Решение № 28 от 16.02.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Севлиево, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100043 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба /ведно с направено уточнение от 24.01.2025 г./ , подадена от М. Х. А. срещу ответниците - М. П. М. и В. Ц. М., с която е предявен иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърдения /с исковата молба и с уточнителната молба/, че с нотариален акт за покупкопродажба в полза на трети лица от 13.12.2013 г., вписан под № 166, том 12, дело 1742/2013 г. на Служба по вписванията - Севлиево, ищцата М. Х. А. и покойният съпруг - А. С. А. починал на 08.03.2016 г., закупили поземлен имот с кадастрален идентификатор *********** по кадастр.карта на гр.

Севлиево, ул. ***********, целият с площ 374 кв.м., заедно с построените в него: жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ***********, със застроена площ 55 кв.м., брой етажи - 1, масивна, с дървен гредоред, цялата на мазе, състояща се от: входно преддверие, две стаи и сервизно помещение /баня с тоалетна/, и сграда - постройка на допълващото застрояване с идентификатор ***********, със застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, долепена до жилищната сграда, състояща се от стая и кухня, с всички подобрения и трайни насаждения, като се твърди от ищцата, че сделката била 1 сключена в полза на ответниците с изрично посочената и единствена цел да осигурят на ищцата спокойни и необезпокоявани старини.

Купувачът А. С. А. починал на 08.0.2016 г., а синът на ищцата и на съпруга

- С. А. - на 23.05.2021 г. В исковата молба се твърди, че досега имотът, след започнат, но незавършен от ответниците ремонт, повече от 10 години, бил необитаем и не можел да се ползва от ищцата поради действията на ответниците за повреждането му и бездействието им да го приведат в годен за живеене вид.

Посочва се, че при разкриване действителния смисъл на процесната сделка и в частност - на декларацията от участниците в нотариалното производство, вкл. и от страните по настоящото дело, че единствената им цел била да се осигурят спокойни и необезпокоявани старини за купувачите и сина им, следвало да бъдат съобразени решаващите мотиви, залегнали в решението по гр.д.№ № 1222/2016 г. на Районен съд - Севлиево, че между страните несъмнено имало договорка, съобразно която М.и се задължили да извършат ремонт на жилището, описано в процесният нотариален акт, като тази договорка не намерила конкретен израз в нотариалния акт. Твърди се, че не било спорно между страните, а се установявало и от делата, водени между тях, че ответниците са получили голата собственост върху процесния имот, обременена с правото на ползване на ищцата, срещу задължение да извършат ремонтни дейности в имота, което не било изпълнено. Ответниците, като бенефициенти, получили голата собственост върху имот, обременен с вещно право на ползване и срещу задължение за ремонта му. Вследствие на техните действия имотът от 10 години бил доведен и оставен в състояние, което го правело напълно негоден за обитаване. В антрето липсвало подово покритие, в цялото жилище липсвала мебелировка, в кухнята липсвало дюшемето, имало големи отвори в пода към мазето, подът бил дървен гредоред, запълнен с пръст; пристройката към къщата била напълно негодна за обитаване - стените били отделени от къщата, имало големи фуги, баня-тоалетната и сервизното помещение били разбити - зидът между тях бил съборен напълно, фаянсът по стените и пода в банята бил разбит, тоалетната чиния и промивното казанче липсвали; прекъснатли били водопроводната и ел.инсталация, сервизното помещение било без мивка и подово покритие. Твърди се, че с бездействието си ответниците нарушавали задължение си да извършат ремонт на имота, който да го направел годен за ползване по предназначение като жилище. Сочи 2 се, че в резултат на това противоправно бездействие на ответниците, което продължавало повече от десет години, ищцата търпяла и продължавала да търпи имуществени вреди, изразяващи в пропуснати ползи от невъзможността да ползва имота по предназначение. Икономическото изражение на настъпилата имуществена вреда бил дължимият среден месечен наем за ползването на имота, ако бил годен за обитаване, който за периода от 10.01.2020 г. до 10.11.2025 г. бил в размер по 200 лева месечно, или общо 12 000 лева.

Претендира се обезщетение, в размер на 613,55 евро – равностойността на 1200 лева /частично претендирано от сумата от 6135,50 евро – равностойността на 12 000 лева/, ведно със законната лихва от деня на увреждането, за причинени имуществени вреди на извъндоговорно основание затова, че в периода от 10.01.2020 г. до 10.01.2025 г. ищцата била лишена от възможността да ползва процесния имот по предназначение поради негодното му за обитаване състояние, причиняващо вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се ползва имота и причинната връзка с поведението на ответниците. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

В о.с.з. ищцовата страна моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В становище от ответниците, депозирано преди първото о.с.з., същите оспорват твърдението на ищцата за това, че са й причинили имуществени вреди на извъндоговорно основание за това, че в периода от 10.01.2020 г. до 10.01.2025 г. тя била лишена от възможността да ползва процесния имот по предназначението му поради негодното му за обитаване състояние. Оспорват също така, че по този начин са й причинили вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се ползва имота, като оспорват твърдението, че не са извършвали действия по ремонт на имота и същият бил необитаем. Ответниците твърдят, че не е налице противоправно бездействие от тяхна страна, в резултат на което имотът е станал негоден за обитаване и в резултат на това ищцата е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи. Прави се възражение, че предявеният иск е погасен по давност. Моли се съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и се 3 претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като се претендират вреди от поведение на ответниците, довело до лишаване на ищцата от възможността да ползва процесния имот по предназначение поради негодното му за обитаване състояние, причиняващо вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се ползва имота и причинната връзка с противоправното поведение на ответниците. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: че поведението, /бездействието/, описано в исковата молба, е извършено от ответниците; противоправност на поведението; видът и естеството на причинените увреждания; причинна връзка между поведението и уврежданията; както и всички останали твърдени изгодни за ищцата положителни факти. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

Установява се от нотариален акт № 20, т. Х, рег. № 17 870, д. № 1046 от 13.12.2013 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус, рег. № 543 на НК, че М. П. К., в качеството на продавач; М. П. М. и В. Ц. М., в качеството на купувачи и учредители; М. Х. А. и А. С. А. в качеството на купувачи и приематели; и С. А. А., в качеството на приемател, са сключили сделка, обективирана в посочения нотариален акт. М. П. К. продала, а М. Х. А. и А. С.

А. са купили за М. П. М. и В. Ц. М., недвижим имот, представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор *********** по кадастралните карта и регистри на гр. Севлиево, с административен адрес гр. Севлиево, ул.

***********, с площ 374 кв. м., при граници и съседи: имоти с кадастрални идентификатори ***********, № ***********, № ***********, № *********** и № ***********, заедно с построените в имота сграда – жилищна еднофамилна, на един етаж, с кадастрален идентификатор ***********, със застроена площ 55 кв. м. масивна дървен гредоред, цялата на 4 маза, състояща се от: входно преддверие две стаи и сервизно помещение и постройка на допълващото застрояване, на един етаж, долепена до жилищната сграда, с кадастрален идентификатор ***********, със застроена площ 12 кв. м., състояща се от стая с кухня, заедно с всички подобрения и трайни насаждания в недвижимият имот, за сумата 15 000 лева, която продавачът е заявил, че му е платена от М. Х. А. и А. С. А. напълно и изцяло по банков път, преди подписването на нотариалния акт. Посочено е в нотариалният акт, че М.

Х. А. и А. С. А. заявяват, че запазват за себе си и за С. А. А., право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху описания по-горе недвижим имот, с което М. П. М. и В. Ц. М., изрично са заявили, че са съгласни. Всички участници в нотариалното производство изрично са декларирали, че сумата, посочена като продажна цена, е действително уговорената и платена по сделката цена. Участниците в нотариалното производство са декларирали, че единствената им цел е да се осигурят спокойни и необезпокоявани старини за М. Х. А. и А. С. А..

От приложеното гр. д. № 1222/2016 г. по описа на Районен съд Севлиево и приложените към него в. гр. д. № 192/2017 г. на Окръжен съд – Габрово и гр. д. № 4657/2017 г. на ВКС, III г. о., се установява, че с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени, като неоснователни, предявените от М.

Х. А. и С. А. А. срещу М. П. М. и В. Ц. М., искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради липса на основание на сделка от 13.12.2013 г., обективирана в нотариален акт № 20, т.

Х, рег. № 17870, д. № 1046 от 13.12.2013 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус, рег. № 543 на НК, в частта, в която е сключена в полза на ответниците, както и предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да платят на ищците солидарно съответната част от цената на имота и разноските по сделката от 13.12.2013 г., обективирана в нотариален акт № 20, т. Х, рег. № 17870, д. № 1046 от 13.12.2013 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус, рег. № 543 на НК, а именно: на М. Х. А., сумата 21 750 лева, представляваща платена без основание цена, и сумата 756 лева, представляваща платени без основание разноски, а на С. А. А. сумата 7250лева, представляваща платена без основание цена, и сумата 252 лева, представляваща платени без основание разноски, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване исковата молба в съда - 12.12.2016 г. до окончателното изплащане на 5 задълженията.

От приложеното гр. д. № 230/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево и приложените към него в. гр. д. № 5/2023 г. на Окръжен съд – Габрово и гр. д. № 2372/2023 г. на ВКС, III г. о., се установява, че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявеният от М. Х. А. против М. П. М. и В. Ц. М., иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане за заплащане солидарно на сумата от 21 750 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022 г. до окончателното издължаване на сумата, с която М. П. М. и В. Ц. М. са се обогатили, а М. Х. А. е обедняла, при плащания с разписка от 13.12.2013 г., за сума 14 000 лева и операционна бележка от 13.12.2013 г., за сума 15 000 лева.

По делото е разпитан свидетелят С. М. М., който живеел в близост до процесния имот, като сочи, че трябвало да има ремонт в процесния имот, като такава била уговорката според думите на ищцата - че ответникът, като строител, ще стегне къщата. Свидетелят посочва, че къщата била годна за живеене преди да я купят ответниците. Свидетелят твърди, че знаел, че ответникът е казал, че ще стегне къщата и ще присторят друга къща, в която да живеят двете семейства – на ответниците и на ищцата. Свидетелят сочи, че преди 11-12 години бил виждал ответника, че е започнал да прави ремонт в процесния имот. Посочва, че към момента процесният имот е в лошо състояние и не е годен за обитаване. Свидетелят не бил виждал някой да влиза в имота, като същият бил буренясал. Едната постройка, която е прилепена към къщата, имала цепнатина, почти била съборена, нямало дюшеме. Къщата била с голи стени, като нямало покъщнина. Свидетелят знаел от ищцата, че тя и ответниците прекъснали връзка. Към днешно време ищцата продала къщата в с. Ловнидол, защото останала сама и си купила апартамент в гр. Севлиево, където има асансьор, защото е трудноподвижна.