Решение № 521 от 13.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220100095 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от С. В. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощник – адв. А. Д. от САК, против „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ Силвър център, ет. 2, офис 73Г, с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5961624 – 19.09.2023 г., сключен между С. В. П. и „ВИВА КРЕДИТ” АД за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1981,25 лева, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

В условията на евентуалност предявява искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, както и на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

В исковата молба ищцата твърди, че на 20.09.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5961624 – 19.09.2023 г. с размер на заемната сума от 2150 лева, размер на погасителната вноска – 134,42 лева, срок на кредита – 60 седмици, брой вноски 30, ГПР 50,03 %, ГЛП 40,32 %. Лихвен процент на ден – 0,11%.

1

Ишцата е усвоила сумата в размер на 2150 лева.

Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2 – 4 от договора ищцата трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1320,90 лева, която сума била разсрочена и дължима заедно с погасителната вноска. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че в три дневен срок от усвояване на сумата ищцата следва представи обезпечение, което да отговаря на конкретно посочени в клаузата условия.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 880,50 лева при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Посочва, че неустойката е включена в погасителния план към договора за заем и разпределена на равни вноски към дължимата главница и лихва по договора за кредит. След добавянето на таксата за експресно разглеждане и неустойката към размера на месечната вноска, същата нараства в размер на 163,77 лева, а общият размер на задължението по договора става 4913,10 лева.

Сочи, че ищцата е заплатила по договора сумата в общ размер на 4131,25 лева, от които 2962 лева чрез плащания по Изипей, а остатъкът от 1169,25 лева чрез рефинансиране на задължението, за което ищцата е сключила друг договор с ответника – Договор за паричен заем Standard 14 № VIP_14 № 6067101 – 09.08.2024 г.

Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради следното:

Посочва, че в договора не било посочено кои точно разходи формират ГПР.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. В договора следвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита.

На следващо място е налице и неправилно посочване на ГПР, тъй като в него не са включени таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредставяне на обезпечение, като по този начин посоченият в договора ГПР не съответства на действителния и води до заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че както сумата за експресно разглеждане на заявката за кредит, така и неустойката за непредоставяне на обезпечение представляват разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. Самият кредитор в погасителния план към договора изначално добавя вземането за „услугата“ по експресно разглеждане към всяка анюитетна вноска. Същото важи и за начислената неустойка, която се разсрочва към всяка погасителна вноска. Сочи, че вписаните в договора параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - годишния процент на разходите по 2 кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК.

Посочва, че таксата за експресно разглеждане на документите и неустойката за непредоставяне на обезпечение се явяват скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включат в ГПР. В случая това не е направено, поради което е налице неправилно посочен ГПР, което съдебната практика приравнява на липсващ ГПР.

В случай, че процесната такса и неустойка бяха включени при изчисляването на годишния процент на разходите, същият би надвишил законоустановения максимум -общият размер на посочените разходи се равнява на 2201,40 лева, което се явява 102.39 % от заемната сума.

По отношение таксата за експресно разглеждане на документите счита, че същата е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. На самостоятелно основание счита същата за нищожна и тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави. Целта на договорната клауза на чл. 1, ал. 3 била да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР.

По отношение на клаузата по чл. 4, ал. 1 от договора счита, че съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен срок от усвояване на сумата по Договора, на практика правят задължението неизпълнимо. При това положение и имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ следвал извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излизала изцяло извън присъщите й функции. Счита, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага подробни съображения. Смята, че тази клауза е й в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО.

Относно иска по чл. 55 от ЗЗД посочва, че в случая чистата стойност на кредита възлиза на 2150 лева, а ищцата е платила към момента на предявяване на иска сума в общ 3 размер на 4131,25 лева. В случай, че договорът за кредит бъде обявен за нищожен, то ищцата е надплатила 1981,25 лева, която ответното дружество следва да върне на ищцата.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от пълномощника на ищцата – адв. А. Д. от САК, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Претендира разноски. С протоколно определение от 17.04.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения от ищцата осъдителен иск чрез увеличение на размера му от от 1981,25 лева на 2525,25 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на установителните искове, както и неоснователност на всеки от исковете.

Не се оспорва, че между страните е бил сключен процесният договор с посочените в ИМ параметри.

Оспорва, че процесният договор противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че не се изисквало да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като в рамките на ЕС имало две математически формули за неговото изчисляване.

По отношение на евентуалните искове. Оспорва твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочената такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не можела да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита.

Оспорва, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че услугата по експресно разглеждане на документи била допълнителна услуга, от която ищцата доброволно е избрала да се възползва като на основание чл. 19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното разглеждане на документи нямало задължителен характер, с което обстоятелството ищцата било запозната, но в случая тя избрала доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в посочения в договора размер.

Излага съображения, поради които счита, че атакуваната клауза не противоречи на добрите нрави.

По отношение клаузата за заплащане на неустойка заявява, че в настоящия случай неустойката има обезщетителна функция, поради което не е нищожна. Посочва, че изводът дали уговорената неустойка противоречи на принципа за добросъвестността следва да се направи след преценката не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори. Дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я правило нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер.

Твърди, че ищцата разполагала с възможността да се откаже от договора в 14-дневен 4 срок, за която била информирана чрез СЕФ и от текста на самия договор. В този смисъл след като е разбрала, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора и при положение, че не е пожелала да понесе тежестта на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора ищцата е разполагала с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за себе си последици, но не го е сторила.

Оспорва твърденията на ищцата, че размерът на уговорената неустойка следва да бъде включен в ГПР. Включването на неустойката в ГПР би представлявало нарушение на императивна разпоредба на чл. 19, ал. 3 от ЗПК и би довело до заблуждаване на потребителя относно размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения.