Решение № 11426 от 19.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11426 гр. С. 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110140553 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от Топлофикация София” ЕАД против С. В. К..

Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж.к. „М.“ бл., вх., ет. ап., с аб. № 84890, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че ответната страна дължи следните суми: 2360,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.02.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата от 338,85 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2018 г. до 18.12.2021 г., сумата от 37,35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.2018 г. до 02.2020 г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и 6,72 лв. - мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 12062/2021г. по описана СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски з исковото и заповедното производство.

Ответникът С. В. К. е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който прави отвод за недопустимост на производството, а по същество поддържа неоснователност на предявените искове. Оспорва през исковия период да е потребител на ТЕ, при твърдението, че не е собственик или ползвател (вещен или облигационен) на 1 процесния имот за посочения период. При условията на евентуалност навежда възражение за погасяване по давност на част или цялото вземане на ищеца. Твърди нищожност на клаузата от ОУ на ищеца, въз основа на която последният претендира лихва за забава върху начислените главници, поради портиворечие със ЗЗП. Навежда, че липсват данни за изпадането на ответницата в забава. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответнка, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От съвкупния анализ на приложените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост на апартамент-жилище по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 291, том 2, дело № 91/1974 г. и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № РСТ22-ТД26-849, издадено от Столична Община, Р-н Студентски се установява, че ответникът С. В. К. е собственик единствено на 1/2 идеални части от процесния топлоснабден имот в качеството на законен наследник на своя починал баща Венелин Йотов Миленоков, който от своя страна е признат за собственик на процесния имот находящ се в гр. С. ж.к. „М.“ бл., вх., ет. ап. с Нотариален акт за собственост на апартамент-жилище по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 291, том 2, дело № 91/1974 г. Видно от представеното удостоверение за родствени връзки е обстоятелството, че ответницата има брат Асен Велинов Йотов, който също се явява законен наследник на починалия Венелин Йотов Миленоков. Доколкото ответникът не оспорва това, съдът счита, че по делото е категорично доказано, че за процесния период ответникът е собственик единствено на 1/2 част от процесния имот. Останалите идеални части са собственост на трето неучастващо по делото лице.

Ответникът като собственик на идеална част от имота е потребител на топлинна енергия в процесния имот за процесния период, респ. между него и ищцовото 2 дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката но единствено до установената 3/8 квота в съсобствеността.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Според заключението на вещото лице инж. Д. Г. С. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно безпристрастно и компетентно дадено, през процесния период в имота на ответника не е имало радиатори, а само щранг лира в банята и 2 бр. водомери за топла вода. Сградата е била топлоснабдена, което е видно от отчета на общия топломер, който съответства на одобрения тип. Разпределението е извършвано в съответствие на нормативните разпоредби и закони. В имота няма монтирани разделители, тъй като сградата няма техническа възможност да премине към дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите, поради това че отоплителната инсталация е „еднотръбна систвема“ и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 от Наредба Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва от топлопреносното дружество на база отопляема кубатура. Индвидуалните водомери за топла вода са били годни за измерване. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Топлфикация София“ ЕАД Поради това, че всички радиатори са демонтирани ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Начислявана е ТЕ от щранг лира на база 8 м3. В имота се ползва топла вода и има 2 бр. водомери, по които се отчита разхода.Топлата вода е начислявана по реален отчет. По време на отчетите са попълнени документи, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Сумите за топла вода за процесния период са определяни на база „реален отчет“ на монтираните водомери. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на 3 потребената топлинна енергия е в размер на 2311,54 лева за исковия периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че предявените искове се явяват частично основателни спрямо ответника С. В. К. за установената квота, но не повече от претендираната от ищеца, а именно за сумата 1155,77 лева (1/2 от сумата 2311,54 лева) – главница за топлинна енергия.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в размер на сумата 1155,77 лева (1/2 от сумата 2311,54 лева), като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2360,30 лева следва да бъде отхвърлен. Доказан се явява и искът за главница за дялово разпределение в размер на 18,68 лева (1/2 от 37,35 лева), като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 37,35 лева следва да бъде отхвърлен.

По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.02.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 26.02.2018 г., са погасени по давност.