Решение № 20884 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20884 гр. ...., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110101294 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правнo основание чл. 500, ал. 1, т.3, вр. ал.1, пр. последно КЗ за осъждане на К. М. Т. , ЕГН ********** да заплати на ...., ЕИК ... сума в размер на 1103,26 лева, представляваща платеното от застрахователя обезщетение за имуществените вреди, претърпени от настъпило на 21.07.2020г. ПТП, виновно причинено от К. М. Т., управлявал МПС .... с рег. № ...., който напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (09.01.2023г.) до окончателното й изплащане.

Ищецът .... извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че н а 21.07.2020г. в гр. ...., на кръстовището на ...., е реализирано ПТП с участието на МПС .... с рег. № ...., собственост на К. М. Т., управлявано от същия и МПС „...“ с рег.

№ ...., собственост на Т. М. К. и управлявано от същия. Поддържа, че според представения Протокол за ПТП № 1762483 от 21.07.2020г, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на К. М. Т.. Твърди, че МПС .... с рег. № .... е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в .... със застрахователна полица № BG/02/119002272914, която е валидна към момента на събитието. В .... е заведена щета под № 2110004041 от собственика на увредения автомобил. След направена оценка на щетата било изплатено 1 застрахователно обезщетение с два превода за сумата в общ размер на 1053,28 лв. на собственика на увреденото „...“ с рег. № ..... Поддържа, че от Протокол за ПТП № 1762483 от 21.07.2020г. било видно, че ответникът напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, поради което на основание чл. 500 КЗ ищецът имал право да получи от К. М. Т. платеното застрахователно обезщетение. С писмо ответникът бил уведомен за заплащане на сумата, но такова не последвало. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1103,26 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на по 25 лв. /за всяко от извършените плащания/, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът К. М. Т. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва заявения механизъм на настъпване на ПТП.

Твърди, че не е напуснал местопроизшествието. Поддържа, че в хода на административно-наказателсното производство, издаденото срещу него наказателно постановление е отменено. Заявява, че водачът на увреденото МПС е извършвал забранена маневра – завой наляво. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за задължително застраховане "Гражданска отговорност", в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил регресна сума по застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в предявения размер, както и че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол,

По делото между страните е безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на ответника К. М. Т., като водач на лек автомобил .... с рег. № ...., което обстоятелство се установява включително от приложената по делото справка от интернет страницата на Гаранционен фонд, видно от която за посоченото МПС има застраховка „ГО“ с начална дата на покритие 18.08.2019г. и крайна дата на покритие – 17.08.2020г.

От приобщените писмени доказателства - протокол за ПТП №

1762483/21.07.2020г., уведомление за щета, адресирано до ищеца, документите 2 съставени по повод застрахователната преписка, платежни нареждания от 31.08.2021г. и 17.09.2021г. за извършен в полза на Т. К. преводи на сумата от общо 1 103,26 лева, документите, приложени по образуваната във връзка с процесния случай административно-наказателна преписка, се установяват следните обстоятелства с правно значение: на посочените от ищеца дата и място – 21.07.2020г., в гр....., ... , е настъпило ПТП с участието на МПС .... с рег. № ...., собственост на К. М. Т., управлявано от същия и МПС „...“ с рег. № ...., собственост на Т. М. К. и управлявано от същия; че в резултат от инцидента на лек автомобил „...“ с рег. № ...., са причинени увреждания на стойност 1053,28 лева, която сума, заедно с ликвидационните разноски, е възстановена от ищеца в качеството му на застраховател, обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на виновния водач, в полза на собственика на увредената вещ.

В хода на образуваната във връзка с настъпило на 21.07.2020г. ПТП, констатирано Протокол за ПТП № 1762483/21.07.2020г., рег. № 7054, административно-наказателна преписка, са установени участниците в произшествието, съответно са приети декларации от водачите. Представен е също Акт № 828339 от 03.11.2020г. за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него Наказателно постановление № 20-4332-021579/08.12.2020Г., с които на К. Т. е наложено административно наказание за следните нарушения – за това, че водачът не съобразява поведението си с пътен знак В24, В25 /чл.6, т.1 ЗДвП/; не се е убедил, че ППС което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение посоката си на движение чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП/; не спира и не установява последиците от ПТП /чл.123, ал.1 ЗДвП/. Видно от приетото решение от 31.01.2022г. по АНД № 5053/2021г. по описа на СРС, 121 с-в, влязло в сила на 23.02.2022г., НП срещу ответника е отменено, поради допуснати процесуални нарушения при издаване на акта, както и поради недоказаност на нарушението по чл.6, т.1

ЗДвП.

От посочените писмени доказателства се установява в допълнение, че след настъпване на инцидента ответникът К. Т. е напуснал мястото на произшествието, като в този смисъл са както отбелязванията в протокола за ПТП, така и собствените му обяснения, депозирани пред органите на МВР, които не са оспорени от него в хода на настоящото производство. Налице е следователно извънсъдебно признание, кореспондиращо с останалата доказателствена съвкупност, в т.ч. уведомлението за щета, депозирано от собственика на увредения автомобил до ищеца. Същевременно само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск на посоченото правно основание.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя 3 обезщетение, когато последният при настъпването на пътнотранспортното произшествие, виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Следователно успешното провеждане на предявения иск предполага и установяването на виновното отклоняване от проверка за алкохол наред с останалите кумулативно предвидени предпоставки (валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на ПТП; механизма за настъпването на ПТП, причинени имуществени вреди, техния размер и причинната връзка между тях и ПТП, както и заплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер).

Юридическият факт, на който ищецът се позовава и с който законът свързва пораждането на правото на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да претендира изплатеното обезщетение от причинителя е, че след процесното ПТП, ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Касае се за правопораждащ регресното право на застрахователя юридически факт, а правопораждащите факти следва да са установени по изключващ каквото и да е съмнение начин – при условията на пълно и главно доказване. Такова доказване по настоящото дело не е проведено.

Нито в материалите от образуваната против ответника административно-наказателна преписка във връзка с ПТП от 21.07.2020г., нито в някое от останалите приобщени писмени доказателства се съдържа данни за предприета непосредствено след настъпване на ПТП проверка за алкохол на водача К. Т., поради което и не може да се приеме, че застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

Действително, установява се по делото, че ответникът е напуснал процесното ПТП.

Както беше посочено по-горе, фактът на напускане на пътно-транспортното произшествие от участник в него, не може да се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за регресна отговорност на виновния водач /в този смисъл са Решение № 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г., ІІ ТО на ВКС, и Решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г., ІІ ТО на ВКС/.

Доколкото п о настоящото дело липсват представени доказателства, от които да се установява, че по отношение на ответника, като виновен водач, са били предприети мерки за извършване на проверка за алкохол като участник в процесното ПТП, от която той виновно да се отклонил, респективно следва да се приеме, че не е налице основание за регресна отговорност по чл. 500, ал.1 КЗ, и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По разноски: отговорността

4 за

Право на разноски при този изход от спора има ответникът, на когото следва да се присъди сумата 500 лева за адвокатско възнаграждение, при съобразяване на направеното възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно при преценка сложността на делото, развитието на производството и обстоятелството, че уговореният и заплатен размер /съгласно Договор за правна помощ от 07.10.2023г./ е около минималния такъв съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.

...., .... срещу К. М. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр....., ..., осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.3, вр. ал.1, пр. последно КЗ за заплащане на сумата 1103,26 лева, представляваща платено от застрахователя обезщетение за имуществените вреди, претърпени от настъпило на 21.07.2020г. ПТП, виновно причинено от ответника К. М.

Т., управлявал МПС .... с рег. № ...., който напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (09.01.2023г.) до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., .... ДА ЗАПЛАТИ на К. М. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр....., ..., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 500,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5