Решение № 124 от 05.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500240 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 11139/04.04.2023г. от О. п. - П. като представител на П. на против решение № 401/27.03.2023г.,постановено по гр.д.2132/2022г. по описа на ОС – Пловдив , с което П. на е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди/ лева на ищцата Р. К. П. от гр. П., бул. ******** ,ЕГН ********** за обвинение в престъпление, по отношение на което наказателното производство е прекратено с постановление от 07.06.2021г. на основание чл.24,ал.1 т.1 от НПК ,влязло в законна сила на 18.06.2021г.,ведно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от 19.06.2021г. до окончателното му плащане.

По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателят моли решението да бъде отменено и бъде постановено друго ,с което присъденото обезщетение бъде намалено и съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

От въззиваемата страна Р. К. П. ,представлявана от адв.С. С. е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба.Развити са съображения за правилността на решението и е заявено искане същото да 1 бъде потвърдено.Претендира разноски за въззивната инстанция.

Контролираща страна А. - П. не взема становище.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Р. К. П. против П. на с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение на ищцата Р.

К. П. ЕГН ********** в престъпление, по отношение на което наказателното производство е прекратено в размер на 150 000 лв.

С обжалваното тук решение първоинстанционният окръжен съд е приел от фактическа страна следното : на първо място безспорно ищцата в периода 2012-2013г. е заемала длъжността К. на Р.***** Досъдебното производство по отношение на нея е образувано на 13.07.2013г. с твърдения за извършени от нея престъпления по чл.282 ал.1 пр.2във вр.ал.1 вр.чл.26 от НК , както ипрестъпление по чл.304б от НК.Със заповед за задържане на лице рег.

№******. ищцата е задържана за срок от 24 часа като 10.07.2014г. е привлечена като обвиняема за извършени от нея престъпления по чл. 282 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и престъпление по чл. 3046 ал. 1 от НК .

На 10.07.2014г. спрямо Р. П. е взета мярка за неотклонение „ парична гаранция „ в размер на 5 000 лева, а с определение ,постановено по ЧНД № ***/2014г. по описа на ПОС мярката за неотклонение парична гаранция е отменена и по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „ подписка“.

С протоколно определение ,постановено по ЧНД № *******г. по описа на ПОС ,влязло в законна сила на 22.07.2014г. ищцата в настоящото производство е отстранена от заеманата от нея длъжност :“к. на ******* С обвинителен акт от 26.06.2015г. на ОП - Пловдив делото е весено в Окръжен съд - Пловдив по посоченото по-горе обвинение като с разпореждане № 4199/08.12.2015г. по НОХД № ******г. по описа на ПОС, влязло в сила на 18.01.2016г. съдебното производство е било прекратено и делото - върнато на ОП - Пловдив за отстраняване на подробно указаните от съда допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

С обвинителен акт от 05.07.2016г. на ОП - Пловдив делото е било внесено отново в Окръжен съд - Пловдив - с повдигнати спрямо ищцата отново същите обвинения. С присъда № *****г. постановена по НОХД № ******. по описа на ПОС съдът е признал подсъдимата П. за невинна по така повдигнатото й обвинение и я е оправдал. С решение № 179/21.06.2018г.

2 постановено по ВНОХД № *****. по описа на ПАС, I н.с., влязло в законна сила на същата дата, оправдателна присъда е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС от стадия на разпоредителното заседание.

По новообразуваното НОХД № ****. по описа на ПОС с определение от 25.10.2018г. съдът е прекратил съдебното производство и го е върнал на ОП Пловдив за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

С постановление от 29.11.2018г. на ОП - Пловдив досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура.

С обвинителен акт на СП на 04.12.2019г. делото е било внесено в СпНС с повдигнати спрямо П. обвинения за извършване на горепосочените престъпления, като е било образувано нохд ***/2019г., ХУс., по описа на СпНС.

С определение от 14.02.2020г. по посоченото НОХД съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора на основание чл. 249 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

Определението на първоинстанционния съд е било потвърдено и от АСпНС по ВНЧД ******., като са били дадени задължителни за изпълнение от страна на Прокуратурата писмени указания.

С постановление от 07.06.2021г. на прокурор при СП е прието ,че на основание чл.24,ал.1 т.1 от НПК досъдебното производство водено срещу ищцата в настоящото производство следва да бъде прекратено. В мотивите на постановлението е установено,че П. не е осъществила състава на престъплението по чл.283 от НК .За деянието по чл. 304Б,ал.2 от НК е установено,че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване.

Постановлението за прекратяване на производството е влязло в законна сила на 18.06.2021г.

Така установената фактическа обстановка не е била спорна между страните ,нито пък е оспорена с въззивната жалба в настоящето въззивно производство.

На база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на гореизложеното – писмени доказателства, свидетелски показания ,заключение на СППЕ- съдът е приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за репариране на претърпените от П. неимуществени вреди от незаконно воденото против нея наказателно производство и като е съобразил 3 разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 150 000 лв. ,поради което е уважил предявения иск изцяло.

Както се каза ,описаната по-горе фактология не е оспорена с въззивната жалба като със същата се атакува единствено размера на присъденото обезщетение от 150 000 лв.,което жалбоподателят ответник счита за прекомерно като настоява ,че обезщетение в размер на 30 000 – 40 000 лв. е справедливо такова ,а в останалата му част е източник на неоснователно обогатяване за ищцата.

По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищцата в резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу нея наказателно производство по делото са събрани писмени доказателства, гласни доказателства ,както и експертно заключение по съдебно психиатрична и психологична експертиза.

На първо място е безспорно ,че в периода 2012г.- 2014 г. ищцата е изпълнявала длъжността к. на ********** ,както и че повдигнатото й обвинение ,което е било предмет на воденото против нея наказателно производство ,е за престъпления ,свързани с изпълняваната от нея длъжност ,а именно,че през периода 2012 г.- 2014 г. в условията на продължавано престъпление ,в качеството си на длъжностно лице – К. на ******* ,е превишила правата си по чл.46 ал.1т1 от ЗМСМА като е иззела правата ,делегирани на директорите на детските градини в район Ц. по самостоятелно провеждане на процедури по ЗОП и самостоятелен избор на доставчици на хранителни продукти за детските градини като е определила избора на доставчик – „Н. ***“ЕООД с цел да набави за другиго облага в размер на 1 354 348,86 лв. от сключените договори за доставка на храни за детските градини и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици ,изразяващи се в сериозно накърняване авторитета и доверието в местната власт , както и за това ,че през месец юни 2013 г. е приела дар ,който не й се следва – ваучер за туристическа услуга на стойност 9 780 лв. от Н. Т. М. ,за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностното лице Б. С. – зам. к. на Р* във връзка със службата му относно провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка на стойност 376 000 лв. за избор на изпълнител за доставка на хранителни продукти за детски ясли и детски кухни на територията на район Ц. . О. П., включваща отправяне на покана за 4 договаряне с „Н. *** „ЕООД и сключване на договор за изпълнение със същото дружество.

Безспорно се установява ,че ищцата е учител по професия ,работила като такава ,както и като директор на начално училище ,а за периода 2007г.2014 г. е била на длъжност к. на Р* О. П.,както и че същата е участвала в редица обществени прояви ,а също така е била и лектор и организатор на редица кръгли маси и конференции. Няма спор ,а и се установява от представената професионална автобиография от ищцата ,че в периода 1998 г.- 2012 г. ищцата е била автор и съавтор на редица издания в областта на предучилищното и начално образование .

От представените доказателства е видно ,че воденото против П. наказателно производство е имало широк и продължителен медиен отзвук.

По делото са събрани и гласни доказателства.Така от показанията на св.Д.

,дъщеря на ищцата се установява ,че след освобождаването на ищцата от ареста същата не е приличала на себе си , видяла един „смачкан“ човек, съсипан , остарял човек. От момента на задържането, ищцата се променила ,като тази промяна продължила през всичките девет години, през които е било висящо производството, но тази промяна не е била към добро,изолирала от целия свят ,затворила се е в къщата в близко до гр.Пловдив село, преустановила контакти с всичките си познати, близки ,включително и майка си.Сочи ,че от чувство за срам, вина,че е обвинена в нещо лошо, не е излизала дори до магазин да си купи хляб. Мислила си е ,че всички я е обвиняват, че целият свят се е обърнал срещу нея. Свидетелката установява,че извършеният обиск,след задържането е бил много драматичен за семейството на ищцата, която продължила да живее в страх да не се извърши отново обиск. Ищцата загубила съня си и освен,че не се е виждала с никой, не е отговаряла и на телефонни позвънявания,сменила си е номера,тъй като си мислила ,че всяко позвъняване от някого е свързано с делото. Свидетелката посочва също така,че след като делото приключило с оправдаването на ищцата, тя не се е възстановила психически. За всичките девет години,докато се е водел процеса, живота на ищцата се е преобърнал изцяло и е било много трудно да го стартира отново , професионалният й живот приключил изцяло , била директор на училище в града, издавала е книги, имала е активен обществен живот, и всичко ,което е градила през годините е приключило в момента, в който е била обвинена. Свидетелката установява ,че след като е било образувано делото , името й е било опетнено и ищцата е нямала смелостта, достойнството да се върне на предишната си работа като учител, който да възпитава деца. Твърди,че през целия период на водения процес ищцата е била в едно постоянно състояние на страх, уплаха, притеснение .Свидетелката сочи и това ,че и след приключване на процеса ищцата не се върнала към професията си като в последните две – три години започнала да 5 учи в нова сфера ,в сферата на алтернативната медицина занимавала се с духовни теми.

От показанията на св. свидетелят В. К. става ясно ,че същият познава ищцата от 1994г. по повод организиране на следдипломната й квалификация ,а впоследствие съвместно са издавали книги в съавторство.