Решение № 1240 от 05.07.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………/…………….. 2018 г.

Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

НЕВИН

ШАКИРОВА при секретар Марияна

Иванова, като разгледа докладваното от съдия Пенева въззивно гражданско дело

№ 1260 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Териториално поделение /ТП/ – Варна на Национален осигурителен институт /НОИ/ против решение № 1500 от 10.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 15711 по описа за 2017 г. на Районен съд - Варна, с което е прието за установено в отношенията между Д.И.А. и въззивника, че Д.И.А. в периода от 01.04.1984 г. до 30.11.1986 г. е придобила трудов стаж, като е полагала труд по трудов договор като „сътрудник“ в ОЦ на ТНТМ - структура към ОК на ДКМС - Варна, на основание член 1, алинея 1, точка 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост и незаконосъоброзност на атакувания съдебен акт, като се излага, че ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение, като са развити подробни съображения в тази насока.

Иска се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа.

В срока по член 263, алинея 2 от ГПК е постъпил отговор от Д.И.А. чрез процесуалния й представител адвокат М.Д., в който се настоява, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение.

В съдебно заседание отново се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че в периода от 01.04.1984 г. до 30.11.1986 г. ищцата е била сътрудник към Окръжния център по ТНТМ - Варна, структура към ОК на ДКМС, като е изпълнявала следните дейности: от 01.04.1984 г. до 31.12.1984 г. – оператор АЦУ и технически сътрудник, а от 01.01.1985 г. до 30.11.1986 г. – завеждащ секция „Научно-техническа подготовка”. Работила е при непълен работен ден с изплащане на ежемесечно хонорарно възнаграждение.

Мястото й на работа било в сградата, в която е бил настанен ОЦ на ТНТМ и Окръжната станция на младите техници в град Варна на ул. „Д-р Заменхоф” № 112.

Размерът на хонорарното възнаграждение ежегодно се определял с решение от Бюрото на Окръжния комитет на ДКМС, като времето се зачитало за трудов стаж, а се изплащали в касата на ОК на ДКМС. При напускането й в края на 1986 г. бил оформен трудовият й стаж в трудовата книжка, която по-късно загубила. Също така констатирала, че в ТП на НОИ - Варна не са предадени ведомостите по изплащане на хонорарните възнаграждения на работниците и служителите в поделенията и структурите на ДКМС, която организация през 1990 г. преустановила дейността си.

Твърди, че е работила по приравнено на трудово правоотношение през процесния период при осемчасов работен ден. В последваща молба уточнява, че е работила по трудово правоотношение, получавала е ежемесечно възнаграждение, имала е място на работа и определени трудови функции, изпълнявани ежедневно, като е работила при непълно работно време от 6 часа.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който подадения иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Сочи се, че в исковата молба не се твърди работа по трудово правоотношение, поради което и на основание член 1, алинея 2 от ЗУТОССР искът е недопустим. Отделно се сочи, че видно от представените към исковата молба документи е, че ищцата е получавала хонорарно възнаграждение, което води до извод за липса на трудово правоотношение.

Съгласно удостоверение № 5 от 14.06.2017 г., издадено от ТП на НОИ - Варна разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ОК на ДКМС - Варна не са приети в ТП на НОИ – Варна.

На съда служебно е известно, че сдружение с нестопанска цел "Българска демократична младеж" е заличено през 2014 г., а това сдружение е било правоприемник на ДКМС.

С оглед изложеното искът за установяване на трудов стаж за времето от 01.04.1984 г. – 30.11.1986 г. е процесуално допустим – осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник към настоящия момент и в ТП на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищцата трудов стаж за посочения период. Това удовлетворява изискванията на член 5, алинея 2 от ЗУТОССР.

В исковата и уточнителната молби се твърди от ищцата, че същата е работила по трудово правоотношение, поради което дали провоотношението е било такова е въпрос по същество на спора, а не по неговата допустимост.

Поради това въззивният съд намира, че изложените в тази връзка възражения на въззивника са неоснователни, а атакуваното решение – допустимо.

Представени са следните доказателства: препис от протокол № 55 от 23.05.1984 г. от проведено заседание на ОК на ДКМС, видно от който е утвърдено предложението за хонорарни възнаграждения за сътрудниците на ОК на ДКМС-Варна и поделенията му, където е включена и Д.И.А. /оператор АСУ и технически сътрудник-ОК/ за 9 месеца със сума от 50 лева; докладна записка, изготвена от к.д.д.- секретар в ОК на ДКМС - относно утвърждаване на хонорарни възнаграждения на сътрудници за ТНТМ за 1985 г., като в предложението за вземане на решения е включена и Д.И.А. – завеждащ секция „Научно-техническа подготовка“ - с хонорарно възнаграждение 50 лева за 11 месеца, считано от 01.01.1985 г., като е отбелязано за четири души, сред които и ищцата, следва да се зачита за трудов стаж; препис от протокол № 29 от 16.04.1986 г. от проведено заседание на ОК на ДКМС, видно от който е утвърдено предложението за хонорарни възнаграждения за сътрудниците на ОЦ за ТНТМ, и докладна записка от к.д.д.– секретар на ОК на ДКМС-Варна - за утвърждаване на хонорарни възнаграждения на сътрудници за ТНТМ за 1986 г., като в предложението за вземане на решения е включена и Д.И.А. /научно-техническа подготовка/ с хонорарно възнаграждение 50 лева за 11 месеца, считано от 01.01.1986 г., като е записано е, че следва да се зачита за трудов стаж на изброените служители, сред които е и А..

Доколкото пред съда са представени описаните по-горе документи, които отговарят на условието на член 6, алинея 2, точка 7 /решения на компетентните органи за изплащане на дължимо възнаграждение/ и алинея 1 /да са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и да са издадени по време на полагане на стажа/ от ЗУТОССР, то по аргумент на противното на алинея 1 от закона са допуснати свидетелски показания. Тримата свидетели – В.С.И., Д. И.Д. и М.Д.Н. – притежават писмени доказателства /трудови книжки/, които са приложени по първоинстанционното дело, че са работили при същия работодател през периода, през който е положен претендираният стаж – член 6, алинея 4 от ЗУТОССР

Съгласно показанията на свидетелят В.И. в периода от 1984 г. до 1986 г. ищцата работила като технически сътрудник в същата структура /ТНТМ към ОК на ДКМС – Варна/, работили в една сграда, всички с работно време от 8 до 17 часа, като сътрудниците и когато има мероприятия, всеки месец си получавали възнагражденията. Свидетелят мисли, че по документи сътрудниците са се водили на четири часа, но на практика са работили повече.

Свидетелката Д. Д. сочи, че е била сътрудник в центъра за ТНТМ от 1984 г. до 1988 г., като ищцата била нейна колежка в тази структура, работили в едно помещение от 8,00-8,30 часа в рамките на от 6 до 8 часа, както и когато има национални или местни мероприятия, директор бил В.И., който им възлагал задачи, ежемесечно получавали заплати от счетоводството на ОК на ДКМС, които се изплащали от касиер на име М.. При напускане на работата на свидетелката й оформили трудовата книжка и нямало проблеми с изчисляването на трудовия стаж.

Съгласно показанията на свидетелката М.Д. същата била касиер, счетоводител, домакин, изпълнявала и функции на личен състав. Явства, че ищцата работела при тях, като обяснява, че сътрудниците към ТНТМ работели с работно време повече от 4 часа и ги осигурявали върху половин минимална работна заплата от 60 лева. Получавали заплата за 11 месеца, а последният месец бил нещо като отпуск, като това се зачитало за трудов стаж. Възнагражденията се изплащали еднократно, нямало аванси. Преназначавали ги година за година, но когато си намирали щатна работа с твърдо възнаграждение – напускали.

От показанията на тримата свидетели не се установяват необходимите предпоставки, за да се приеме, че ищцата е работила през процесния период в ОЦ на ТНТМ към ОК на ДКМС по трудово правоотношение.

На първо място следва да се отбележи, че от така събраните писмени и гласни доказателства е видно, че на ищцата е заплащано хонорарно възнаграждение, което е утвърждавано всяка година. Налице е противоречие между писмените и гласните доказателства относно размера на хонорара - според писмените доказателства той е 50 лева, а според свидетелката Н.

– 60 лева. Също така не бе установено дали тази сума се е плащала всеки месец или еднократно за годината, тъй като в протоколите на ОК на ДКМС е записано за 1984 г. – „9м. 50“, за 1985 г. и за 1986 г. – „50 лв. за 11 мес.“. Свидетелката Н., която е работила като касиер, счетоводител и изпълнявала функции на личен състав също дава противоречиви данни за получаваното възнаграждение – веднъж говори, че получавали 60 лева за 11 месеца, а след това – че възнагражденията се изплащали еднократно.

На следващо място – не бе доказана и каква е била продължителността на работния ден. Самата ищца излага, че работното време е било 4 часа, след това 6 часа, а също така и 8 часа, нерегламентирано работно време, включително събота и неделя. Показанията на свидетелите в тази насока също са противоречиви: „водиха се 4 часа, но са работили повече“, „нормално работно време всеки ден на работа от 8 до 5 часа“ /свидетелят И./; „в рамките на 6 до 8 часа“ /свидетелката Д./; „работно време повече от 4 часа“, „нерегламентирано работно време“ /свидетелката Н./.

В тежест на ищцата е било да докаже изрично посочените в член 4, алинея 1, точка 6 от ЗУТОССР обстоятелства /продължителността на работния ден, конкретната изпълнявана работа, начина на заплащане на труда/, което тя не е сторила, поради което и не може да се приеме, че е било налице трудово правоотношение на посочените длъжности за посочения период.

Във връзка с наведения довод, че изпълняваната от ищцата работа следва да бъде зачетена като трудов стаж, каквото отбелязване има и в представените писмени доказателства, то следва да се има предвид, че през 1984-1986 гг. е действал КТ от 1951 г. /понастоящем отменен/, в член 164 от който е визирано, че условията, сроковете и редът за признаване на трудов стаж, условията и сроковете за внасяне осигурителни вноски за зачетен трудов стаж и условията за взаимно зачитане на трудовия стаж и осигуреното време по различните осигуровки и по отменените осигурителни закони, правилници и устави се определят с правилник. Този правилник е Правилника за прилагане на дял ІІІ от КТ от 1951 г., който в член 76, алинея 2 предвижда, че се зачита и действителното изслужено и признато за трудов стаж време по Правилника за прилагане на Закона за пенсиите. ППЗП /утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., понастоящем отменен/ в раздел VІІІ, член 76-член 95 не предвижда признаване на трудов стаж на времето, прекарано на работа срещу хонорарно възнаграждение и без трудов договор. Съгласно член 76, буква „и“ от ППЗП се признава за трудов стаж времето, през което лицата са осигурявани по Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение. Няма наведени твърдения, че ищцата е била осигурена през посочения период по тази наредба, а и според член 7, алинея 6 от наредбата се визира, че работниците и служителите, когато работят по допълнителен трудов договор, се считат осигурени за трудова злополука. Отделно от това следва да се отбележи, че член 8, алинея 5 от посочената наредба предвижда, че домакини и учащи се, когато работят по трудов договор с непълно работно време, се считат за осигурени за всички осигурителни случаи, ако социалистическата организация внася в ДОО 30 на сто върху брутното им трудово възнаграждение, и съответното им работно време се признава за трудов стаж. Тоест, законодателят е предвидил признаване на трудовия стаж, но е поставил като условие наличието на трудов договор, макар и на непълно работно време, както и внасяне на осигурителни вноски в определен размер. Дори и да бъде прието от показанията на свидетелката Н., че вноските към ДОО са правени от ОК на ДКМС, то не е налице трудов договор между организацията и ищцата.