Решение № 89 от 15.02.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Благоевград, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас И.ов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20231210101848 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С. М. С., ЕГН **********, Л. С.

М., ЕГН **********, И. Б. М., ЕГН **********, К. С. В., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН

**********, К. М. Г., ЕГН **********, Д. М. Г., ЕГН **********, П. К. В., ЕГН

**********, С. Б. П., ЕГН **********, Д. Н. К., ЕГН **********, М. Г. К., ЕГН **********,

Н. Г. К., ЕГН **********, Г. В. М., ЕГН **********, В. В. Б., ЕГН **********, А. Б. М.,

ЕГН **********, С. Б. М., ЕГН **********, Н. Б. Х., ЕГН **********, Г. Б. В., ЕГН

**********, М. И. К., ЕГН **********, Г. И.а Ч., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН **********, против Д. К. М., ЕГН **********, В. А. М., ЕГН **********, И. А. К., ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН **********, Д. К. М., ЕГН ********** и К. Д. М., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че ищците и първият ответник са наследници на Хр. М. Ил., бивш жител на гр. Благоевград, починал на **********, видно от Удостоверение за наследници №2461 от 20.07.2023 г., издадено от Община Благоевград.

Твърди се, че с Решение №2924/08.11.2019 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Благоевград, влязло в законна сила на 16.12.2019г., издадено от Общинска служба земеделие - Благоевград, е възстановено правото на собственост на наследниците на Хр. М.

Ил. върху недвижими имоти, сред които попада и следният имот: - Нива от 4.605 дка, пета категория, находящ се в землището на гр. Благоевград, местност ПОД СЕЛОТОГОРСТРОЙ/ АРМУТЛУ7КА, имот №***, който понастоящем представлява: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.

1

Благоевград, местност „Под селото-Горстрой/Армутлука“, площ: 4605 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: четвърта, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***.

Навежда се, че в качеството си на наследници на Хр. М. Ил., ищците са придобили, на основание наследствено правоприемство, правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот, както следва: ищците С. М. С., ЕГН **********, Л. С. М., ЕГН **********, И. Б. М., ЕГН **********, К. С. В., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, К. М. Г.,

ЕГН **********, Д. М. Г., ЕГН **********, П. К. В., ЕГН **********, в качеството си на наследници на М. Х. М., ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, починал на 10.06.1990г., който от своя страна е едно от петте деца на Хр. М. Ил.- притежават общо 1/5 ид.ч. (или 2/10 ид.ч.) от правото на собственост; ищците С. Б. П., ЕГН **********, Д. Н. К., ЕГН **********, М. Г. К., ЕГН **********, Н. Г. К., ЕГН **********, Г. В. М., ЕГН

**********, В. В. Б., ЕГН **********, А. Б. М., ЕГН **********, С. Б. М., ЕГН **********,

Н. Б. Х., ЕГН **********, Г. Б. В., ЕГН **********, М. И. К., ЕГН **********, Г. И.а Ч., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН **********, против Д. К. М., ЕГН **********, В. А. М., ЕГН **********, И. А. К., ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН **********, Д. К. М., ЕГН

********** и К. Д. М., ЕГН **********, в качеството си на наследници на Г. Х. М., роден на 28.03.19Юг., бивш жител на гр. Благоевград, починал на 04.02.1966г. /едно от петте деца на Хр. М. Ил./- притежават общо 1/5 ид.ч. (или 2/Юид.ч.) от правото на собственост, като всички ищци са собственици, на основание наследствено правоприемство, на общо 2/5 ид.ч.

(или 4/10 ид.ч.) от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Твърди се, че Д. К. М. (първият ответник), в качеството си на пряк наследник на К.

Х. М., ЕГН **********, бивш жител на гр. Благоевград, починал на 01.11.1997 г. /едно от петте деца на Хр. М. Ил./, е придобил, на основание наследствено правоприемство, 1/10 ид. ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Останалите 5/10 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот са собственост на други техни роднини, които не са страна в настоящия процес.

Твърди се, че в края на 2020 г. ищците установили, че първият ответник е започнал еднолично да продава наследствените имоти. След направена справка в имотен регистър установили, че едва няколко месеца след постановяването на реституционното решение - на 18.05.2020г., Д. К. М. се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност №151, том I, per. №3807, дело №119 от 2020г. на нотариус Кр. М., с per. №415 на НК, който нотариален акт е вписан в СлВп към PC - Благоевград с №1532/18.05.2020 г., акт №55, том VI, дело №702/2020 г., по силата на който е бил признат за едноличен собственик на процесния имот. Тъй като към датата на издаване на нотариалния акт, Д. М. и В. М. са били съпрузи, то в отношенията им имотът се приема за съпружеска имуществена общност.

Навежда се, че впоследствие, на 17.06.2020 г. Д. и В. М.и са продали имота на третия ответник - И. А. К., като сделката е била обективирана в Нотариален акт за покупко2 продажба на недвижим имот №198, том I, per. №4605, дело №159 от 2020 г. на нотариус Кр.

М . , per. №415 на НК, който нотариален акт е вписан в СлВп към P C - Благоевград с №2152/17.06.2020 г., акт №62, том VIII, дело №950/2020 г. Тъй като И. К. се намира в граждански брак с Д. К., то в отношенията им имотът се счита за придобит в режим на СИО, което налага насочването на иска и срещу този ответник.

Навежда се, че след тази сделка, на 27.11.2020 г., И. К. и Д. К. са дарили на внука си Д. К. М., действащ лично и със съгласието си на своя баща и законен представител К. Д. М., 605/ 4605 ид. ч. от процесния недвижим имот. Договорът е обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 91, том III, per. № 9606, дело № 396 от 2020 г. на нотариус Кр. М., вписана в регистъра на НК под per. №415, който нотариален акт в вписан в СлВп към PC- Благоевград с №5484 от 27.11.2020г., акт №144, том XIX.

Твърди се, че на 29.03.2021 г., по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №149, том I, per. №3101, дело №120 от 2021г. на нотариус Кр. М., вписан в СлВп към PC- Благоевград, с вх. per. №1890 от 29.03.2021г., акт № 156, том VI, дело №624/2021 г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот №6, том IV, per. №10823, дело №510 от 2021г. на нотариус Кр. М., вписан в СлВп- гр. Благоевград с вх. per. №6447 от 22.10.2021г., акт №38, том XXI, дело №2753/2021г., И. К. и Д. К. са дарили на К. Д. М. 4000/4605 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Поддържа се, че ищците не могат да се обяснят, как се е случило удостоверяването на правото на собственост в нотариалното производство, тъй като било очевидно, че е обективно невъзможно Д. М. да е осъществил давностно владение в изискуемия от закона 10 годишен период, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС. В тази насока, съдебната практика е константна и категорична, че един имот може да бъде обект на давностно владение едва след неговата реституция. Така в Решение №547 от 12.01.2011г. на ВКС /същото се позовава и на Решение №584 от 25.09.2009г. по гп.д.№ 2949/2008г. на В КС, I г. о.! е прието, че не може да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Това разбиране изхожда от заложения в закона принцип, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск, при което давностният срок за придобИ.е на имота започва да тече именно от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. От този момент правото на собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота. Същото разрешение е възприето и в Решение №241 от 25.06,201Ог. по гр.д. №775/2009 г. на Върховен касаиионен съд и Решение № 61 от 14.02.2012г. по гр.д. №562/2011г. на Върховен касаиионен съд, 2-уо го. отд. В цитираните съдебни решения, ВКС е приел, че е недопустимо давност да тече спрямо лице, което не разполага с възможност да зашити правата си по съдебен ред.

Необходимостта от установяване по административен ред на правото на възстановяване на собствеността, както и на определяне на реалните граници на имота, който следва да бъде възстановен, обуславя извода, че едва от момента на издаване на окончателния 3 индивидуален административен акт, с който приключва производството по ЗСПЗЗ, на заявилите право на възстановяване на собствеността лица може да бъде противопоставено възражение за придобивна давност. По тези съображения съдебната практика приема, че е изключено придобИ.ето по давност на имот, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя.

Навежда се, че тази тази процедура се счита приключена, когато е извършена индивидуализацията на имота (така т. 1 от T P № 1 по гр.д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГЮ.

Считано от този момент, е възможно и прилагането на института на придобивната давност.

При липсата на индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и демонстрирането на намерение за своене (animus).

Навежда се, че Д. М. никога не е упражнявал еднолично владение върху този имот.

По своята правна същност, придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който върху вещта се придобива правото на собственост или друго вещно право /в този смисъл Решение №191 от 27.04.2011г. по гр.д. №776/2010г. на Върховен касаиионен съд!.

Следователно, за да е налице обективното проявление и съответните правни последици на този правен институт трябва да е осъществен следният фактически състав: Упражняване на фактическа власт върху имота от страна на лицето, позоваващо се на придобивна давност.

Твърди се, че ответникът М. никога не е упражнявал фактическа власт върху притежаваните от ищците идеални части от процесния имот. Всички наследствени имоти, оставени от техния общ наследодател са били ползвани общо от различни наследници в различни периоди, като никога не са имали претенции помежду си относно наследствените си дялове. От друга страна, ответникът никога не е извършвал каквито и да било фактически действия, които да могат да се отъждествят с владение по отношение на процесиите идеални части.

Навежда се, тъй като от страна на ответника М. никога не са били извършвани каквито и да било действия, осъществяващи правомощията на собственик на имота по отношение на собствените на ищците идеални части, то същият никога не е имал намерение за своене, тъй като очевидно никога не е възприемал идеалните части като свои собствени.

Нещо повече - неколкократно пред ищците и други общи роднини, Д. М. е заявявал, че ще придвижи документите за наследствените имоти като им казал, че всичко ще се води от негово име и когато имотите бъдат „оправени” ще предаде на всеки полагащата му се идеална част. Навежда се, че Д. М. просто се е снабдил с констативни нотариални актове за наследствените имоти и е започнал да разпродава същите на трети лица. Подобно поведение обаче не може да се квалифицира като намерение за своене, манифестирано пред другите съсобственици.

Поддържа се, че при това положение е очевидно, че Д. М. никога не е държал процесиите имоти като свои, нито е имал намерението да свои същите. Дори обаче да се 4 приеме, че той е ползвал по някакъв начин имотите, то в негова тежест е да установи, че е държал същите за себе си и се е считал за собственик, както и че това е било манифестирано пред останалите съсобственици. В този смисъл е и даденото разрешение с ТР № 1/2012 на ОСГК на ВКС, в което се приема, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага в отношенията между съсобствениците, освен когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. При това положение лицето, което се позовава на изтекла придобивна давност следва да установи при условията на пълно и главно доказване както намерението си /в случая на своя праводател/ да свои имота, така и неговото явно манифестиране на останалите съсобственици.