Решение № 113 от 23.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Русе, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Цветелина Цолова като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244500600894 по описа за 2024 година Производство по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 64/29.05.2024 г. на Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 1246/2023 г. по описа на РРС, подсъдимият К. Т. Т. от гр. Р. е признат за виновен, в това, че на 17.01.2022г., в гр. Русе, чрез удари с юмрук в областта на главата и устата, причинил на С. С. С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на лигавицата на горната устна, коса фрактура на вестибуларната стена на зъб **, луксация без разместване, контузия на зъб **, контузия на ** зъб, контузия на ** зъб и счупване на вестибуларната стена, поради и което и на основание чл. 130, ал.1 от НК във вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лв. Като го признава за невинен и на основание чл. 304 НПК го оправдава по първоначално повдигнатото му с тъжбата обвинение, в частта, касаеща хващане за гушата на частния тъжител и в частта, касаеща разкъсване на конеца на едното рамо на перманентния катетър, и изваждане на същия 2 см.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на С. С. С. сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени в резултат на деянието 1 неимуществени вреди, както и държавна такса по сметка на Районен съд – гр.

Русе в размер на 289.36 лева, съобразно уважения размер на гражданския иск.

Освен това подсъдимият Т. е осъден да заплати и направените по делото разноски в полза на С. С. в общ размер на 1072.00 лева. Допълнително С. С. е осъден да заплати на К. Т. направените в хода на производството разноски по обвинението, в частта, в която подсъдимият е признат за невинен и е оправдан, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански иск, в размер на 15000.00 лева.

С присъда № 374 от 16.07.2024 г., постановена по същото производство, е допълнена присъда № 64 от 29.05.2024 г., постановена по НОХД № 1246/2023 г. по описа на РРС, с която е отхвърлен предявеният граждански иск в частта му над 3000 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв., като неоснователен и недоказан.

Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия в частта, с която Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от HК по отношение на частния тъжител. Той изразява недоволство както от присъдата, така и от присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Освен това се твърди, че присъдата е постановена при липса на напълно изяснена фактическа обстановка и без извършен цялостен анализ на събраните доказателства в хода на съдебното производство, при допуснато съществено процесуално нарушение. Счита, че размерът на обезщетението от 3000 лв. в настоящия случай е силно завишен, като се вземат предвид претърпените от пострадалия болки и страдания, както и относително краткият период на възстановяване.

Моли въззивния съд да отмени присъдата, като признае подсъдимия за невиновен и, на основание чл. 304 от НПК, го оправдае по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, както и да отхвърли в цялост на гражданския иск и искането на частния тъжител за присъждане на разноски, или, алтернативно, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски по делото.

Присъдата е обжалвана както от гражданския ищец С. С., така и от повереника му, с възражение за неправилност. Те изразяват недоволство както от оправдателната част на присъдата, така и от присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като обезщетението е по-ниско от 2 пълния претендиран размер и не отговаря на принципите на справедливост.

Възразяват срещу присъдените на С. разноски, които съдът е намалил във връзка с оправдателния диспозитив, както и срещу разноските, възложени в негова тежест в полза на подсъдимия.

Срещу присъда № 374 от 16.07.2024 г., постановена по НЧХД № 1246/2023 г. по описа на РРС, е постъпила въззивна жалба от повереника на гражданския ищец с възражения за неправилност и постановяване в нарушение на материалния закон. Жалбата се поддържа от повереника и гражданския ищец, като считат въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна.

В съдебно заседание адв. П. Н. - защитник на подсъдимия, поддържа жалбата, като преповтаря съображенията развити в нея. Описва фактическата обстановка, така както счита, че следва да бъде приета от съда.

В последната си дума подс. Т. моли да бъде оправдан изцяло и да бъде отхвърлен гражданският иск.

Преценявайки доказателствата по делото, доводите на страните и след като извърши служебна проверка, относно правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

От фактическа страна обосновано първоинстанционният съд е приел, че между частния тъжител и подсъдимия е било постигнато устно съглашение, съгласно което тъжителят предоставил на подсъдимия собствения си лек автомобил, марка „Рено“, с рег. № Р **** ВР, като страните се договорили подсъдимият да заплати стойността на автомобила на три вноски.

На 16.01.2022 г. частният тъжител чул шум от рязане на желязо в гаража на подсъдимия и приел, че се реже автомобилът, по отношение на който между двамата имало спор относно заплащането и прехвърлянето на собствеността. На следващия ден, около 9:00 ч., тъжителят видял, че подсъдимият потегля с бус, в който бил натоварен автомобилът, и решавайки, че ще го предаде за скрап, го последвал до пункт за вторични суровини, заедно със свидетелите П. М. и М. М.. На място тъжителят и М. влезли в пункта, където подсъдимият, придружаван от съпругата си, извършвал разтоварване. Тъжителят започнал да снима с мобилния си телефон и уведомил служител в пункта, че автомобилът е негов.

3

Подсъдимият се опитал да затвори вратата на буса и да потегли, но частният тъжител го възпрял, като задържал вратата. Между двамата възникнало дърпане, при което подсъдимият хванал тъжителя за яката, а последният – подсъдимия за раменете. В резултат на хващането и дърпането се разместил поставеният на тъжителя перманентен катетър. Подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта на устата, който довел до кръвотечение.

В конфликта се намесили свидетелите П. М. и И. З., които застанали между двамата и ги разтървали. Подсъдимият и З. се качили в буса и напуснали мястото. Частният тъжител и свидетелят М. посетили отделението по съдебна медицина в УМБАЛ „Канев“, където при преглед било установено: рана с неравни ръбове (около 1,5 см) по лигавицата на горната устна вляво, зацапани със засъхнала кръв устни, откършени участъци от резци и от пети зъб на горната челюст вляво, както и наличие на хемодиализен катетър под дясната ключица.

На 18.01.2022 г. дентален преглед установил коса фрактура на зъб **, буксация без разместване, контузии на зъби **, ** и **, както и счупване на вестибуларната стена на последния. Констатирана била и разкъсно-контузна рана по устната лигавица в зоната на левите премолари. Посочено е, че уврежданията са съвместими с травматичен механизъм.

В хода на съдебното следствие е назначена и приета съдебномедицинска експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице, частният тъжител е получил разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, коса фрактура и луксация на зъб **, контузия и счупване на вестибуларната стена на зъб **, откършване на корони на горни зъби и травматично разместване на перманентен катетър с разкъсване на конец. Уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 17.01.2022 г. Те се квалифицират като разстройство на здравето по медико-биологичен признак, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК. Посочено е, че причинените увреждания е възможно да бъдат получени при удари с юмрук, с възстановителен период от 2–3 седмици.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че не може да се определи с категоричност дали уврежданията са причинени от един или няколко удара.

Посочва, че травмите са разположени в предната част на устната кухина и са 4 резултат от удар между зъбните редици. За настъпването им е бил необходим удар с достатъчен интензитет, насочен към мястото на откършване.

Назначена е допълнителна съдебномедицинска експертиза, приета и неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано. Установено е, че частният тъжител страда от бъбречно заболяване, изискващо хемодиализа чрез катетър, поставен в централен съд на предсърдието. При инцидента концът е скъсан, а катетърът – разместен. Това не е създало опасност за живота, но е наложило корекция и фиксация, при които тъжителят е изпитал болка.

Назначена и изготвена е и съдебно-техническа експертиза по която вещото лице е фиксирало кадри от видеозаписите от мобилния телефон на частния тъжител.

Настоящият състав споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Тя съответства на показанията на разпитаните свидетели, на обясненията на подсъдимия, на писмените доказателства и доказателствени средства и на експертните заключения. Събрани са всички относими към случилото се доказателствата, които са обсъдени и правилно анализирани от районния съд.

Безспорно са установени датата, мястото на възникналия конфликт между подсъдимия и тъжителя, при който между тях е имало физически досег, наличието на описаните телесни увреждания на тъжителя, които са категорично установени от приетите по делото СМЕ-и, които настоящата инстанция намира на компетентни и обосновани.

Относно останалите обстоятелства, свързани с развоя на събитията, са налице противоречиви доказателства. От една страна е изложеното в тъжбата, което се подкрепя от показанията св. П. М. за пряко възприетите от него факти, които съдът изцяло кредитира, както и показанията на св. М. М. и заключенията на изготвените съдебно медицинска и техническа експертизи относно получените увреждания. От друга страна са обясненията на подсъдимия, които се подкрепят от показанията на св. И. З. които съдът не кредитира с оглед нейната заинтерсованост относно изхода на наказателното производство тъй като живее с подсъдимия на семейни начала.

Районният съд е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания и обясненията на 5 подсъдимия, като ги е съпоставил взаимно и въз основа на това е формирал обоснована фактическа обстановка. Въз основа на нея е постановен и атакуваният съдебен акт. В хода на производството е била гарантирана процесуалната равнопоставеност на страните, както и правото им на устно излагане на доводи. Съдът е обсъдил всички направени възражения, като е извършил цялостен и аргументиран фактически и правен анализ.

Въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до правилния извод, че по делото липсват достатъчно ясни, безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият е извършил деянието в онази част от обвинението, в която се твърди, че с действията си е предизвикал разкъсване на конеца на едното рамо на перманентния катетър и изваждането му с около 2 см. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства за наличие на умисъл у подсъдимия относно причиняването на посочените увреждания, поради което не се установява съставомерност на деянието с оглед изложената в тъжбата конкретика. Ето защо присъдата в оправдателната си част е правилна и обоснована постановена при спазване на закона и не налага изменение.

По повода на повдигнатото обвинение, според което посредством удар с юмрук в областта на главата и устата е причинил на С. С. С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни увреждания, описани в съдебномедицинската експертиза, правилно е прието, че с деянието е осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс. В тази част обвиняемият е законосъобразно признат за виновен. В съдебния акт са изложени убедителни мотиви относно обективната и субективната страна на деянието, както и подробни съображения относно вида и размера на наложеното наказание.