Решение № 110 от 25.05.2023, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е № 110 гр. Кюстендил,

25.05.2023 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: И.Н ДЕМИРЕВСКИ при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Демиревски адм. дело № 355 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 4 ал. 1 и на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси във вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото се разглежда за втори път след като с Решение № 9192/19.10.2022 г. по адм. дело № 10548/2021 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 108/08.04.2021 г. постановено по адм. дело № 506/20220 г. по описа на КнАС и делото е върнато за ново разглеждане от друт състав на съда.

Производството по делото е образувано по жалба на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. И. Х., чрез пълномощника адв. Р.Г., против Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020 г., издаден от старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 1/ 12.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, с който са определени задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

Релевирани са основанията за незаконосъобразност на атакувания административен акт по чл. 146 т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

Твърденията са, че оспореният акт няма мотиви относно механизма за изчисляване на данъчната оценка на имотите, приета за основа за определяне на задълженията за местни данъци и такси. По същество се оспорва способът за определяне на облагаемата основа, респ. на данъчната оценка на имота като несъответен на правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като не е съобразено действителното фактическо състояние и предназначение на сградите в имота и има съществена разлика с отчетната стойност на имота. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендират се деловодни разноски. Представена е и писмена защита.

Ответникът

– Директорът на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк. И. А., изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че оспорения АУЗД е законосъобразен. Съображенията са за това, че обжалваният акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност, мотивиран е с посочване на фактическите и правните основания за издаването му. По същество се твърди, че задълженията са определени правилно върху основата и в размерите, посочени в ЗМДТ, в Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ и в решенията на общинския съвет, а данъчната оценка, послужила като облагаема основа за задълженията е изчислена съобразно декларираните от собственика данни в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С оспореният Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020г., издаден от Е Ж. Ц. - старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, са определени задължения за местни данъци и такси на „Л.К.“ ООД, ЕИК *********, за недвижим имот в

Община

Кюстендил по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 2382/30.06.2020 г., както следва: за 2017 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на

4342.51лв. и лихва

1316.74лв. или общо 5659.25лв., както и ТБО в размер на 4390.51лв., от която са внесени

216.49 лв. и дължим остатък 4174.02 лв. и лихва 1261.95 лв. или общо 5435.97 лв.; за

2018 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 4339.77лв. и лихва 877.06лв. или общо 5216.83 лв., както и ТБО в размер на 4387.77 лв. и лихва 886.75 лв. или общо

5274.52 лв.

; за 2019 г.

- данък върху недвижимите имоти в размер на 4337.03 лв. и лихва 437.31 лв. или общо 4774.34 лв., както и ТБО в размер на 4385.03 лв. и лихва 442.16 лв. или общо 4827.19 лв., т.е. с оспорения АУЗД, на търговското дружество са определени задължения за периода 2017 г. – 2019 г., съответно: за ДНИ в размер на 13 019.31 лв. - главница и 2631.11 лв. – лихва или общо 15 650.42 лв., както и за ТБО в размер на 12 946.82 лв. - главница и 2590.86 лв. – лихва или общо 15 537.68 лв.

Видно от мотивите в АУЗД, размерът на ДНИ от 1,4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, е определен съгласно чл. 21 и чл. 22 от ЗМДТ, както и Решения №№ 290/29.09.2016 г., 680/25.01.2018 г. и 948/28.12.2018 г., всички на Общински съвет – Кюстендил и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Кюстендил. Органът сочи, че данъчната основа е формирана след съпоставка между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки обект в имота, като е приета по - високата стойност от двете по правилото на чл. 21 от ЗМДТ, а именно данъчната оценка на имота за всяка от годините в рамките на процесния период е в размер на 3 101 795.10 лв. към 01.01.2017 г.; на 3 099 835.20 лв. към 01.01.2018 г. и на 3 097 875.40лв. към 01.01.2019 г., съответно дължимият ДНИ от 1,4 на хиляда е в размер на 4342.51 лв. за 2017г.; на 4339.77 лв. за 2018 г. и на 4337.03 лв. за 2019 г. Следва таблица с данни за отчетната стойност и данъчната оценка на земята и сградите в имота, декларирани от оспорващото дружество.

По отношение на задълженията за ТБО, мотивите на органа са за приложимост на разпоредбите на чл. 62 чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, чл. 16 ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, както на Решения

№№ 361/29.12.2016 г., 663/29.12.2017 г. и 959/28.12.2018 г., всички на Общински съвет – Кюстендил, съобразно които за нежилищни имоти на предприятия, таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, след подадена декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на общината в срок до 31 декември на предходната година, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, а при неподаване на декларация в установения срок – се заплаща ТБО в размер и пропорционално върху основа, определени от общинския съвет. Органът констатира, че дружеството е подавало декларации за всяка от годините от процесния период, в които е посочено ползване на един брой кофа за събиране на отпадъци и честота на извозване – един път месечно, с оглед на което начислява еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци в размер на 48.00лв. /за 1 бр. кофа Х 4.00 лв., в това число 2.00 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2.00 лв. за обезвреждане Х 1 път Х 12 месеца/, както и годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 1,4 промила върху данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ. При така описания механизъм, задължението за ТБО е определено: в размер на 4390.51 лв. за 2017 г. /1 бр. кофа х 4.00 лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила х 3 101 795.10 лв./; в размер на 4387.77 лв. за 2018 г. /1бр. кофа х 4.00 лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила х 3 099 835.20 лв./; в размер на 4385.03 лв. за 2019 г. /1 бр. кофа х 4.00лв. х 1 път х 12 месеца + 1,4 промила х 3 097 875.40 лв./.

Следва таблица с данни за отчетната стойност и данъчната оценка на земята и сградите в имота. Органът сочи, че дружеството е погасило част от задължението за ТБО за 2017 г. със сумата 216.49 лв., която е приспадната от определения размер 4390.51 лв. и дължимият остатък възлиза на 4174.02 лв.

Във връзка със задължението за лихва, органът е цитирал разпоредбите на чл. 28 и чл. 69 от ЗМДТ относно сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО и предвид констатацията за отсъствие на плащане, са начислени лихви за просрочие съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

Издаденият АУЗД е съобщен на задължения субект, чрез пълномощника адв. Р.Г., на 18.09.2020 г.

В срока по чл. 152 ал. 1 от

ДОПК във вр. с чл. 9б и чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, е подадена жалба с вх. № 26-00-1103/05.10.2020г. на дружеството, по която е налице произнасяне с Решение № 1/12.10.2020 г. на Б. С. - Директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, определен от Кмета на община Кюстендил за решаващ орган. С постановеното решение, оспореният АУЗД е потвърден. Приема се, че жалбоподателят е задължено лице по см. на чл. 11 и чл. 64 ал. 1 вр. с чл. 11 ал. 1 от

ЗМДТ; че размерът на ДНИ е определен по правилото на чл. 19 ал. 1 от ЗМДТ и решенията на общинския съвет, за имоти по чл. 10 от ЗМДТ и върху данъчна основа, изчислена съгласно чл. 20 от ЗМДТ; че размерът на ТБО е определен за услугите по чл. 62 от ЗМДТ и за имотите по декларацията на дружеството, при способ съобразен с поредността въведена с разпоредбата на чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ, при спазване правилата на чл. 16 вр. с чл. 17 от Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ и предвид подадената от собственика декларация по чл. 16 ал. 2 от Наредбата; че лихвата е изчислена съгласно ЗЛДТДПДВ.

Решението на решаващият орган е съобщено на дружеството с известие за доставяне на 26.10.2020 г., а жалбата срещу

АУЗД е изпратена по пощата на 09.11.2020 г., т.е. в срока по чл. 156 ал. 1 от ДОПК.

Посочената в

АУЗД декларация вх. № 2382/30.06.2010 г. е с правно основание чл. 14 от ЗМДТ - подадена е от търговското дружество като собственик на недвижим имот, придобит чрез покупка от публичен търг с постановление за възлагане от 08.04.2009 г. на АДВ. Видно от приложената към административната преписка декларация, предмет на деклариране е следният недвижим имот: земя - УПИ ІІ в кв. 2г по ПУП на гр. Кюстендил, на ул.

„Николичевски път“ № 21, т.е. имот в строителните граници на гр. Кюстендил, в ІV зона, разположен в производствена зона, с площ от 3185 кв.м., вкл. 8628 кв.м. застроена площ, който имот се ползва със стопанска цел, както и 27 сгради, разположени в УПИ, а именно: 1. производствена сграда на 3 надземни етажа, построена през 1974 г., с РЗП 3504 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 2. производствена сграда на 2 надземни етажа, построена през 1974 г., с РЗП 3036 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 3. друга нежилищна сграда на 5 надземни етажа (стълбища), построена през 1974 г., с РЗП 586 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана; 4. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1974 г., с РЗП 232 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 5. друга нежилищна сграда на 1 надземен етаж (трафопост), построена през 1974 г., с РЗП 279 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана; 6. производствена сграда на 1 надземен етаж ( пристройка трафопост), построена през 1970 г., с РЗП 50 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 7. друга нежилищна сграда (комин), построена през 1974 г., с РЗП 20 кв.м., с масивна монолитна конструкция; 8. производствена сграда на 2 надземни етажа, построена през 1968 г., с РЗП 1300 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 9. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1970 г., с РЗП 165 кв.м., с панелна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 10. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1970 г., с РЗП 15 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 11. производствена сграда на 2 надземни етажа, построена през 1971 г., с

РЗП 1498 кв.м., с масивна монолитна конструкция, без електрифициране, без водоснабдяване и без канализация; 12. производствена сграда на 1 надземен етаж ( мазутно стопанство

– ГСМ), построена през 1970 г., с РЗП 93 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 13. производствена сграда на 1 надземен етаж

(склад смазочни материали), построена през 1970 г., с РЗП 158 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 14. производствена сграда на 2 етажа, от които един надземен