Решение № 1361 от 29.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3568/2024
- Вид
- Решение № 1361
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 13.02.2025
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 173, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1361 гр. П., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330203568 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0333-001378/07.02.2024 г., издадено от **** в ОДМВР П. РУ С. с което на Б. Д. У. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от две години за извършено от нея нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателката У., чрез процесуалния представител адв. И. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото АУАН бил съставен преди изтичането на срока за заявяване с съответното болнично заведение за даването на кръвна проба. Също липсвали данни жалбоподателката да е употребила алкохол, а възприетият от актосъставителят забавен говор бил повлиян от стоматологичен проблем.
Въззиваемата страна уведомени за постъпилата жалба не изпратиха представител, като взеха отношение по съществото на спора с което оспорва подадената жалба.
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 25.12.2023 г. в 10.31 часа в гр. К. ул.... като водач на лек автомобил ,,Пежо 207‘‘ с рег. № ****, нейна собственост, с посока на движение от изток на запад след извършена проверка срещу частен дом на № 9, водачката отказва да й бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол в издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARPM-0726. На място водачката лъхала на алкохол, фъфли и залита. Издаден и връчен талон за медицинско изследване с № 0182859 за УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ ЕАД гр. П. и й били връчено 7 броя холограмни стикери с № А 077592, като по този начин била извършила нарушение на разпоредбата на чл.
173, ал. 3 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят И. Ю., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая. На процесния ден установили автомобила, управляван от жалбоподателката, който криволичел по пътя, поради което го й спрели. Б. У. лъхала на алкохол, като заявила, че работи в ракиджийницата, поради което и отказва да даде проба за алкохол, доколкото най-вероятно щяло да й отчете. Също така, мястото на проверката се намирало в близост до автогарата и при желание, жалбоподателката е могла да отиде с автобуса до гр. П., където на ,,Пещерско шосе‘‘ да даде кръвна проба в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘.
По инициатива на жалбоподателката беше разпитан свидетелят Г.В., който работи на бензиностанция в близост на мястото, където е била спряна за проверка жалбоподателката. Също така в съседство се намирала ракиджийница в която работела Б. У.. Предполага, че не е била употребила алкохол, като към този момент тя е имала стоматологичен проблем, като това установили при зареждането на автомобила в бензиностанцията.
Съдът кредитира така депозираните показания в зависимост от това на какъв етап от процесните събития са станали свидетели същите. Установи, че жалбоподателката работи в ракиджийница, както и че същата е отказала да 2 бъде тествана за употреба на алкохол от актосъставителя Ю.. По делото се изясни също така, че в този обект е било много задушно вследствие от алкохолните пари, както и че същата е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол и до уречения час не се е явила да даде кръвна проба в гр. П.. По безспорен начин се установи авторството на деянието и по-специално, че лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателката, доколкото И. Ю. заяви, че са последвали лекия автомобил, като впоследствие са установили самоличността й. Също така в подкрепа на обстоятелството, че същият е бил управляван от нея се явява и заявеното от свидетеля В., което беше в насока, че първоначално Б. У. е дошла да зареди с гориво, а впоследствие се е върнала и е споделила, че са я спрели за проверка за алкохол и свалили номерата на колата.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От АУАН с бл. № 1149011 се установява, че същият е бил редовно връчен на жалбоподателката, като в графата възражения, тя е вписала, че е няма.
От копие от талон за медицинско изследване с № 0182859 /изискан с насрочването на делото/ се установява, че е бил издаден такъв на Б. У., като й е бил връчен на 25.12.2023 г. в 10:45 часа и е следвало до 120 минути от връчването да се яви в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ гр. П..
От постъпилото писмо от УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘ се установи, че при проверка в Интегрираната болнична информационна система се констатирало, че Б. У. не е посещавала това болнично заведение на 25.12.2023 г. за даване на кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта.
Актосъставителят и наказващият орган са приели правилна правна квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдебният състав намира, че по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателката Б. У. е извършила вменените й нарушения, доколкото същата е била спряна на 25.12.2023 г. в гр. Кричим и е отказала да 3 бъде тестван за употребата на наркотични вещества. Без значение е обстоятелството каква е била причината да откаже, дали е била употребила алкохол или не, или просто защото работи в ракиджийници и се е страхувала да бъде тествана, поради опасения, че ще й отчете положителна проба.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която по своята същност е материална и санкционна норма - водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи за избере, но същественото е, че той следва да извърши поне едно от посочените изследвания, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 ЗДвП.
В случая Б. У. е отказала пробата с Алкотест Дрегер, като в установения от нарочната Наредба и в посочения й в талона срок не се е явила в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за алкохол. Същата е разполагала с два часа да се придвижи от гр. Кричим до гр.
П., в светлата част на денонощието, намирала се е в близост до автогарата, като е могла и да поиска да бъде закарана с лек автомобил.
Правилно на основание чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателя У. е била предоставена възможност да даде кръвна проба в срок от 120 минути в болнично заведение, което е случая се намира извън мястото където й е връчен талонът. Разпоредбата на чл. 11 от Наредбата е в насока, че медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химикотоксикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на 4 центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение. В конкретния случай на жалбоподателката е било указано, че може да се яви в УМБАЛ ,,Свети Георгив‘‘ гр. П., като се е явила, поради което и не е дала кръвна проба.
Размерът на наложените административни наказания на жалбодапотелката, а именно глоба в размер от 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и отнемането на 15 точки са били правилно определени.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че АУАН е бил съставен преди изтичането на срока за явяване в болничното заведение, доколкото административно-наказателната преписка започва със съставянето на АУАН. В случай, че същата се беше явила да даде кръвна проба за алкохол, преписката щеше да бъде прекратена.
Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили вредни последици, като следва, че е налице и изрична забрана в ЗДвП за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0333-001378/07.02.2024 г., издадено от **** в ОДМВР П. РУ С. с което на Б. Д. У. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от две години за извършено 5 от нея нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6