Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2853 от 02.10.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 179/2019
Вид
Определение № 2853
Подписан
02.10.2019
Състав
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ, ИВЕЛИНА МИТЕВА СЪБЕВА, МАЯ НЕДКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../……………..2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА като разгледа докладваното от съдия Иванов въззивно гражданско дело № 179 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №

18819/19.06.2019 год. от Я.А.Ж., чрез адв. И.З., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 534/25.04.2019 год. по настоящото дело. В молбата се излага становище, че не е съобразено направеното възражение за прекомерност на присъдените по делото разноски и се моли същите да бъдат редуцирани до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 год.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна С.Я., чрез адв.

П.П., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по две въззивни жалби, както следва:

І. Въззивна жалба на С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с адрес гр. Варна, ул.„Константин Павлов“№ 20, ап. 16, подадена чрез процесуален представител адв. П. П. *** срещу Решение №

4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А.Ж. ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на ищеца С.Я., гражданин на РКазахстан, сумата от 10 000 евро

(десет хиляди евро) – съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна;

ІІ. Въззивна жалба на Я.А. ***, подадена чрез процесуален представител адв. И. З. *** срещу горното решение в частта му, с която е уважен предявен от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А. *** иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД и е прието за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на С.Я., гражданин на Република Казахстан, сумата от 10 000 евро, съставляваща договорна неустойка, уговорена в т.

2.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна.

С Решение № 534/25.04.2019 г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл, като е отменил Решение № 4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А.Ж. ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на ищеца С.Я., гражданин на РКазахстан, сумата от 10 000 евро– съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт

№ 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег

№ 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна, както и в частта му за разноските и вместо това е приел за установено в отношенията между страните, че Я.А.Ж. дължи на С.Я. сумата от 10 000 евро– съставляваща договорна неустойка по т. 2.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт

№ 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег

№ 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, за неизпълнение на задължението по т. 2.2 от цитирания договор, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане;

Съставът на ВОС е потвърдил Решение № 4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е уважен предявен от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А. *** иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД и е прието за установено в отношенията между страните, че Я.А.Ж. дължи на С.Я. сумата от 10 000 евро, съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, считано от подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното и́ изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна и е осъдил Я.А.Ж. да заплати на С.Я., сумата от 7105, 50 лева съдебни разноски, от които: 2432 лева – разноски за първата инстанция; 2391, 17 лева – разноски за втората инстанция и 2282, 33 лева – разноски за заповедното производство.

Съставът на ВОС приема за неоснователно направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от въззивнатата страна. С оглед, фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса, обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на въззивната страна и съобразно разпоредбата на чл.7, ал. 7, вр. ал. 2, , т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатените адвокатски хонорари за процесуално представителство не се явяват прекомерни и не следва да бъдат редуцирани по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П

Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18819/19.06.2019 год. от Я.А.Ж., чрез адв. И.З., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 534/25.04.2019 год., постановено по в.гр. дело № 179/2019 год. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.