Решение № 194 от 16.11.2023, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Б., 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20131810100609 по описа за 2013 година

Производството е по чл.409, ал.1, 2, 3 и 4 от ГПК.

С. Б. И. с ЕГН: **********, лично и със съгласието на майка й М. С. Б. с ЕГН:

********** и двете от Б., ул.П.№ *, вх.*, ап.* молят да бъде издаден дубликат от издадения на *г. въз основа на Решение № * от *г. по гр.дело № 609/2013г. по описа на РС-Б., влязло в сила на *г., изпълнителен лист с което се утвърждава постигнатото по делото споразумение, с което бащата Б. И. Б. с ЕГН: **********, от Б., ж.к. С., бл.*, вх. *, ет.*, ап.* ще заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете С. Б. И. с ЕГН: ********** в размер на 80 лева/ осемдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител М. С. Б.а с ЕГН:

**********, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на законна причина, прекратяваща или изменяща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, тъй като е изгубила изпълнителния лист през месец ноември на 2022г. при пренасяне на багаж по време на извършване на ремонт в дома им.

В с.з. С. Б. И., лично и със съгласието на майка й М. С. Б., чрез пълномощник адв.И. Ж. от САК, поддържа молбата и моли да бъде издаден дубликат от изпълнителния лист за месечната издръжка на С., платима от баща й.

В с.з. ответникът Б. И. Б. от Б., чрез пълномощник адв. М. Н. от САК оспорва молбата, като заявява, че по гр.д.№ 74/2023г. по описа на РС-Б. е постигната спогодба между страните и е изменена издръжката на С. Б. И., дължима от баща й, както и че по НОХД № 500/2020г. по описа на РС-Б. ответникът е осъден за неплащане на издръжка, както и че през 2023г. на път е да изтече давност поне на издръжката, която е преди 2013г., за което твърди, че молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въз основа на влязло в сила съдебно решение за развод по взаимно съгласие между М.

1

С. Б. и Б. И. Б. по гражданско дело № 609/2013г. по описа на РС-Б., с което е утвърдено споразумение по чл.51, ал.1 от СК по молба с вх.№ 9348/*г., подадена от М. С. Б. е поискала издаване на изпълнителен лист за присъдената по делото издръжка за детето в размер на 80лв.

На *г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумата от 80лв., представляваща месечна издръжка за детето С. Б. И. и на 13.12.2013г. М. С. Б. е получила изпълнителния лист съгласно направените отбелязвания върху съдебния акт и приложената молба.

От показанията на разпитания по делото свидетел-С. И. Ч., баба по майчина линия на С. Б. И., се установява, че тя знае от дъщеря си, че е изгубила изпълнителния лист за издръжката на нейната дъщеря и това е станало миналата година, когато е правила основен ремонт в апартамента, в който живеят. Изпълнителният лист не е бил внасян в съда, а е съхраняван в дома й.

Страните са приели за безспорно в открито съдебно заседание на 13.11.2023г., че на основание издадения изпълнителен лист на *г. въз основа на Решение № * от *г. по гр.дело № 609/2013г. по описа на РС-Б., влязло в сила на *г. не е образувано изпълнително производство.

Видно от приложеното копие от Присъда № 260005 от 05.04.2022г. по НОХД № 500/2020г. по описа на РС-Б., влязла в сила на 21.04.2022г., ответникът е осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за периода от месец ноември 2013г. до месец февруари на 2020г., вкл., в Б., след като е осъден с Решение № */*г. по гр.д.

№ 609/2013г. по описа на РС-Б., влязло в сила на *г. да издържа своята низходяща-дъщеря си С. Б. И., родена на 25.11.2006г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 80лв., чрез нейната майка и законен представител-М. С. Б. от Б., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 76 броя месечни вноски в размер на 6080лв.

Съгласно приложения препис от Протокол №296 от 03.07.2023г. по гр.д.№ 74/2023г. по описа на РС-Б., се установява, че съдът е одобрил с определение спогодба по делото, с която бащата Б. И. Б. ще заплаща на непълнолетното си дете С. Б. И. лично и със съгласието на нейната майка М. С. Б. увеличен размер на месечна издръжка със сумата от 120лв., а именно издръжка в размер на 200лв., считано от 17.01.2023г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като издръжката ще се изплаща по банковата сметка на майката.

В първото по делото открито съдебно заседание на 02.10.2023г. ответникът, чрез пълномощник адв. М. Н. от САК, е направил възражение, че през 2023г. на път е да изтече давност поне на издръжката, която е преди 2013г. и в хода на съдебните прения се позовава на изтекла давност, която конкретно не уточнява, т.е. направено е от ответника възражение, че вземането за издръжка за изтекъл период от време е погасено по давност.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл.409, ал.1 от ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

В настоящия случай са налице законовите предпоставки за издаване на дубликат от изпълнителния лист и молбата следва да бъде уважена частично, тъй като се установи от показанията на разпитания по делото свидетел С. Ч., които съдът кредитира, въпреки, че като майка на М. Б. е заинтересована от изхода на делото, че същият е изгубен миналата година при извършване на ремонт на жилището, в което е съхраняван и не може да бъде намерен.

Производството по издаване на дубликат на изпълнителен лист, регламентирано в чл.409 от ГПК представлява един особен исков процес, в чийто предмет се включва проверка от страна на съда относно това, дали първоначалният изпълнителен лист е изгубен/унищожен, както и това дали вземането е погасено въз основа на обстоятелства, настъпили след неговото установяване със съдебен акт. На молителя принадлежи процесуалното задължение да установи чрез пълно и главно доказване наведеното в молбата фактическо твърдение за изгубване на процесния изпълнителен лист, въз основа на което основава своето искане за издаване на дубликат на изпълнителен лист. А длъжникът може да оспорва факта на изгубване/унищожаване на първообраза на изпълнителния лист, както и да прави възражения за погасяване на вземането спрямо него. Съгласно Решение № 291 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2988/2014 г., III г. о., ГК, "възражението по чл.409, ал.3 от ГПК, което ответникът в това производството може и следва да противопостави на молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист, се свежда до изтъкването на погасяващи изпълняемото право обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

Обстоятелствата, на които възражението се основава, могат да се отнасят до съществуването на съдебно признатото материално право или до възможността за принудителното му реализиране, като се изтъкнат различни правопогасяващи основания, включително погасителна давност, или да се изтъкне удовлетворяването на взискателя, включително по принудителен ред".

Фактът на изгубване на първообраза на процесния изпълнителен лист е установен от събраните по делото доказателства-показанията на разпитания свидетел Ч., влязлата в сила присъда от 05.04.2022г. по НОХД № 500/2020г. по описа на РС-Б., в която е прието, че ответникът не е плащал издръжката на детето С. за периода от м. ноември 2013г. до месец февруари на 2020г. включително, както и приетото за безспорно между страните, че няма образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист от *г. по гр.д.№ 609/2013г. по описа на РС-Б., за който се иска издаване на дубликат . В тази връзка следва да се отбележи, че в Решение № 134 от 17.03.11г. по гр. д. № 1713/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 263 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 1138/2011 г., г. к., I г. о. на ВКС е прието, че в производството по чл. 409 от ГПК молителят следва да докаже твърденията си, че първообразният изпълнителен лист е изгубен или унищожен. Също така изрично е посочено, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен, тъй като този факт е отрицателен.

Съдът след като установи една от предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителен лист, следва да се произнесе по направените възражения относно погасяването на правото. В случая следва да се посочи, че самото право е издръжка на малолетно дете уговорена в споразумение за прекратяване на брак между бивши съпрузи и същото е одобрено с решението на районния съд.

3

Ответникът е направил възражение, че вземането е погасено по давност, настъпила след издаване на изпълнителния лист на *г., което съдът следва да провери.

Със съдебно решение № * от *г. по гр.д.№ 609/2013г. по описа на РС-Б., влязло в сила на *г. е прекратен брака между родителите на детето С. или между М. С. Б. и ответника. Със същото решение е утвърдено споразумение постигнато между тях, с което родителските права по отношение на детето С. са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти с бащата и последният се е съгласил да заплаща ежемесечна издръжка на детето С. в размер на 80лв., считано от *г./ деня на влизане в сила на решението за прекратяване на брака / до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а” от ЗЗД давност не тече между родители и деца, докато родителите упражняват родителски права. Обичайно след прекратяване на брака или раздяла на родителите упражняването на родителските права върху децата е предоставено на единия родител, а другия има право на лични контакти. Родителят, който упражнява родителските права в качеството си на такъв е носител на задължения, произтичащи от това, сред които е и безусловното задължение да осигурява издръжка. В случай, че родителят не е лишен от родителски права и упражнява същите в определения му от закона и цитираното решение обем, то до навършване на пълнолетие на детето вземане за издръжка не може да се погаси по давност. Между родителят, който не упражнява родителските права, но е осъден по силата на съдебно решение да заплаща месечна издръжка, и детето тече 5/пет/-годишна погасителна давност съгласно чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като вземането е установено със съдебно решение. Когато упражняването на родителските права е възложено и поето от единия родител, само между този родител и детето е приложима разпоредбата на чл. 115, б.”а” от ЗЗД и давност не тече. Между детето и другия родител, когато е налице съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД. Другият родител, в случая ответникът не е ограничен или лишен от родителски права, не е ограничено правото и задължението му да участва при решаване на въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие на детето.

Това обаче не е равностойно на упражняването на родителските права от майката, която ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето.

Вземането за издръжка не се погасява по силата на 10-годишна абсолютна давност, въведена с измененията за ЗЗД от 2020 г. През м. ноемрви 2020 г. Законът за задълженията и договорите беше изменен и се въведе нова разпоредба относно абсолютната погасителна давност – с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването , освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Съгласно новият чл.112 ал.2 т.4 от ЗЗД издръжката е сред хипотезите, при които тази разпоредба не се прилага, т.е. ответникът не може да се позовава на 10-годишна абсолютна давност.