Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14433 от 23.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11894/2023
Вид
Решение № 14433
Подписан
23.07.2024
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.6 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
  • чл.7, ал.2 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
  • чл.7, ал.5 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие

РЕШЕНИЕ

№ 14433 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110111894 по описа за 2023 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

Държавата, представлявана от министъра на туризма, е предявила искове по чл.92 ЗЗД срещу „Съни Холидей 12“ EООД за сумата от 5000 лева – неустойка поради неизпълнение на задължение на ответника за предоставяне на банкова гаранция съгласно сключен между страните договор № *12/17.05.2022г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж „Б* – *“, находящ се в община Б*, област В*, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (06.03.2023г.) до окончателното плащане и сумата от 1250 лева – неустойка поради неизпълнение на задължения по т.6.1.10 букви „в“, „г“, „д“, „е“ и „ж“ от договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (06.03.2023г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него в качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател е сключен договор № *12/17.05.2022г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ плаж „Б* – *“, находящ се в община Б*, област В*. На 27.05.2022г. морският плаж „Б* – *“ бил предаден на наемателя – ответното дружество. Съгласно уговореното в т.4.5 от договора ответникът следвало да учреди в полза на наемодателя безусловна неотменяема банкова гаранция за изпълнение на договора в размер на 30 % от наемната цена за първата година на действие на договора с включен ДДС. Ответникът бил поканен да изпълнили поето по договора задължение за учредяване на банкова гаранция с покана от 16.06.2022г. и покана от 29.07.2022г. съгласно т.8.12 от договора.

Поради съществено неизпълнение на договорно задължение по смисъла на т.9.1. „б“ от договора (неизпълнение точно или в срок на едно и също задължение два или повече от два пъти, без значение от продължителността между отделните неизпълнения) се дължала неустойка в размер на наемната цена за съответната година. Тъй като не последвало изпълнение, ответникът начислил неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция в размер на сумата от 6000 лева, от която ответникът дължал 5000 лева след приспадане на ДДС, което не се дължало съгласно чл.26, ал.2 ЗДДС. Отделно от това наемателят дължал и неустойка в размер на 1250 лева поради неизпълнение на други задължения по договора, както следва : по т.6.1.10, б.“в“ (за осигуряване на водно спасяване), по 6.1.10, б.“г“ (за обезопасяване на прилежащата на обекта акватория), по т..6.1.10, б.“д“ (за осигуряване на здравно и медицинско обслужване), по т.6.1.10, б.“е“ (за осигуряване на санитарно – хигиенно поддържане на морския плаж) и по т.6.1.10, б.“ж“ (за 1 поставяне на указателни табели с информация за морския плаж). При извършена проверка на място, констатирана с протокол от 27.07.2022г., било установено неизпълнение на гореописаните задължения и след неотстраняване на нарушенията след връчена покана на 21.07.2022г. била дължима посочената неустойка съгласно т.8.3, т.8.4, т.8.5, вр. т.8.12 от договора.

Ответното дружество, на което книжата по делото са връчени при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не е подало отговор на исковата молба, нито по – късно е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

От приетите писмени доказателства се установява, че по силата на договор № *12/17.05.2022г. между ищеца – Държавата, представлявана от министъра на туризма, в качеството на наемодател и ответника – „Съни Холидей 12“ ООД в качеството на наемател, е сключен договор за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ част от морски плаж „Б* – *“, находящ се в община Б*, област В*. По силата на договора ищецът (наемодател) е предоставил на ответника (наемател) на основание чл.8, ал.1, т.5, вр. чл.7, ал.5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за временно и възмездно ползване обект - морски плаж „Б* – *“. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от подписването му (т.2.1 от договора). Уговорена е годишна наемна цена за първата година в размер на 6000 лева с включен ДДС (т.4.1 от договора).

Видно от приетия като доказателство двустранно подписан приемо – предавателен протокол от 27.05.2022г., обектът на договора - морски плаж „Б* – *“, е бил предаден на ответника в качеството му на наемател по договора.

По иска за неустойка в размер на 5000 лева поради неизпълнение на задължение за предоставяне на банкова гаранция :

В процесния договор е предвидено задължение наемателят да предостави на наемодателя гаранция за изпълнение на договора, която гаранция е под формата на безусловна и неотменяема банкова гаранция (т.4.5 от договора). Уговорено е, че за първата година от срока на договора гаранцията е в размер на 30 % от наемната цена с включен ДДС и се предоставя в срок до 14 дни от влизане в сила на договора за наем (чл.4.5.1 от договора). Предвидено е още, че в случай на пълно неизпълнение или забавено или частично изпълнение на кое да е от договорените задължения от страна на наемателя наемодателят има право да събере дължимите неустойки по т.8 от договора чрез усвояване на гаранцията по т.4.5 – т.4.7 от договора.

В клаузата на т.8.11 от договора е предвидено, че при съществено неизпълнение на задълженията по договора по смисъла на т.9.1 от договора наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за съответната година, независимо дали наемодателят се е възползвал от възможността да прекрати договора по т.7.2.1. В клаузата на т.9.1 е дадена дефиниция на „съществено неизпълнение на договора“. В конкретния случай ищецът се е позовал на дефиницията според хипотезата на т.9.1 б.“б“ – когато наемателят не изпълни точно и в срок едно и също задължение два или повече пъти, без значение от продължителността на отделните неизпълнения.

Уговорено е също така, че неустойките се налагат, след като наемателят е бил уведомен за констатираното неизпълнение, като е бил поканен в 3 – дневен срок да отстрани неизпълнението и в дадения срок неизпълнението не бъде отстранено – т.8.12 от договора.

В противовес на твърдението на ищеца, съдът приема, че в процесния договор не е уговорена неустойка при неизпълнение на поетото с договора от страна на ответника задължение за предоставяне на гаранция под формата на банкова гаранция. За да обоснове твърдението си за наличие на уговорка за неустойка за поетото с клаузите на т.4.5 от договора задължение (за предоставяне на банкова гаранция), ищецът се позовава на „съществено неизпълнение на договора“ съгласно т.9.1. б.“б“, вр. т.8.11 от договора.

Хипотезата на съществено неизпълнение по 9.1. б. “а“ е свързано с естеството на конкретни задължения от договора от гледна точка на тяхната значимост - водно спасяване и медицинско обслужване, неизпълнението на които задължения може да съставлява опасност за живота и 2 здравето на посетителите. По втората хипотеза на съществено неизпълнение по т.9.1 б.“б“, на която се е позовал ищецът, признакът „същественост“ при неизпълнението се изразява в многократно (повече от два пъти) неизпълнение на едно и също задължение. Последната клауза недвусмислено сочи, че се касае за неизпълнение на престация с периодично или продължително изпълнение, а не на задължение, което се погасява с еднократно изпълнение, каквото представлява задължението за предоставяне на банковата гаранция. В тази връзка ирелевантни са изпратените до ответника два броя покани с писма от 16.06.2022г. и от 29.07.2022г. (въпреки че няма доказателства за получаването им), защото те не променят характера на неизпълненото задължение и не могат да обосноват многократност на допусканото нарушение, за да се приложи клаузата на „съществено неизпълнение“ по смисъла на т.9.1.б“б“ от договора. Изводът, че в „съществено неизпълнение“ не се включва неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция следва и от текста на клаузата на т.8.11 от договора, съгласно който при съществено неизпълнение наемателят дължи неустойка в размер на наемната цена за съответната година, независимо дали наемодателят се е възползвал от възможността да прекрати договора по т.7.2.1. Клаузата на т.7.2.1 има предвид съществено неизпълнение на задълженията от страна на наемодателя по смисъла на т.9.1, което съгласно клаузата на т.7 дава право на наемодателя да прекрати договора за наем.

Непредоставянето на банкова гаранция обаче е отделно основание за прекратяване на договора – основание по т.7.2.3, и не е включено в същественото неизпълнение на договора като прекратително основание съгласно т.7.2.1. При това в договора ясно е проведена разлика между съществено неизпълнение на договора по т.9.1 и неизпълнение на задължение за предоставяне на банкова гаранция, след като са формулирани като две отделни основания за разваляне на договора от страна на наемодателя.

Предвид горното, тълкувайки волята на страните съгласно чл.20 ЗЗД, в процесния договор няма уговорка за неустойка по т.8.11 за неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция. Отделно от това следва да се посочи и че размерът на неустойката по т.8.11 от договора – в размер на годишната наемна цена, е явно несъразмерен с евентуалните вреди от неизпълнение на задължението за предоставяне на уговорената банкова гаранция в размер на 30 % от наемната цена. Предоставянето на банкова гаранция в размер на 30 % от наемната цена има за цел да гарантира на кредитора събираемост на сума в размер на 30 % от наемната цена (размерът на уговорената банкова гаранция), чрез която наемодателят има право да усвоява неустойки по т.8 – т.4.7 от договора. Последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция е опасност от несъбираемост на дължими неустойки по договора до размера на банковата гаранция, т.е. несъбираемост до 30 % от наемната цена. Съпоставен с тези евентуални вреди, размерът на неустойката в размер на ц*та наемна цена, е в разрез с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД и съобразно задължителните разяснения съобразно т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.

Предвид изложеното по – горе искът за неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на банкова гаранция е неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска за неустойка в размер на 1250 лева за неизпълнение на задължения по т.6.10.1, букви „в“, „г“, „д“, „е“ и „ж“ от договора:

Като доказателства са приети констативен протокол № 0059 от извършена проверка на място за изпълнение на договорни и законови задължения от 14.07.2022г. (л.30 от делото) и констативен протокол № 0170 от проверка от 27.07.2022г. (л.43 от делото). В тях е посочено, че от страна на ответника не са изпълнени предвидените в договора и в нормата на чл.7, ал.2 ЗУЧК задължения спрямо морски плаж „Б* *“, а именно във връзка с осигуряване на водно спасяване, на обезопасяване на прилежащата акватория, осигуряване на здравно и медицинско обслужване, санитарно – хигиенно обслужване и поставяне на указателни табели по чл.10, ал.6 ЗУЧК за зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите. По делото няма твърдения и доказателства за изпълнение на сочените като неизпълнени задължения от страна на ответника в качеството му на наемател по договора. Предвид изложеното съдът приема, че соченото в протокола неизпълнение на поети от страна на ответника задължения е налице.

Последното поражда отговорност на ответника за неустойка съгласно клаузата на т.8.3 за констатираното неизпълнение на задълженията по т.6.1.10, б.“г“ (обезопасяване на прилежащата 3 акватория), б.„е“ (санитарно – хигиенно поддържане на морския плаж) и б.„ж“ (поставяне на нормативно изискваните указателни табели с информация за морския плаж), съгласно клаузата на т.8.4 за констатираното неизпълнение на задължение по т.6.10.1 б.“в“ (водно спасяване) и съгласно клаузата на т.8.5 за констатирано неизпълнение на задължение по т.6.10.1 б.“д“ (осигуряване на здравно и медицинско обслужване). Според клаузите на т.8.3, т.8.4 и т.8.5 се предвижда неустойка за всяко неизпълнение поотделно в размер на 5 % от наемната цена за съответната година. В случая за констатираното неизпълнение на задълженията по т.6.10.1 букви „б“, „в“, ‚г“, „д“, „е“ и „ж“ – общо 5 бр., се дължи неустойка в размер на по 5 % от наемната цена за всяко едно от тях.