Решение № 207 от 11.06.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 91/2026
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 1, изр. 2 · Закон за наследството
- чл.51 ал.2 · Закон за наследството
- чл. 59, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. ХАСКОВО, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500091 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 10810/09.12.2025 г., от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, чрез адв. М. Ц. от АС „Д. и съдружници“, против решение № 346/09.11.2025 г., постановено по гр. д. № 300/2025 г. на Районен съд - Димитровград, с което е отхвърлен предявеният от банката против Б. Б. Г. с ЕГН ********** от ***, иск с правно основание чл. 430 от ТЗ, с който се иска ответникът, като наследник на Б. Л. Г., починал на 19.10.2019г., да бъде осъден да заплати на банката по Договор за кредитна карта на физическо лице №ССIR-451-00238-2019 от 10.05.2019г., сумата от 474,99 лева - главница, дължима за периода от 18.11.2019г. до 22.01.2020г., редовна главница в размер на 32,35 лева, дължима за периода от 18.11.2019г. до 22.01.2020г. и лихва за просрочена главница в размер на 211,39 лева, дължима за периода от 18.11.2019г. до 30.10.2022г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният сьд е следвало да уведоми ответника, съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗН, след което производството по исковото дело да бъде продължено до решаването на същото при изяснена фактическа обстановка. Неправилно първоинстанционният съд приел, че исковото производство било преждевременно, като ищецът следвало да 1 образува производство по чл. 51 от ЗН. Районният съд възприел тезата, че ответникът Б. Г. не е бил надлежно уведомен за задължението на наследодателя си Б. Г., като по този начин не е бил поканен съгласно чл. 51 от 3Н да приеме или да откаже наследството на наследодателя му. Взимайки предвид същото, съдът неоснователно отхвърлил предявения от банката иск.
С тези и други съображения се моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което предявеният от банката иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител адв. Д. М. П. от АК – Стара Загора, в който се изразява становище, че съдът правилно е приел за преждевременно предявен иска на банката срещу ответника Г.. Доколкото исковата претенция била насочена към наследниците на починал длъжник на Банката, то ищецът първо следвало да поиска от съответния съд по място на откриване на наследството да призове наследниците на починалото лице, за да заявят – дали те приемат или се отказват от оставеното им наследство. Едва след това, ищецът следвало да предяви своя иск за плащане на задълженията на наследодателя и то само против наследниците, които са приели оставеното им наследство. Ответникът Б. Г. не бил призоваван, за да заяви приема или се отказва от оставеното му от неговия баща наследство. В този смисъл, неприложима се явявала и разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗН, като съдът не можел да определи срок на ответника да заяви приема или се отказва от наследството на Б. Г., тъй като въобще не можел да бъде открит и призован да се яви в съдебно заседание. Съдът правилно отхвърлил като неоснователен предявения от банката иск.
Съгласно разпоредбата чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на Районен съд-Димитровград е валидно и допустимо, а по същество правилно, постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
Нови доказателства пред въззивната инстанция не са събрани.
Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между Банката –ищец и наследодателя на ответника Б. Л. Г. на 10.05.2019г. е бил сключен Договор за кредитна карта за физически лица. Безспорно установено е, че кредитополучателят е починал на 2
19.10.2019г., като за свои наследници по закон е оставил своите пълнолетни деца, сред които и ответника Б. Б. Г.. Не се спори, че трима от общо четиримата наследника на Б. Г. са направили изричен отказ от неговото наследство. Също така, безспорно е установено по делото, че ответникът Б. Г. не е направил отказ от наследството, оставено от неговия баща, както и че същият не е бил установен на своя постоянен и настоящ адрес, съответно не е бил призован да се яви по делото и да заяви приема ли или се отказва от наследството, оставено от баща му.
Видно от материалите по делото е, че настоящият ответник не е бил открит на посочения от ищеца адрес, нито от РС-Стара Загора, пред който първоначално е бил предявен настоящия иск, нито от РС-Димитровград, на който впоследствие делото е изпратено по компетентност. В този смисъл липсват каквито и да е данни, че Б. Б. Г. е узнал за воденото срещу него дело, съответно, че дължи на Банката-ищец плащане на задължения по Договор за кредитна карта, сключен приживе от неговия баща Б. Г..
Действително по делото е представен незаверен от ищеца препис от покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60 ал.2 от ЗКИ, адресирана до Б. Л. Г., но липсват каквито и да е доказателства тази покана да е била реално изпратена или връчена на адресата или на неговите наследници в т.ч. и на ответника, за да се направи извод, че същият е узнал за наличието на задължения по процесния Договор, сключен от наследодателя му, поради което и възражението за обявена предсрочна изискуемост на кредита от страна на банката-ищец директно на длъжника или неговите наследници, се явява неоснователно.
От друга страна, обстоятелството, че ответникът не е бил надлежно уведомен за воденото против него дело за плащане на задължения на неговия наследодател, ограничават правото му да заяви приема или се отказва от оставеното му от Б. Г. наследство. Действително, по делото ответникът е представляван от назначен му от съда особен представител, но последният не може да направи изявление от името на Б. Г., че приема или се отказва от оставеното му наследство, тъй като това се явява строго личен акт за наследника и е недопустимо особеният представител на ответника да упражнява лични негови права, каквито представляват приемането и отказът от наследство. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Процедурата п о чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН в случая е неприложима, защото ответникът се представлява от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Ответникът не е бил призоваван, за да заяви приема или се отказва от оставеното му от неговия баща наследство. В този смисъл, неприложима се явява и разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗН, като съдът не може да определи срок на ответника да заяви приема или се отказва от наследството на Б. Г., тъй като въобще не може да бъде открит и призован да се яви в съдебно заседание.
С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от страна на банката иск против Б. Б. Г., като 3 наследник на Б. Л. Г., кредитополучател по Договор за кредитна карта на физическо лице №ССIR-451-00238-2019 от 10.05.2019г., , като неоснователен и недоказан, предвид това, че ответникът не е бил надлежно уведомен за наличието на процесния кредит, за обявяването на неговата предсрочна изискуемост, както и за възможността да заяви приема или се отказва от наследството на своя баща. В случая е налице хипотезата на незаето наследство от страна на ответника Б. Г., поради което същият не отговаря за задълженията на неговия баща, останали в наследството под формата на неизплатени задължения по договора за кредит с банката-ищец.
С молба вх.№ 5457/11.05.2026 г. от въззивника е направено искане за назначаване управител на наследството, ако ответникът не бъде открит за провеждане на процедура по чл. 51 от ЗН. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗН , когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.
В случая обаче се касае за охранително производство (каквото е и производството по чл. 51, ал. 1 ЗН ), което се развива по инициатива на заинтересованото лице или на съда. Компетентен да се произнесе по искането е съдът, в района на който е открито наследството, а не всеки съд. По делото липсват данни в тази насока – къде е открито наследството. Липсват данни и какво включва то. Наличната съдебна практика, при която се назначава в хода на делото управител на незаето наследство, касае делбени дела, при които страната е починала в хода на производството и е известна наследствената маса (в този смисъл – определение № 107/18.03.2020 г. по гр. д. № 3465/2019 г. на ВКС, I г. о. и цитираната в него практика). Същевременно следва да се отбележи, че е процесуално недопустимо съединяването на охранително производство с исково такова. Ето защо е процесуално недопустимо в настоящето производство да се назначава управител на незаето наследство.
Разноски са поискани от жалбоподателя, но с оглед изхода на делото, такива не следва да се присъждат.
Ето защо, като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 346/09.11.2025 г., постановено по гр. д.
№ 300/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5