Решение № 394 от 22.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Благоевград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №

20231200100775 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В. П. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.С.Д.№*, чрез пълномощник, с която против П. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.С.№* са предявени при условията на евентуалност осъдителни искове - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 198 501,00 лева (сто деветдесет и осем хиляди петстотин и един лева), дължима на основание встъпил в правата на удовлетворен кредитор, след погасяване от ищеца на задължението на ответника към „Интернешънъл Асет Банка“ АД по договор за кредит - овърдрафт, както и за сумата от 101

052,00 (сто и една хиляди и петдесет и два) лева, представляваща законна лихва за периода 01.09.2018г. до 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 198 501.00 лева (сто деветдесет и осем хиляди петстотин и един лева), с която П. Н. М. се е обогатил неоснователно след погасяване на задължението му към „Интернешънъл Асет Банка“ АД по договор за кредит - овърдрафт, както сумата от 101 052,00 (сто и една хиляди и петдесет и два) лева, представляваща законна лихва за периода 01.09.2018 до 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на иска до изплащането. Претендират се и направените по делото разноски.

Постановена е размяна на книжа.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез процесуалния му представител.Налице е процесуално основание за насрочване на открито съдебно заседание, 1 с призоваване на страните, произнасяне по предварителните въпроси по чл.140 и сл. ГПК и по съобщаване на проект на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните.

Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 10.08.2017г. с Договор за залог на вземане по банкова сметка, разкрита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД № ДЗ- 648-504545 -42 от 10.08.2017г., сключен между ищеца и банката, е обезпечен договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка с рег.№ ДК — 648-502002-41 / 10.08.2017г., сключен между банката и ответника . Сочи се, че главницата по кредита е в размер на 200 000,00 лева, при годишен лихвен процент 1.10% върху главницата, като размерът на заложената сума по банкова сметка IBAN *** с титуляр ищецът - В. М. е 200 700.00 лева.

Посочва се, че датата на договора е удостоверена със заверка на Нотариус Е. Д. рег.№ 4675.

Твърди се, че поради необслужването на кредита и опасност от начисляване на наказателни лихви с преводно нареждане за кредитен превод от 31.08.2018г. ищцата е погасила остатъка от кредита -овърдрафт на П. М. по негова сметка IBAN *** със сумата от 198 501,00 лева.

Ищцата твърди, че изпълнявайки чуждо задължение, при наличие на правен интерес за това, е встъпила в правата на кредитора съгласно чл.74 от ЗЗД и ответникът й дължи заплащане на посочената сума от 198 501,00 лева, която сума и до настоящия момент не е била върната от ответната страна. Върху главното вземане се твърди, че се дължи и лихва за забава, считано от 01.09.2018г. до 01.08.2023г. в размер на 101 052,00 лева.

В случай, че съдът приеме главният иск по чл.74 ЗЗД за неоснователен, поради липса на правен интерес от изпълнение на задължението при поддържане на същата фактическа обстановка се прави искане за разглеждане на евентуален иск по чл.59 ЗЗД.

Поддържа се твърдението, че на 31.08.2018г. ищцата е погасила с преводно нареждане от своята сметка в „Интернешънъл Асет Банка“ АД кредит - овърдрафт на ответника П. М. в размер на 198 501,00 лева, в същата банка, с което се е получило разместване на имущество, което е излязло от правната сфера на ищеца и е постъпило в патримониума на ответника., като е налице обогатяване, изразяващо се в спестяване на средства за сметка на имуществото на друг правен субект.

При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от поддържане при евентуалност на осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане от ответника на получената по посочена негова сметка на сумата от 198 501,00 лева, с която той се е обогатил неоснователно, както и ведно със законната лихва върху главницата в размер на 101 052,80 лв. за периода 01.09.2018г. - 01.08.2023г. Претендират се разноски.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.

Не се оспорва допустимостта на предявените при евентуалност два осъдителни иска, както и не се възразява по редовността на исковата молба. Исковете се оспорва по същество като неоснователни.

2

Относно посочените от ищеца факти от ответната страна се сочи, че страните са в родствена връзка, съответно майка и син. Потвърждава се и посоченият в исковата молба факт, че на 10.08.2017г. между ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК: *** и ответника П. М. е подписан Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка с per. № ДК-648-502002-41 в размер на 200 000 лева, предоставен за период от 12 месеца, считано от датата на подписване на договора.

Потвърждава се и твърдения в исковата молба факт, че на 10.08.2017 г. с Договор за залог на вземане по банкова сметка, разкрита в „Интерненгънъл Асен Банк“ АД № ДЗ - 64850454542, сключен между ищцата В. М. и „Интернешънъл Асен Банк“ АД е обезпечен Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка с per. № ДК-648502002-41/10.08.2017 г., сключен между посочената банка и ответника.

Предявените искове, както главният, така и евентуалният, се оспорва като неоснователни.

Твърди се, че от ищеца не е налице встъпване в правата на кредитора, както и че не е налице неоснователно обогатяване за ответника.

Във връзка с иска по чл.74 ЗЗД се оспорва, че ищцата е имала правен интерес да заплати процесната сума, поради необслужване на кредита и опасност от начисляване на наказателни лихва. Сочи се, че кредитът не е би обявяван за предсрочно изискуем, като страните не са били канени от банката, че се предприемат действия по принудително събиране на сумата по кредита.

Изтъква се, че макар в случая да е налице изпълнение на чужд дълг според вътрешните отношения между страните ищцата, като трето лице по кредита, е изпълнила свой нравствен дълг, което опровергава наличието на интерес за изпълнение. При изпълнение на нравствен дълг не е налице суброгация в правата на удовлетворения кредитор и за изпълнилото трето лице не възниква право на регрес.

Изтъква се, че ответникът и неговия брат К. М. са съдружници в търговско дружество М.* ООД, с ЕИК ***, на което за периода от 2009г. до 30.12.2022г. ищцата е била управител.

Твърди се, че дружеството не е изплащало дивиденти на ответника, поради което между него и ищцата е била постигната договорка ищцата да погаси кредита по овърдрафта, а ответникът да не претендира заплащане на дивиденти. Поддържа се твърдението, че ролята на ответника е била да бъде формален кредитополучател и по този начин да се уредят отношенията с търговското дружество по отношение на натрупаните и незаплатени дивиденти, а във вътрешните отношения ищцата е поела задължението да изплати кредита за своя сметка без регресни претенции.

В отговора подробно се сочат конкретни фактически обстоятелства относно обосноваване на тезата за изпълнен от ищеца нравствен дълг към ответника, което е свързано с факта на родство помежду им.

Във връзка с евентуалния иск с пр.основание чл.59 ЗЗД се възразява, че е налице фактическия състав на иска. Оспорва се наличието на обедняване за ищеца, респ.причинна връзка между обедняването и обогатяването, предвид вътрешната уговорка между страните 3 за погасяване на кредита от ищеца срещу непретендиране на дължимите дивиденти от ответника, както и предвид обстоятелството, че ищцата, като майка на ответника е искала да подпомогне своя син.

Оспорва се фактическия състав на заместване в дълга на ответника по реда на чл.102 ЗЗД, като се твърди липсата на искано от кредитора писмено съгласие за извършеното плащане вместо длъжника. Изтъква се липсата на правно основание за ищцата, да встъпи в дълга на ответника, като плати вместо него дълга му към неговия кредитор.

При тези аргументи и евентуалният иск с п.основание чл.59 ЗЗД се оспорва като неоснователен.

Оспорва се като неоснователна и акцесорната претенция за лихва за забава. Оспорва се наличието на главен дълг и настъпване на забава по изпълнението му, за да възникне основание за претендиране и на лихва за забава в поискания размер и период.

Оспорва се настъпване на забава за изпълнение на главното задължение, като се твърди, че ищцата не е отправила покана за плащане, поради което се твърди, че не е налице забава.

Оспорва се и начина на формиране на размера на това акцесорно вземане.

На основание чл.111, б „в“ ЗЗД се прави възражение за погасяване на това вземане, като периодично, по давност, но без да се конкретизира периода, за който това вземане се счита за погасено по давност.

С уточняваща молба от 03.11.2023г. от ответната страна се уточнява, че вземането за лихва за забава е погасено по давност за периода 01.09.2018г. до 30.07.2020г.

Преди първото по делото съдебно заседание, на ***. ищецът В. М. е починала, поради което и на основание чл.227 ГПК като страни – ищци в процеса са конституирани наследниците й по закон – Н. К. М. – преживял съпруг и двамата сина – К. Н. М. и П. Н. М.

– последният, участващ на самостоятелно основание като ответна страна по делото.

В тази връзка от ответната страна е поддържано възражение за недопустимост на процеса по отношение на 1/3 от процесното вземане, поради сливане на качеството на кредитор и длъжник по отношение на ответника П. М. за тази припадащата му се наследствена квота и на това основание от тази страна е поискано прекратяване на производство по отношение на тази страна за посочената част от вземането, като недопустимо.

Новоконституираните страни, редовно призовани, не се явяват.

На основание чл.226 ГПК, с протоколно определение от 22.01.2024г., е допуснато конституиране, в качеството на трето лице помагач на страната на ищците Н. К. М. и К. Н.

М. – на лицето Е. Г. Б.. Привличането на това трето лице е станало по негова молба, като правния интерес от привличане е обосновано с твърдението, че е придобило чрез цесия спорното право в хода на процеса от първоначалния ищец, починал след подаване на исковата молба и след цедиране на вземането. Искането е направено и в преклузивния за това срок – арг. чл.218 ГПК – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

Доколкото се касае до нормативно установената хипотеза на встъпване, тази страна не е 4 необходимо да обосновава правният си интерес от наличието на регресно право, когато встъпването е по реда на чл.226, ал.2 ГПК, т.е. при встъпване по почин на лицето, не е необходимо доказване изрично на правен интерес на встъпващия, доколкото се касае до нормативно установена възможност, изрично предвидена в закона.

Новоконститураната страна К. М. и третото лице помагач Е. Б. се представляват в процеса от пълномощник, който поддържа исковете, а новоконституираната страна Н. М., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител и не изразява становище по иска.

Ответната страна, редовно призована, се явява лично и също се представлява от процесуален представител, който оспорва исковете като неоснователни.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели. Допусната и назначена е еднолична и тройна съдебно – почеркови /графологични/ експертизи и са приети заключения на вещи лица.

Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното от фактическа страна: