Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2431 от 20.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1199/2026
Вид
Определение № 2431
Подписан
20.01.2026
В сила
20.01.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140а, ал.2, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.26, ал.1, пр.1-2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1-2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 т.9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2431 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110101199 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 9428/20.08.2025 г. по описа на РС - Кърджали от К. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

К* срещу „М*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.С.Р*, ап. 14, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 190128/12.12.2022 г. сключен между К. А. Т., ЕГН ********** и „М*“ АД, ЕИК *, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.910, чл.19, чл.10а ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, съгласно погасителния план.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника.

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

1

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли да се постанови неприсъствено решение. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 ЗА.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.

Договор за потребителски кредит №190128 от

12.12.2022 г.- заверено копие: 2.Погасителен план към Договор за потребителски кредит №190128 от 12.12.2022 г. - заверено копие; 3.Платежно нареждане за заплатена ДТ заверено копие; 4.Пълномощно - заверено копие; 5.Договор за правна защита и съдействие заверено копие.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договорът е действителен. Излага съображения за правилното приложение на ЗПК. Твърди, че ищецът е бил наясно, че неустойката не се включва в ГПР. Твърди, че са били налице два договора – за кредит и за неустойка. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Представя и моли да бъдат приети: . Адвокатско пълномощно. 2. Лог файл по процесния договор. 3. Стандартен европейски формуляр по процесния договор.4. Искане за сключване на процесния договор.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №*, служебен адрес: гр. Т*, която представителна власт важи за всички инстанции (л …. от делото).

Ответникът се представлява от Х. М. – САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „О*, email: *, тел. **********, която представителна власт важи за всички инстанции (л. към ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е стойността на договора. Видно от 2 договора, цената му е 416.08 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПКе приложим.

Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Следователно общото държавна такса е в размер на 25.57 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. …. от делото).

По медиацията

Съгласно чл.140а, ал.2, т.8 ГПК съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или е отправено искане за съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лева, 12 782.30 евро.

В процесния случай разпоредбата е по чл.140а, ал.2 ГПК, т.е. факултативна възможност, което означава, че не е задължителна.

Освен това съдът приема, че медиацията не е приложима за случая.

Първо ще забави неоснователно процеса, тъй като ако страните имат желание да се спогодят ще го направят извънсъдебно или съдебно. Второ, все още съществува деянието – безстопанственост по НК, поради което не може в процедура по медиация ответникът да се разпорежда, тъй като съществува вероятност вредата да е за ТД.

Ето защо искането следва да бъде оставено без уважениее.

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

С оглед възражението, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за близки взаимоотношения между него и адвоката по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата 3 молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са необходими.

С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Какви са параметрите на договора – главница, лихва, такси, неустойки, обезпечения, ГПР и ГЛП и други.

3.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

4.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка по чл.20 и чл.10 от договора.

5.

Предоставил ли е потребителят обезпечение на заема, съгласно чл.20 от договора. Начислена е процесната неустойка по чл.20 и чл.10 от договора на заемополучателя.