Решение № 5740 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5740 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110148634 по описа за 2022 година

Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.

Молителката С. Й. М. твърди в сезиращата молба от , че синът

К. К. М. е извършил по отношение на нея актове на домашно насилие. На 15.08.2022 г. около 01:00 часа през нощта ответникът е звънял и тропал по вратата на майка си, викал е да бъде пуснат вътре, а когато му било отворено, нахлул в апартамента без разрешение, влязъл в хола, седнал на дивана и започнал агресивно да търси сметка на молителката защо е настоявала да се лекува в психиатрично здравно заведение с оглед на поставената му през 2020 г. психиатрична диагноза. Освен това, ответникът заплашил молителката, че ако същата продължава да настоява да се лекува и да му се бърка в личния живот, ще вземе брутални мерки, всякакви – ако трябва, и физически. По-късно на същия ден около 05:00 часа сутринта С. М. чува подозрителен шум пред външната врата на дома си, доближава се и чува, че някой отвън се опитва да отвори вратата с нещо като ключ. М. незабавно отключва и отваря вратата и вижда сина си с непознат мъж. Виждайки молителката, последният се смутил и когато тя го попитала кой е и защо рови в ключалката, той обяснил, че е дежурен ключар и че е бил извикан спешно от К. М., тъй като същият си бил забравил ключа и не можел да си отключи. След като молителката обяснява, че е станала грешка, ключарят се извинява и напуска мястото на инцидента. А Кответникът отново се опитва да влезе вътре в апартамента, но бива изгонен от майка си и си тръгва. На 23.08.2022 г. около 15:00 часа ответникът и молителката отишли на консултация в МЦ „Стимул“ при психиатъра д-р М. Г..

Около 17:00 часа на същия ден ответникът категорично отказал да пие лекарствата по рецепта на психиатъра, заявил на майка си, че е луда и че се опитва него да изкара луд, че е опасна за него, тъй като го притискала да се лекува, и че ако продължава така, щял вземе мерки да преустанови намесата . Започнал да крещи, да вика и да чупи вещи в апартамента. На 30.08.2022 г. вечерта, около 17:00 часа ответникът влязъл в апартамента на молителката и започнал да бута мебелите, да удря по тях, да ги рита, да тропа по масата, да обижда молителката и да се държи агресивно. Молителката потърсила съдействието на 1 полицията. Молителката сочи и, че почти всеки ден от 12.08.2022 г. до датата на сезиращата молба ответникът звъни по телефона, минава през апартамента през няколко часа, звъни и влиза в него, крещи или мълчи, приказва измислени от него факти, заплашва молителката и дъщеря Д. с извънземна намеса. Моли се за издаване на заповед за защита от домашно насилие по отношение.

Ответникът К. К. М. оспорва молбата като неоснователна. Сочи, че с нея се преследват различни от заявените цели за защита и конкретно – уреждане на финансови взаимоотношения между молителката, ответника и сестра му. Моли за отхвърляне на молбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е поначало умишлен акт на извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия характер на действието си или допуска то да причини вредоносен резултат. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.

Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между молителя и ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН, извършен в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно насилие преди процесния акт на домашно насилие и такива, които го следват по време, могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат да обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.

2

В случая по делото е безспорно, че молителката и ответникът са майка и син.

Както вече бе изложено, за да се квалифицира един акт като такъв на домашно насилие, трябва да е налице вина в някоя от двете форми – умисъл и непредпазливост. В настоящия случай ответникът не е годен да формира вина, тъй като вината е психичното отношение на дееца към противоправното деяние и общественоопасния резултат и следователно за формирането е необходимо деецът да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да ги контролира.

А ответникът не е способен на това, тъй като видно от приложената по делото експертиза от 23.09.2022 г., изготвена за нуждите на н.ч.д. № 11976/2022 г., СРС, 13-ти с-в, страда от психично разстройство – параноидна шизофрения, а конкретните му психотични епизоди са с давност от около 2 месеца, т.е. и в процесния период от 15-30.08.2022 г.

Колкото до допустимостта на позоваването на заключение на вещо лице по друго дело, следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН в производството по издаване на заповед за защита от домашно насилие като доказателствени средства могат да бъдат и протоколи, доклади и други актове, издадени от лекари и психолози, консултирали пострадалото лице. Цитираната разпоредба се отнася до средствата за доказване на акта на домашно насилие. Но по аналогия следва да се приложи и по отношение на останалите факти за основателността на молбата по чл. 8 ЗЗДН, тъй като са налице изискванията на чл.

46, ал. 2 ЗНА – налице е празнина в закона, разпоредбата се отнася до подобен случай и отговаря на целта на акта. В процесния случай целта е да се осигури бързина в производството по издаване на заповед за защита, а също така и да се докаже по възможно най-лесен начин, че са налице фактите, обуславящи издаването на заповедта, или обуславящи неоснователността на молбата. Ето защо разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН може да се приложи и за останалите факти по делото и съдът приема като доказателство заключението на вещото лице във връзка с н.ч.д. № 11976/2022 г., СРС, НО, 13-ти състав.

Доколкото ответникът по делото страда от параноидна шизофрения и на процесните дати е имал психотични епизоди, в резултат на което не е можел да формира вина, а тя се явява елемент от фактическия състав на акта на домашно насилие, молбата се неоснователна.

Молбата за защита следва да бъде отхвърлена само на това съображение, без да се налага обсъждането на останалите доказателства по делото.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, но същият не претендира разноски.

Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса за производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 08.09.2022 г. губи сила с постановяване на настоящото решение. За яснота съдът намира, че на осн. чл. 253 ГПК следва да бъде изрично отменена, поради промяна в обстоятелствата и нови доказателства.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 249 от 08.09.2022 г., издадена по гр.д. № 148634/2022 г., СРС, 139-ти с-в, като я ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Й. М., ЕГН **********, за издаване на 3 заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН в нейна полза против К. К. М., ЕГН **********, във връзка с твърдени актове на домашно насилие от 15.08.2022 г., 23.08.2022 г. и 30.08.2022 г. в гр. София.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).

Препис от решението да се изпрати на страните, чрез пълномощниците им, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по местоживеене на страните за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4