, когато обаче делото е отложено за друга дата (20.11.2025 г.) поради неявяване на другата подсъдима. За последната дата районният съд е приел, че подсъдимата е била нередовно призована, доколкото са събрани данни, че същата е приведена в Затвора в гр. Сливен на 19.09.2025 г., от където не е била призовавана, с оглед на което делото отново е отложено за 16.02.2026 г.

Междувременно обаче по делото е постъпило писмо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (л. 181 от първоинстанционното дело), в което е отразено, че Н. е освободена от Затвора в гр. Сливен на 05.11.2025 г., където е 2 изтърпявала наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца. В проведеното на 16.02.2026 г. открито съдебно заседание районният съд отново е приел, че подсъдимата е нередовно призована, доколкото последната е освободена от Затвора в гр. Сливен, с оглед на което е отложил делото за 07.05.2026 г.

За въпросното съдебно заседание районният съд е приел, че подсъдимата е била редовно призована, като призовката е получена от майка й със задължение да я предаде на Н.. Последната обаче отново не се е явила в проведеното съдебно заседание, с оглед на което представителят на СРП е поискал мярката й за неотклонение да бъде изменена в „задържане под стража“ по реда на чл. 270 НПК. Районният съд е приел така направеното искане за основателно, като е посочил, че подсъдимата е била редовно призована чрез майка си, като включително явилият се в проведеното съдебно заседание свидетел А.М. е навел твърдение, че е коментирал с нея датата за разглеждане на делото. Ето защо първоинстанционният съдебен състав е обосновал извод, че от страна на подсъдимата е налице укриване и пълно пренебрежение към правораздавателните органи и наказателното производство, с оглед на което е изменил мярката й за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустима. Същата обаче е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК в настоящото производство съдът следва да установи дали са налице новонастъпили обстоятелства, обусловили вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Разпоредбата на чл. 57 НПК изброява целите на мерките за неотклонение и първата от тази цели е да се попречи на подсъдимия да се укрие. Идеята на тази „законово гарантирана пречка пред укриване“ е да се осигури възможността наказателното производство да протече в един разумен порядък, и като срок, и като спазване на законова процедура.

Подсъдимата Н. е предадена на съд за извършено престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което представлява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.

Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимата в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 НПК. Както бе посочено, още в хода на досъдебното производство спрямо Н. е взета мярка за неотклонение „подписка“. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 НПК подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Макар районният съд да не е посочил изрично разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК, обуславяща изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, предвид наведените в жалбата оплаквания, следва да бъде посочено следното. Проследявайки поведението на подсъдимата в 3 съдебното производство, се установява, че Н. не е изпълнила това си законово регламентирано задължение, а именно променила е местоживеенето си, без да уведоми съответния орган за това. Нещо повече, подсъдимата е нарушила и взетата й мярка „подписка“, доколкото същата не е установена на известния й адрес по делото, за да бъде призована, а по данни на майка й дори го е напуснала и заживяла със съпруга си. Следва да се посочи още, че Н. се е явила в две съдебни заседания, в които е била уведомявана за следващата насрочена дата за разглеждане на делото, но въпреки това е продължила да не се явява пред съда и да неглижира задълженията си във воденото срещу нея наказателно производство. Впрочем, тук е мястото да се посочи, че доводът на защитата, че подсъдимата е с влошено здравословно състояние е несъстоятелен, доколкото се касае единствено за предположение, без по делото да са налице никакви данни в този смисъл.

Ето защо според настоящия съдебен състав към настоящия момент категорично е налице опасност подсъдимата да се укрие, в случай че спрямо нея се изпълнява по-лека мярка за неотклонение. С поведението си Н. е поставила първоинстанционния съд пред правната и процесуална невъзможност да вземе по-лека мярка за неотклонение, като според настоящия съдебен състав единствено вземането на най-тежката мярка за неотклонение би било процесуалната гаранция за осуетяване на възможността подсъдимата да се укрие, в изпълнение целите по чл. 57 НПК .

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и реална опасност подсъдимата да извърши престъпление, в случай че й бъде взета полека мярка за неотклонение поради следното. От материалите по делото се установява, че в хода на първоинстанционното производство по настоящото дело същата е била задържана под стража по друго наказателно производство и е търпяла наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца. Това се е случило в период, в който срещу същата е било висящо (и продължава да бъде) производството по настоящото първоинстанционно дело, което характеризира Н. като личност със завишена лична опасност и склонност да върши противоправни деяния.

Предвид всичко изложено, въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд, с което направеното от СРП искане за изменение на мярката за неотклонение е уважено – за правилно и законосъобразно. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно от 07.05.2026 г., постановено по н. о. х. д.

№ 8574/2024 г. на Софийски районен съд, 135-и състав, с което по реда на чл.

270 НПК взетата по отношение на А. Н. Н. с ЕГН ********** мярка за неотклонение е изменена от „подписка“ в „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5