Решение № 118 от 28.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Благоевград, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно административно наказателно дело № 20231200600204 по описа за 2023 година

С решение № 48/31.01.2023 год., постановена по а.н.д. № 277/2022 год. на Районен съд - Благоевград, обвиняемият Г. М. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 13.01.2017 г., в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, ул. „Димитър Солунски“, № 83, пред С Ц /системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград/, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ /фактура № 141/14.10.2016 г., на която е придаден вид, че е издадена от „М“ за „Г“ ООД – с. Беласица, обл. Благоевградска/, като от него за самото съставяне на този документ не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, за което и на основание посочената наказателна разпоредба във вр. с чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.

Със същото решение М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВРБлагоевград сумата от 77.82 /седемдесет и седем лева и осемдесет и две 1 стотинки/ лв., представляваща направени разноски за графическа експертиза в ДП.

Срещу посочената присъда на първостепенния съд е депозирана в законния срок жалба от защитника на осъдения обвиняем, с която се оспорва нейната законосъобразност и обоснованост. В нея се твърди, че фактическата обстановка, приета в мотивите към атакуваното решение, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Липсват такива за това, че придобитото от св. С ремарке е предоставено на М. за извършване на регистрацията му в България, предоставено за това пълномощно, което е задължително, както и данни, че М. е работил като шофьор за посочения свидетел. Оспорва се и фаворитизирането на показанията на свидетеля П П, от които не следва изтъкнатото от първата съдебна инстанция.

Пред въззивната инстанция преупълномощения защитник на М. пледира в подкрепа на изтъкнатото в жалбата като счита, че фактите по делото не са установени по безспорен начин, защото свидетеля С не е разпитан от съдилищата. Отделно от това, същият е депозирал жалба срещу М. през 2018 година, а фактурата за закупуването на ремаркето е от 2016 година, което навежда за наличието на други отношения между тях двамата, които по делото не са изяснени. В този смисъл е нарушено правото на защита на М., поради което се иска отмяна на решението на БлРС и оправдаването на обвиняемия по поддържаното срещу него обвинение, а при условията на алтернативност – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила от първата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита жалбата за напълно неоснователна като акцентира върху знанието на М., че ползвал инкриминирания документ с ясното съзнание, че е неистински, за коено са събрани многобройни доказателства в хода на воденото разследване. Счита, че решението на БлРС като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и съобразявайки изискванията на чл.378 и сл. от НПК, след собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Обвиняемият Г. М. е роден в Република Северна Македония и има придобито българско гражданство. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. М. имал отношения и работел за свидетеля Т С, едноличен притежател на фирма „Е“ ЕООД със седалище в Благоевград. Посоченото търговско дружество се занимавало с международен транспорт, а М. се ангажирал с управлението на камиони на фирмата. За нуждите на дейността си св. С закупил от Швеция хладилно ремарке марка и модел „Ювриги Екери ЛЗ“, с рама № YF9TTS3LL66015115 от фирмата „М“, която сделка се удостоверила с издадена на името на „Е“ ЕООД фактура № 141/14.10.2016 г. за сумата от 36 000 шведски крони.

Първоначално ремаркето било закарано в РСМ, а след това предадено от С на М. за докарването му в България, където със съдействието на счетоводителя на „Е“ ЕООД в Благоевград да бъде регистрирано по надлежния ред.

На 13.01.2017 г. обвиняемият отишъл в сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в същия град на ул. „Димитър Солунски“ № 83, за да го регистрира. За целта М. подал заявление с № 171116001402 за регистрация на хладилното ремарке, закупено от фирмата на св. С, но вместо да поиска регистрация в полза на „Е“ ЕООД и към заявлението си да приложи посочената по-горе фактура, той поискал превозното средство да се регистрира на името на регистрираната от него фирма „Г“ ООД, със седалище и адрес на управление в с. Беласица, община Петрич, на която М. бил управител и собственик на 50% от капитала. За да удостовери извършената покупка той предоставил друга фактура от 14.10.2016 г., на която бил придаден вид, че материализира покупко-продажба на хладилното ремарке с купувач представляваното от него търговско дружество, а не действителния собственик в лицето на „Е“ ЕООД. Същите обстоятелства обвиняемия препотвърдил в подписаната от него декларация към заявлението от 13.01.2017 г. , в която посочил, че той, чрез фирмата му „Г“ ООД, е закупил процесното ремарке от фирма „Меланенген Акери АВ“. Цитираните заявелние и декларация М. представил на свидетеля Цеков, служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Благоевград, като въз основа на тях ремаркето било регистрирано като собственост на „Г“ ООД.

След като свидетелят С разбрал за стореното от обвиняемия, депозирал жалба и се образувало досъдебно производство. Отделно от това С завел и 3 гражданско дело с №687/2018 год. по описа на Районен съд - Петрич, приключило с влязло в сила решение, с което било прието по отношение на „Г“ ООД, че собственик на процесното хладилно ремарке е „Е“ ЕООД, притежавана от ищеца.

В хода на проведеното разследване била назначена съдебнографологическа експертиза, от чието заключение е видно, че подписът , положен за „заявител“ в заявлението за регистрация на ремаркето, е положен от обвиняемия М. . Освен това подписът, положен на фактурата от 14.10.2016 г. срещу „заявител“, която е била представена заедно със заявлението, за да се удостовери извършената покупка на превозното средство, също е блил положен от обвиняемия, но отпечатъка от печата за дружество „Г“ ООД в тази фактура не кореспондира с отпечатъка от печата за това дружество.

Вещото лице е установило, че и подписът, положен за „декларатор“ в декларацията от 13.01.2017 г., приложена към процесното заявление за регистрация , също е изписан от Г. М. .

При разглеждане на делото от първоинстанционния съд е било преценено и допусната допълнителна съдебно-графологична експертиза, представила аналогично заключение. И по нея вещото лице е потвърдило, че подписът , положен за “заявител“ в процесното заявление, е изписан от обвиняемия, както и подписите, положени в заверката „вярно с оригинала“, „подпис на получател“ в същото заявление и респ. положения във фактура от 14.10.2016 г., приложена към заявлението за регистрация.

Възприетата сходна фактическа обстановка с изложената в мотивите към проверяваното решение кореспондира със събрания доказателствен материал и изискванията на чл.378, ал.3 от НПК. Особените правила за разглеждане на настоящото производство по глава 28 от НПК допускат съдилищата да се позовават при формиране на фактическите си изводи директно на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. В този смисъл възраженията на защитника на М., че след като св. С не е открит и разпитан от съда се опорочава приетата фактическа обстановка, не могат да бъдат споделени. Следва да се отбележи, че в проверяваното решение първата съдебна инстанция е смесила изложението на фактите с анализа на доказателствения материал, което обаче не представлява съществено процесуално нарушение, защото не се опорочават направените изводи и 4 изтъкнатите в тяхна подкрепа данни, а и в достатъчна степен изложеното позволява да се проследи процеса на формиране на волята на съда и кредитираните от него доказателствени източници.

С направените уточнения проверяващата инстанция напълно се съгласява с изводите за достоверност на изложеното от свидетелите Т С и П П. И двамата с достатъчно подробности са разказали за установените отношения между С и М., както и възникналата необходимост от регистрация на закупеното от първият от тях хладилно ремарке. В подкрепа на заявеното от двамата е предсатвения оригинална фактура за изповядване на сделката с ремаркето. Житейски достоверно звучат твърденията им, включително и относно възлагането на тази задача на обвиняемия, който управлявал товарно МПС за дейността на фирмата на С. Възражението, че по делото не е представено пълномощно, което задължително се изисква, когато заявителят пред КАТ не е собственик, не изключва установените противоправни действия на М.. Това е така, защото такова пълномощно е било възможно да се изготви и представи след като заявителят констатира, че без него не може да се извърши регистрацията. Освен това, според посочените свидетели, М. е следвало да поиска съдействието на счетоводителя на „Е“ ЕООД в Благоевград, което вероятно също е щяло да доведе до изготвяне на необходимото пълномощно. С правно значение обаче са неговите действия, свързани с представянето на неистински частен документ, удостоверяващ неверни обстоятелства. Съзнаването от М. на тези обстоятелства безспорно се извежда от показанията на посочените двама свидетели, както и от неговите обяснения, базиращи се на неуредени между него и С взаимоотношения.

Възражението на защитника, че жалбата е подадена много по-късно от закупуването на процесното ремарке също е без правно значение, защото липсва законово изискване за определен срок, в който пострадал да сезира за извършено престъпление, извън уредената от закона давност, изключваща наказателното предследване. Освен това, видно от показанията на С и П, ремаркето се е намирало за ремонт в РСМ и до решаване на въпроса за фактическото му притежание неговият действителен собственик не е бил изправен пред неотложната необходимост да предприеме определени правни действия. В подкрепа на поддържаната от съдилищата теза е и безспорният факт, че с влязло в сила решение на гражданския съд е решен въпроса за собствеността върху ремаркето между С и М. в полза на първият от тях.

5

В подкрепа на приетата фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Ц Л, от които се установява реда за извършване на регистрация на превозни средства пред органите на КАТ и съответно личното подписване от заявителя на внасяните документи. Заявеното от тях е подкрепено и от двете заключения по съдебно-графологическите експертизи, установяващи по безспорен начин депозирането от М. на неистинския частен документ пред надлежните държавни органи. Пълното съотвествие между свидетелските показания и експертни заключения води до обоснованост на направените в проверяваното решение изводи. Това не се променя от показанията на свидетеля Пройков, който не може да удостовери по никакъв начин верността на представената пред него фактура от обвиняемия М. за закупуване на хладилното ремарке.

В крайна сметка липсват сериозни противоречия в доказателствената съвкупност, които да налагат преосмисляне на фактически установеното на база дискредитирането на отделни доказателства, поради което проверяваното решение се възприема като обосновано. Допълнително доказателство в същата посока се явява и получената информация по линия на международно сътрудничество, според която по данни на продавача „М“ в Швеция не е потвърдено, че процесното хладилно ремарке е продадено на фирмата на обвиняемото лице „ Г“ ООД.