Решение № 500 от 26.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20202100502019 по описа за 2020 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес за призоваване: град Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 1712 от 21.07.2020 г., постановено по гр. дело № 932/2020 г. по описа на РС гр. Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на ИВ.

Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „П. С.“ № *, сумата от 1891,51 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 263,12 часа, за периода 01.01.2017г. – 31.01.2020г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, след преизчисляване с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба на 11.02.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 246,94 лв., представляваща сборна лихва за забава за периода 01.05.2017 г.- 11.02.2020 г. както и направените по делото разноски в размер на 350,00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати по сметката на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 1

125,66 лева и разноски за експертиза в размер на 200,00 лева /сто лева/.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на нормативната уредба по спорния между страните въпрос. Моли съда за отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Излага подробни съображения за приложимата и действала във времето нормативна уредба, тълкуването й, както и доводи, относно постановяване на атакуваното решение въз основа на манипулативен резултат по приетата по делото експертиза.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ИВ. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „П. С.“ № *, чрез адвокат Златина Билянова, с който моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт. Излага подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Пред Районен съд – Средец е предявена претенция с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

Въззивникът твърди, че в атакуваното решение неправилно е допуснато субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.20027 г. Излага, че в чл. 199 и 200 от ЗМВР- 2006 г. е регламентирана основната заплата, а в чл.201 допълнителните възнаграждения в пет случая, подробно описани в жалбата.

Счита, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ за тези служебни правоотношения няма. Твърди, че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на спора са несъстоятелни. Посочва съдебна практика.

Твърди, че е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефицент 1,143 и това да служи за генериране на извънреден труд, тъй като това поставя работещите по трудово правоотношение в по-неблагоприятно положение спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Изразява несъгласие с експертното мнение по съдебно-счетоводната експертиза.

Въззиваемият твърди, в исковата молба, че в процесния период заемал длъжността ,, С. с.“ в Сектор ***- Б. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. при ГД „Пожарна безопасност и 2 защита на населението“ – МВР на РБ.

Подчертава, че поради естеството на работата си полагал 24 часови дежурства по график, включително през времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

Посочва, че съгласно заключението на вещото лице по извършената съдебно- счетоводна експертиза, въззивникът имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден.

Посредством извършената експертиза се установявало, че за процесния период (01.01.2017 г.- 31.01.2020 г.), ищецът(въззиваем) положил 1840 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневни, възлизали на 2103,12 часа за целия период, което от своя страна води до 263,12 часа извънреден труд ( на стойност 1891.51 лева), който следвало да бъде допълнително заплатен. Отбелязва, че своевременно било направено увеличение на иска.

Излага, че в решението си, първоинстанционният съд потвърдил правните аргументи, изложени в исковата молба, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.143 от КТ, нощен бил труда, който се полагал по разпореждане или със знанието на работодателя извън установеното работно време.

Посочва, че при работа на смени, се предвиждало полагането на труд и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, като работното време не следвало да надвишава осем часа.

Навежда доводи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на исковия период се определяли от три подзаконови нормативни акта, издадени от министъра на вътрешните работи, а именно: Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г.;

Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г.; Наредба№8121з-776/29.07.2016г Твърди, че сумата 1891.51 лева представлявала възнаграждение за отчетен извънреден труд, получена чрез преизчисляването на часовете нощен 3 труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд.

Намира за основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от ИВ. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „П. С.“ № *, чрез адвокат Златина Билянова със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф „№8,ет.1 против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.

София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов. Въззивникът твърди, че за исковия период е заемал длъжността ,, С. с.“ в Сектор ***- Б. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1600 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 1829 часа и съответно 229 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение.

Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати сумата от 1374 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихвата за забава за периода от датата на падеж на всяка главница до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, както и 150 лв. мораторна лихва. Ангажира доказателства.

Въззивникът е оспорил исковата молба. Заявява, че не е основателна.

Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни становища. Счита, че 4 като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, въззиваемият не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 09.07.2020 г. е прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1891.51 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като и мораторна лихва от 246.94 лв.

Изложените в исковата молба твърдения, че въззиваемият за процесния период е заемал длъжност длъжността ,, С. с.“ в Сектор ***- Б. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ както и това, че страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 ГПК съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за процесния период е полагал дневни и нощни дежурства по график, като при полагането на нощните 8-часови дежурства се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Тъй като производството по делото бе спряно с определение на БОС, съдът намира ,че следва да изложи мотиви във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня .Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни 5 придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд .В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така ,че отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав .В тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на 6 престъпността и опазване на обществения ред ,с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените погоре придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по –горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.