Решение № 113 от 18.08.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 64/2025
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 18.08.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- ТАТЯНА ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.261, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Търговище, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА В. Г. при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. Г. Административно наказателно дело № 20253530200064 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "РЕНТ А КАР ЮНИВЪРС" ЕООД, ЕИК 207228713, със седалище и адрес на управление в с. Паламарца, п.к. 7850, ул.
„Любен Каравелов“ № 2, чрез управителя Ст. Т. К., представлявано от адвокат Н. И. Т. от АК – Шумен, против Наказателно постановление № 804917F788366/03.01.2025 г. на Директора на офис Търговище при ТД на НАП Варна, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна, а в условията на евентуалност имуществената санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимум от 500 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Депозирани са писмени молби с допълнително изложени към жалбата съображения за незаконосъобразност на НП, в какъвто смисъл се моли за уважаване на въззивната жалба. Няма искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. В. С..
От изразеното по същество становище, се излагат съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Подадена е от легитимирано лице – "РЕНТ А КАР ЮНИВЪРС" ЕООД, ЕИК 207228713, в предвидения от закона преклузивен срок (НП е връчено на 21.01.2025 г. на представляващия дружеството, а жалбата е подадена на 23.01.2025 г.) срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.
След като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на закона, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че при извършена проверка в ИС на НАП в гр.Търговище на 22.07.2024 г. е установено, че „РЕНТ А КАР ЮНИВЪРС ЕООД“ не е подало в срок годишна данъчна декларация по ЗКПО по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2023 г. Посочено е, че на основание чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. Срокът за подаване на ГДД за 2023 г. е изтекъл на 01.07.2024 г. като 30 юни е бил неприсъствен ден.
Нарушението е извършено на 02.07.2024 г. в гр.Търговище като на дружеството е била изпратена Покана изх. № 2943/22.07.2024 г. за съставяне на акт за нарушение, получена на 23.07.2024 г. В посочения срок не се е явил представител на дружеството и АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Установено е, че ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2023 г. не е подадена към датата на съставяне на АУАН и НП.
По данни от Информационната система на НАП, дружеството е имало извършени покупки на ДМА през 2023 г. С оглед установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО.
Аналогична фактическа обстановка е описана и в АУАН № F788366/16.09.2024 г., който е предявен и връчен на представляващия дружеството - Ст. Т. К., съгласно разписка на 17.12.2024 г.
В АУАН № F788366/16.09.2024 г. от представляващия "Рент А Кар Юнивърс" ЕООД е направено възражение. Въпреки това, въз основа на акта на 16.09.2024 г. било издадено атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства към административнонаказателната преписка – НП № 804917-F788366/03.01.2025 г., ведно с разписка от 21.01.2025 г., АУАН № F788366/16.09.2024 г., ведно с разписка за връчването му от 17.12.2024 г., покана изх. № 2943/22.07.2024 г., справка от ИС на НАП - търсене на декларации, справка от ИС на НАП покупки "Рент А Кар Юнивърс" ЕООД, заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2025 г., справка – декларация за ДДС и др., показанията на актосъставителя - свид. С.
2
Г. А. и свид. М. К. Б.. Съдът кредитира събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН. В конкретния случай, последния е изготвен след като на дружеството – нарушител е била изпратена покана за съставяне на АУАН след извършена на 22.07.2024 г. проверка в ИС на НАП, получена на 23.07.2024 г.
(удостоверение за извършено връчване по електронен път ), в присъствието на свидетел, респ. е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя съгласно разписка от 17.12.2024 г. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, обаче, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на административнонаказателното производство, респективно до незаконосъобразност на издаденото НП, поради следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, по арг. на чл.84 ЗАНН, във вр. с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В посочената връзка, на контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния случай е видно, че приложения по административнонаказателната преписка АУАН не е подписан от актосъставителя. За да прояви своя юридически ефект АУАН следва да е редовно съставен като само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща обвинителна и сезираща 3 функции.
Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното развитие на административнонаказателното производство, неподписването му от актосъставителя представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава самото административнонаказателно производство.
В чл.43, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. С тази императивна разпоредба очевидно, че подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в нормата на чл.42, т.1 от ЗАНН . Неподписването на акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на издаден акт. Ето защо, настоящият съдебен състав намира констатираното нарушение за съществено.
Така, за да бъде надлежно предявен на нарушителя АУАН, последния трябва да е подписан от съставителя си, т.е. да е налице валиден акт, който своеобразно и в пълнота да обективира констатациите на подписалото го лице.
Действително функциите и юридическият ефект на АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност, по арг. на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но това изключение се отнася единствено до отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН.
В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН неподписването му от актосъставителя, е съществена и не би могла да се "санира" след предявяването на АУАН на нарушителя, а още по-малко след представянето му в съдебната фаза на процеса, като в конкретния случай това дори не е сторено. Този порок на акта е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото подписът служи за удостоверяване авторството на документа. Липсата на подпис в АУАН на актосъставителя, препятства съда да извърши проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице, вписано като съставител в акта лице, но при липсата на подпис. Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в съдебното производство по обжалване на НП, включително чрез предявяването на АУАН в случая на свид. С. Г. А. и независимо от показанията й в открито съдебно заседание, че именно тя е актосъставителя.
С оглед гореизложеното, допуснатото нарушение е достатъчно основание издаденото въз основа на неподписан, а оттам и до липсата изобщо на акт, в случая на АУАН, наказателно постановление да бъде отменено. Ако административнонаказателното обвинение не е било „предявено“ поради неподписване на акта, формално привличане към отговорност не е било осъществено т.е. не е налице валиден процесуален акт.
Предвид санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест 4 на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях твърдения с валидни доказателства, като в случая е ирелевантно дали условията, при които е съставен АУАН са довели обективно до някакъв технически пропуск или други обективно възпрепятстващи обстоятелства. В този смисъл е и практиката – решение № 1767/13.11.2017 г. по НАХД № 5036/2017 г. на РС – гр.Бургас, решение № 566/20.12.2013 г. по КНАХД № 553/2013 г. на АдмС – гр.Стара Загора; решение № 255/19.02.2018 г. по НАХД № 5394/2017 г. на РС – гр.Варна и др.
Аналогично към настоящия казус биха могли да се съотнесат и мотивите към Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС, в смисъла, че неподписването на документа, с който лицето се привлича като обвиняем от съставителя е съществено процесуално нарушение, което е пречка за законосъобразното развитие на производството и дава основание на съда да върне делото в предходния стадий, като изрично се посочва, че този пропуск може да се преодолее, когато процесуалният документ се подпише от компетентното лице, преди обаче делото да бъде внесено в съда. От изложеното, вече съобразено със спецификата на административнонаказателното производство е налагало в случая административнонаказващия орган след като констатира липсата на подпис от страна на актосъставителя и ако приеме, че пропускът е от техническо естество, да го преодолее чрез последващото подписване на акта от актосъставителя му, но преди издаване на НП. Ако пък счете, че пропускът се дължи на друга причина е следвало да укаже на актосъставителя съставянето на нов акт, на база на който да ангажира отговорността на нарушителя.
В случая АНО не е предприел нито едно от горните действия по отстраняване на това нарушение, а е пристъпил към издаване на НП въз основа на неподписания АУАН, без да укаже на актосъставителя да го подпише.