Решение № 143 от 19.05.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. ******, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20243130100953 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ********** срещу П. В. М., ЕГН **********, с адрес:

**********, с която е предявен иск, с правно осн. чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 94, том IV, рег. № ******, дело 653 от 28.08.2012 г., по силата на което ищецът е дарил на ответника със собствения си недвижим имот: дворно място, находящо се в **********, с площ 690 кв.м. съставляващо поземлен имот с планоснимачен номер 345 в кв. 62 по плана на селото, от който имот 680,00 кв.м. са включени в УПИ IV-345 в кв. 62 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ III-346, V-349, заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 70 кв.м., при запазено право на ползване безвъзмедно пожизнено в полза на ищцата. Претендират се и сторените в производството съдебно-деловодни разноски по делото.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На 28.08.2012 г. ищцата дарила в полза на ******та си П. В. М. посочения имот.

На 06.06.2021 г. ищцата посочва, че ****** й В.М.М. – ****** на П. приключил живота си по собствено желание. Това ищцата сочи, че се отразило зле на здравето и през следващите години здравословните проблеми се задълбочили, което довело до почти загуба на двигателната й активност и невъзможност да се справя с елементарни ежедневни дейности. С това се повишили и разходите й. Твърди, че през последните години се влошило значително здравето на ищцата страдала от хипертония, пресърдно мъждене и трептене. Излага, че към момента е в тежко здравословно състояние и няма достатъчно средства за издръжката си, освен това и се нуждаела от ежедневни грижи.

Макар ограничения й физически капацитет за придвижване, се налагало да пътува с автобуси за провеждане на регулярни медицински прегледи. Сочи, че е молила 1

******та си П. да я превози, но тя отказвала. След смъртта на ******а си до настоящия момент за ищцата не били достатъчни средствата, които получава, за да се обслужва, затова помолила ответницата за издръжка, но тя отказала.

През последните месеци твърди и че не може да се свърже с ответницата по никакъв начин, тъй като телефонният й номер и ме******джър са блокирани. В началото на месец май 2024г. провели разговор, от който станало ясно, че ответницата отказва на ищцата всякаква подкрепа. На 20.06.2024 г. отново отправила покана в този смисъл, но й било отказано. С исковата молба ищцата отправя покана до ответницата да й заплаща издръжка в размер на 400 лева/месечно, тъй като е в нужда, защото средствата й не били достатъчни да си осигури нормално съществуване. Счита, че ответницата е можела да осигури тази издръжка без затруднения, защото разполага с достатъчно средства. Поради изложеното счита, че са налице основанията на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на извършеното дарение и уважаване на исковата претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт №94 том IV, рег. №******, дело №653/2012г. от 28.08.2012г. на нотариус З.А., вписан под вх. № 4401/29.08.2012 г. към СВ при РС ****** П. Д. Н. дарява на своята ****** П. В. М. следния недвижим имот: дворно място, находящо се в ********** с площ от 690 кв.м., представляващо поземлен имот с пл. № 345 в кв. 62 по плана на селото по, от които 680 кв.м. са включени в УПИ № IV-345 в същия квартал, ведно с построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., със запазено пожизнено право на ползване от страна на прехвърлителката.

Представена е етапна епикриза от 01.06.2024 – 31.07.2024 г., в която са описани поставените диагнози на лицето, а именно: хипертонично сърце, др.видове стенокардия, предсърдно мъждене и трептене. Също така и етапна епикриза за периода 01.01.2024 – 31.03.2025 г., в която са описани поставени диагнози относно сърдечни и мозъчни проблеми. Предписано е лечение с медикаменти и ежедневна консумация на плодове.

Приети и приобщени към материалите по делото са скица и данъчна оценка за имота.

Съгласно справка от ТД на НАП ****** П. Д. Н. е работила в ****** в периода 18.06.2019 – 01.03.2022 г., като през 2021 г. годишният доход на лицето е в размер на 11 641,52 лева и 3457,12 за 2022 г. Относно П. В. В. за периода 2021 – 2025 г. е регистриран трудов договор през 2024 г., като е реализиран доход в размер на 2728,69 лева.

Съгласно удостоверения от Службата по вписванията при РС ****** през периода 2004 – 2025 г. П. В. В. е придобила процесния недвижим имот по силата на посочената сделка, а на името на П. Д. Н. не е регистрирана към настоящия момент собственост върху недвижим имот.

Видно от справка от ОД на МВР – ******, сектор „Пътна полиция“ не са установени и данни за собственост върху превозни средства, собственост на някоя от страните.

2

Изготвена е и справка от ТП на НОИ ******, от която е видно, че за периода 2021 – 2025 г. П. В. М. не е получавала парични обезщетения от държавното обществено осигуряване, а П. Д. Н. през 2010 г. е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност в за 5 месеца в общ размер от 1507 лева, както и от 2021 – 2025 г. получава ежемесечна пенсия, която по последни данни е в размер на 1011,85 лева.

Представена е приходна квитанция съгласно която задълженията за данъци спрямо имот, находящ се в с. ******, собственост на П. В. М., генерирани в периода 2013 – 2016 г., са заплатени от П. Д..

Съгласно свидетелските показания, дадени от Д.Д.П., ****** на ищцата, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, неговата ****** П. е живяла и работила в ******, където е спяла между ******те. Правела го, за да подпомага финансово семейството си. Нейният ****** В. живеел в семейната къща в с. ******.

След смъртта на В., П. прехвърлила имота на своята ****** П. с очакването, че тя ще се грижи за нея в бъдеще. Според свидетеля, П. била на около 7-8 години, когато получила къщата. В началото П. се грижела за ******та си – осигурявала дрехи, храна, поддържала я за училище, прибирала я и оказвала подкрепа. Тази грижа продължила до момента, в който П. започнала да се омъжва още в млада възраст и постепенно тръгнала по „другия път“. След това П. започнала да проявява неуважение към ****** си и впоследствие – и към ****** си П.. След смъртта на В., който е сложил край на живота си, П. започнала да обижда и заплашва ****** си, включително да я принуждава да напусне къщата. Свидетелят споделя, че ****** му П. преживяла много тежко загубата на ******а си – здравословното състояние рязко се влошило, станала неподвижна, обезсърчена и нервно нестабилна. Според него, тя не получава никаква помощ от П., въпреки че се нуждаела от постоянни грижи и средства – особено за транспорт до лекар в ****** или ******, което струва между 30 и 80 лв.

В село ****** нямало медицински лица, а личният лекар на П. се намирал в град ******. Придвижването до там струвало 30-40 лв., а до ****** – около 80 лв. По данни на свидетеля, П. посещава личния си лекар около два пъти месечно, като ако й се налагало да използва влак, трябвало да извърви 6 км пеша, тъй като жп спирката е отдалечена. Ищцата живеела сама и се справяла с домакинството колкото позволявали силите. Била в лошо здраве – страдала от високо кръвно, безсъние и болки в ставите. Нямала достъп до пресни плодове и зеленчуци поради липса на средства и транспорт, а лекарските предписания били да приема хранителни добавки и повече плодове и зеленчуци. Хранела се оскъдно и ползвала предимно помощ от приятелки и свидетеля, който носел дърва и храна, когато има възможност. П. имала и ******, която живеела в гр. ****** и помагала доколкото може, тъй като и тя имала семейство.

По време на тежко боледуване от COVID-19, П. била гледана именно от ****** си.

Според свидетеля, П. не оказала никаква подкрепа по време на това заболяване и единственото желание било да вземе къщата. Свидетелят подчертава, че П. не живее в имота, не се грижи за ****** си и често отсъствала дълго, като по слухове се намирала в ******. Тя е млада, здрава и без деца, но водела нестабилен личен живот, сменяйки партньори. П., от своя страна, нямала доходи, не обработвала двора, не отдавала стаи или парцел под наем и не можела да си позволи задоволяването на 3 елементарни нужди заради ограничените средства.

Свидетелката В.П.А., близка ****** на ищцата, също споделя своите преки впечатления и възприятия. Свидетелката посочва, че поддържа редовен контакт с П. – обикновено на всеки 3-4 дни, и е информирана за нейното здравословно, социално и емоционално състояние. Потвърждава, че П. – ******та на П. – е живяла в къщата при ****** си, докато е бил жив ****** В.. Къщата в село ****** е била прехвърлена на П. от П., когато последната е била на около 7-8 години. След това, П. продължила да подпомага и да се грижи както за ******а си, така и за ******та си – осигурявала им храна, пари и други вещи. За да не пречи, самата тя живеела в къщички към кравеферма, където и работела. Всички свои доходи насочвала към поддържането на дома на ******а си и ******та си. След смъртта на ******а , В., П. изпаднала в тежко емоционално състояние, което трайно се е отразило върху психичното и физическото здраве. Преживяванията се задълбочили и тя се оттеглила в уединение. По това време П. постепенно се отдалечила, а по-късно заминала извън страната. Отношенията между ****** и ****** значително се влошили. Свидетелката твърди, че П. не поддържа никакъв контакт с П. от около две години и последните им комуникации, включително по телефон и чрез социални мрежи, са били придружени от грубо отношение от страна на ******та. Единствено П. поискала издръжка от П. преди две години, но това така и не било по никакъв начин отразено. Свидетелката сочи, че П. се издържа сама с пенсия в размер на около 1000 лв. Тя водела живот, подчинен на строга икономия. Описва, че приема лекарства за нерви, хипертония и безсъние. Не успява да спазва препоръчителната диета, тъй като плодовете и зеленчуците били скъпи, а транспортната свързаност на село ****** с близки градове е силно ограничена. Нямало автобуси до ******, а транспортът до ****** и ****** посочва, че е скъп (30–80 лв. еднопосочно с такси). П. посещавала личния си лекар в гр. ******, както и специалист (невролог) във ******, но не получавала придружаване или помощ за придвижване от страна на П.. Според свидетелката, П. е молила ******та си за финансова подкрепа, особено след смъртта на ******а , но е била отказвана и нагрубявана. Последно П. е нарекла ****** си „алчна“ при молба за помощ. П. е изразила желание да продадат къщата и да се преместят в гр. ******, където да има достъп до медицински и търговски услуги, но П. категорично е отказала и се е държала обидно. Свeдетелката споделя, че е помагала лично на П. – с дрехи, обувки и бельо, които донася при завръщанията си в България. П. не реализирала допълнителни доходи от имоти, аренда или земеделие. Не обработвала двора си, не отглеждала животни, не правела зимнина и живеела в почти пълна изолация. По време на боледуване от COVID-19, П. е била в тежко състояние. Тогава ****** Д. се е завърнала от Германия, за да я гледа. П., макар да е знаела за здравословното състояние, не е оказала никаква помощ – нито присъствена, нито финансова.

Свидетелката заявява, че П. е с труден характер, не е общителна, живее в чужбина (понастоящем вероятно в ******), няма деца. Според нея, П. е здрава и работоспособна жена, способна да окаже грижа и финансова подкрепа, но не го прави.

Свидетелката С. Н. Д. посочва, че съпругът на П. е ****** на ****** . П. живеела понастоящем сама в село ******. След смъртта на ******а , децата са заминали и тя е останала напълно сама. Свидетелката, която живее в град ******, 4 редовно я посещава, носи храна и я води на лекар, тъй като в селото няма обществен транспорт, дори до близкия град ******. След загубата на ******а си, П. била в силно емоционално и психическо разстройство. ****** е помагала известно време за лечението . По-късно П. преболедува тежко и Ковид, което влошило общото състояние. По здравословни причини свидетелката посочва, че тя се нуждае от редовно лечение и средства – посещавала лекар между 3 и 4 пъти месечно, за да бъдат изписвани лекарства, тъй като често страдала от високо кръвно налягане и сърдечни проблеми.Свидетелката уточнява, че П. е била на около 7–8 години, когато П. е дарила имота, като по това време майката на П. я е представлявала. След дарението детето е живяло в къщата на ****** си, която се е грижила за него и за ****** му. П. е работила в ****** в село ****** и е издържала внучките си, като е осигурявала всичко необходимо. Последният път, когато свидетелката е виждала двете внучки, е било на погребението на ****** им. Оттогава те не проявявали интерес към състоянието на ****** си. Според свидетелката П. и ****** нямат уважение към П., независимо от това, че тя ги е гледала и подпомагала. П. вече била пенсионерка, със сериозни здравословни проблеми – освен сърцето и кръвното налягане, имала и неврологични оплаквания, за които е водена на специализирани прегледи. Не можела да спазва предписано диетично хранене и не можела да си позволи хранителни добавки. В селото нямало аптека, нито пазар за плодове и основни стоки. За да посети лекар в ****** или ******, трябвало да плати за транспорт – 30 лв. до ****** и 80 лв. до ******. Свидетелката заявява, че П. се движи трудно, предимно лежи и не можела сама да се обслужва. Помагал предимно ******