Решение № 53 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. С., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110166651 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 235 ГПК.

„Т. С.“ ЕАД предявява по реда ва чл. 422 ГПК срещу И. Д. И. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че същата дължи на ищеца следните суми: сумата 457,42 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г. върху главницата за потребена топлинна енергия, както и сумата 13,29 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 23.04.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29153/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.

След депозирано възражение срещу издадената заповед в частта относно вземанията за мораторна лихва, са предявени установителни искове за оспорената част от вземанията в заповедното производство.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството й на собственик на процесния недвижим имот.

Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответницата не била упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея били влезли в сила ОУ.

Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответницата била задължена да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не била погасила задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове.

1

Изложени са съображения, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2021-2022г. и 2022-2023г., издадена през месец юли 2022г., респ. месец юли 2023г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима. Сочи, че отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Общата фактура била издадена на 31.07.2022г., а 45-дневният срок бил изтекъл на 15.06.2022г., респ. 15.06.2023г. с изтичането на 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата. Поддържат, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквото ищецът не твърдял и не бил доказал да е отправил.

Предвид което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия били неоснователни изцяло. По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение сочи, че в ОУ на ищеца нямало предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. По делото нямало и доказателства за отправена покана от страна на ищеца към ответниците за заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла давност. Не оспорва и не твърди, че за процесния период са извършвали плащания, респ. ако имало такива не твърди да са били за погасяване на процесното задължение.

Не оспорва, че размерът на осчетоводените като дължими суми отговаря на посочените в исковата молба. Не оспорва размера на дължимите суми съгласно обективираните счетоводни записвания. Не твърди да има разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния период, нито отопляемите обеми. Сочи, че количеството топлинна енергия по месеци било посочено в приложенията на исковата молба. Не твърди липса на съответствие с действащата нормативна уредба. Оспорва само правното основание за начисляване на процесните суми. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

На 14.06.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29153/2024г. по описа на СРС, 182-ри състав в полза на „Т. С.“ ЕАД срещу И. Д. И. за заплащане на следните суми: сумите от 3245,12 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С. ул. Х. № **, ет. *, ап. *, аб.№ ***** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 457,42 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г., сумата 61,79 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 13,29 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 23.04.2024 г. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта в частта за вземанията за обезщетение за забава, като изрично е признато вземането за начислена топлинна енергия в размер на 3245,12 лв., както и вземането за дялово разпределение в размер на 61,79 лв. За признатите вземания издадената заповед е влязла в сила, а предвид оспорването на вземанията за обезщетение за забава на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за тяхното установяване. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно кумулативно съединени 2 установителни претенции с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответницата е да докаже възраженията си, както и при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната давност за вземанията, предмет на делото.

С обявения за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния имот и за процесния период ищецът е доставил количеството топлинна енергия, посочено в исковата молба, че процесните суми са били осчетоводени от ищцовото дружество.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.10.2016 г. се установява, че ответницата И. Д. И. е придобила собствеността върху следния имот – апартамент № 4, находящ се в гр. С. ул. Х. № **, ет. *, като продавачът А. А. И. си е запазил правото на ползване върху същия. Видно от препис-извлечение от акт за смърт А. И. е починал на 27.07.2018 г. По този начин запазеното право на ползване се е погасило със смъртта на ползвателя И..

С оглед на така представените доказателства по делото се установява, че е налице облигационно правоотношение между ищеца и ответницата, като собственик на процесния недвижими имот във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния имот за процесния период. С оглед на гореизложеното, ответницата се явява обвързана от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Както се посочи по-горе в срока по чл. 414 ГПК И. Д. И. е признала съществуването на вземане за ищеца за претендираните в производството по ч.гр.д. № 29153/2024г. по описа на СРС, 182-ри с-в суми за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 3245,12 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С. ул. Х. № **, ет. *, ап. *, аб.№ ***** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата 61,79 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

В настоящото производство се претендира установяване дължимостта на лихва за забава в размер 457,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г. върху главницата за доставена ТЕ в размер на 3245,12 лв., както и сумата 13,29 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 23.04.2024 г., начислена върху призната главница да дялово разпределение в размер на 61,79 лв.

Ответницата не оспорва наличието на такова задължение, както и забавата в плащането му, като е прието за безспорно, че процесните суми са били осчетоводени от ищцовото дружество. Наличието на главно задължение не само се признава, но се установява и от приложените към исковата молба фактура №1021690040/31.07.2022 г. за отчетен период 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. в размер на 1600,55 лв. и от фактура № **********/31.07.2023 г. за отчетен период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. в размер на 1644,57 лв.

3

Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от общите условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди не дължат лихва за забава върху прогнозните сметки. Лихва за забава може да се начислява едва след издаването на общата фактура за съответния отоплителен период. За да се начисли обаче мораторна лихва, потребителят следва да не е заплатил задължението по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2016 г., а именно – 45 дена, считано от издаването на общата фактура за съответния отоплителен сезон. По общите условия от 2016 г. не се изиска общата фактура да бъде публикувана на интернет сайта на „Т. С.“ ЕАД. Следователно при действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Потребителите изпадат в забава с изтичането на предвидения в общите условия срок за изпълнение. Общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане, какъвто не е налице в случая /в този смисъл Решение № 6345/23.10.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 12777/2024 г. и др/.