Решение № 1311 от 29.05.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. Бургас, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120104185 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Б. Х.,ЕГН:

**********, Д. Б. М.,ЕГН:**********, И. Б. И.,ЕГН:********** и Г. Б.

Х.,ЕГН:********** против: П. Б. И., ЕГН:********** и А. В.

И.,ЕГН:********** с която се моли на основание чл. 40 от ЗЗД да бъде прогласена за недействителна покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№ 191, том III, рег. № 4050, дело 499 от 17.10.2024г., на В. О. - помощник нотариус по заместване при нотариус Н. Н., с рег. № 246 на НК, с район на действие PC Бургас, който акт е вписан във вх. рег. на СВ с № 17586 от 17.10.2024г, акт 197, том 51, дело 10780, съгласно който П. Б. И., действащ в качеството си на пълномощник на М. Б. Х., Д. Б. М., И. Б. И. и Г. Б. Х., е продал на П. Б. И. 26/36 идеални части от сграда с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., с площ 56кв.м., брой етажи 2, заедно с всички подобрения и приращения към за сградата, с административен адрес: село Р., ***, за сумата в размер на 5000 лв., която сума ответникът е заявил, че е заплатил на продавачите чрез себе си, поради споразумяване във вреда с представляваните, а в условията на евентуалност, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и поради недействителност на упълномощителната сделка.

Иска се също така, в условията на евентуалност, на основание чл. 87, ал.

2, във вр. с ал. 3 от ЗЗД, да бъде развалена по съдебен ред прехвърлителната сделка, обективирана в горепосочения нотариален акт за покупко-продажба поради неплащане на продажната цена.

Иска се също така да се прогласи недействителността на 1 упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно със заверка на подписа с изх. № 092/25.04.2024г. и заверка на съдържанието с изх. № 093/25.04.2024г., том 1, акт 46, на кмета на село Р. И. П., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД - поради противоречие със закона, чл. 26, ал. 1, предл.

3-то от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД - липса на съгласие, чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ЗЗД - липса на предписана от закона форма и чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД - липса на основание, а при условията на евентуалност и нейното унищожаване поради поради сключването й поради неразбиране естеството на извършеното упълномощаване от страна на ищците, а при условията на евентуалност и нейното унищожаване поради измама - чл. 27, предл. 4 от ЗЗД.

Иска се също така на основание чл. 108 от ЗС, да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху втория жилищен етаж и върху 4/12 идеални части от първия жилищен етаж на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., брой етажи 2, с площ 56кв.м., с административен адрес: област Бургас, община Созопол, село Р., ***, имайки предвид, че владението на ищците на вторият етаж от процесната сграда им е било отнето насилствено в хода на процеса.

Иска се също така на основание на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменен Констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 192, том III, рег. № 4051, дело № 500 от 17.10.2024г. на В. О. - помощник нотариус по заместване при нотариус Н. Н., с № 246 в НК, с район на действие PC Бургас, който акт е вписан във вх. рег. на СВ с № 17659 от 18.10.2024г., Акт № 55, том 52, дело № 10839, с който П. Б. И., с ЕГН **********, и А. В. И., е ЕГН **********, двамата с адрес: област Бургас, община Созопол, село Р., ***, са признати за собственици на сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., с площ 56кв.м., брой етажи 2, заедно с всички подобрения и приращения към за сградата, а в условията на евентуалност да бъде отменен акта в частта му, в която е признато право на собственост над притежаваните от ответника/ците 7/12 идеални части от първия жилищен етаж, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 106, том VIII, дело 2288/26.03.1997г. на нотариус С. Д., с № 250 в НК, с район на действие - PC Бургас, вписан във вх. рег. на СВ Бургас е № 1965, том 2700, стр. 4109, 4110.

Твърди се в исковата молба, че през 1992г., Б. Х. И. и съпругата му А. И.

Х., с помощта на сина си И. Б. И. завършили строежа на сграда заснета с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., като със собствени средства и труд реализирали правото на строеж отстъпено на Б., съгласно договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 19.02.1988г., в държавен парцел III, кв. 35, с площ 650 кв.м., по време на брака им, сключен на ***г., респ. в режим съпружеска имуществена общност. Къщата била двуетажна със застроена площ 56 кв. м., като първоначално на първия етаж живеели А. /починала на ***г./, Б. /починал на ***г./ и ответникът, а на втория етаж живеели синът им И. и семейството му. Договорката между покойните родители и страните, които са братя и 2 сестри, била в бъдеще първият етаж на къщата да остане за П. Б. И., а вторият етаж да бъде собственост на И. Б. И..

В изпълнение на гореизложеното, на 26.03.1997г., с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 106, том VIII, дело 2288/97г. на нотариус С. Д., с № 250 в НК, Б. И. Х. продал на П. Б. И.: 7/12 идеални части от първия жилищен етаж от къщата, заедно с 1/2 идеална част от правото на собственост върху парцела, като си запазил правото на ползване на една стая в жилищния етаж до края на живота си.

Г. Б. Х. и М. Б. И. се отказали от наследството на покойния си баща Б. И.

Х., но не и от наследството на своята майка А. Х.. Твърди се още, че преди една година, ответникът казал на братята и сестрите си, че иска да отидат при секретарката на кмета на Р. и да му подпишат пълномощно, за да оправи документите за къщата и наследството на първия етаж. Казал на Д., че иска да прехвърли единствено частта от наследството от майка им, а нейната, т.е. наследената от баща й да си стои. След време щели да си оправят сметките, като обещал, до няколко месеца, да й заплати 5000лв. за сделката.

Ищците сочат, че са юридически и функционално неграмотни, но вярвайки на брат си отишли в кметството, където подписали пълномощно, в отсъствие на кмета, пред неговата секретарка. В последващ момент, в тяхно отсъствие, кметът на село Р. поставил на пълномощното заверка на подписите и на съдържанието в нарушение на чл. 83 във връзка с чл. 2. ал, 3 от ЗННД, опорочаващо формата му по см. на чл. 37 от ЗЗД. Никой от ищците нямал представа какво точно е подписал, тъй като пълномощното не им било прочетено или дадено за запознаване, а съдържанието на документа било готово, като секретарката им казала да се подпишат, че нямало проблем и всичко било наред. И. изрично я е попитал, дали документът бил само за първия етаж, като секретарката на име К. потвърдила, че е така.

Сочат още, че дори и съдържанието на пълномощното да им е било прочетено, ищците изобщо не разбират юридическата терминология, като приравняват същото на неразбиране на действията, по смисъл на чл. 31 от ЗЗД, обосноваващо унищожаемост на упълномощителната сделка. При извършена справка открили, че текстът на пълномощното, което подписали, представлява блА., използвана от кметството в село Р., което считат за липса на воля и съгласие, при опорочена форма, противоречие със закона, добрите нрави и липса на основание на упълномощаването с правата посочени в пълномощното - основания за недействителност. Същевременно считат, че са налице предпоставките и за унищожаемост. по смисъла на чл. 27 и чл. 29 във вр. с чл. 44 от ЗЗД, поради умишленото въвеждане в заблуждение на ищците, от страна на ответника, да подпишат пълномощно, с което на М., И. и Г. са подведени, че П. иска да оправи само първия етаж от къщата, а Д., че брат й щял да прехвърли частта от наследството на майка си, без да засяга нейната и обещал да й плати 5000лв.

Твърди се още, че около месец преди завеждане на иска П. Б. И. казал на брат си И. Б. И., който към момента живеел със семейството си на втория етаж, че къщата вече е негова и иска до два месеца да се изнесат, в който 3 момент И. разбрал, че с брат му и сестрите му били подведени умишлено от ответника. Ищецът никога не би подписал пълномощно, ако знаеше, че брат му цели да придобие правото на собственост върху целия имот.

Сочи се, че откакто И. построил къщата, живеел на втория етаж, като към момента там живеят той, съпругата му - Т. К., синът им К. И. И. с жена му Т. Е. С.а с трите им деца М., З. и П., както и дъщеря им П. с децата й М. А. И. и И. И., като имотът е единствено жилище за всички тях.

Твърди се още, че вписаната в нотариалния акт за продажбата цена, не е получена, а стойността на сградата е над 150 000 лева, като считат че е налице договаряне във вреда на представляваните. Твърди се и че посочените в акта за прехвърляне на собствеността 26/36 идеални части не отговарят на действителното положение. Сочи, се че с първоначалната сделка от 1997г., Б.

Х. продал на ответника 7/12 идеални части от първия етаж. Считат, че със смъртта на А. Х., през 1995 г., нейната 1/2 идеална част от сградата е била наследена от петте им деца и съпруга й, т.е. всеки от тях е придобил по 1/12 идеална част, а Б. е станал собственик на 7/12 идеални части от цялата сграда.

След смъртта му притежаваните от него 7/12 идеални части се наследяват по равно от петимата му наследника, т.е. 7/60 за всеки от тях от собствеността върху втория етаж. Отделно всеки от ищците притежава по 5/12 идеални част от цялата сграда, придобити по наследство от майка им.

Считат, че сделката е сключена без представителна власт, сочат че никой от ищците не е получил продажната цена /порок по чл. 183 ЗЗД/, представляващ основание за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД.

Считат, че сделката противоречи на закона, добрите нрави, липсата на съгласие, предписана от закона форма, основание, липсата на престация, нееквивалентността на договорените престации и забава.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците, с който исковете изцяло се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърдят, че процесната сграда е построена със собствени сили и средства от родителите на страните - Б. И. Х. и А. И. Х., като единствено П. И. фактически е помогнал за изграждането. Волята на родителите им била, след построяването на сградата първият етаж да бъде за сина им П., а вторият етаж - за сина им И..

Двамата синове се преместили в къщата на родителите си, като ищецът И. Б.

И. заедно със семейството си се установил да живее на втория етаж, а ответниците като семейството заживели съвместно с родителите на първия етаж. Многократно бащата Б. И. приканвал синовете си П. и И. да им прехвърли собствеността върху отделните етажи, но в началото поради липса на достатъчно парични средства и двамата отказвали. На *** г. починала майката А. И. Х., като оставила за наследници по закон преживелият си съпруг Б. И., който станал собственик на 7/12 идеални части (1/2 от прекратена СИО и 1/12 като наследник на съпругата си) и петте си деца - М., П., Д., И. и Г., всеки един от които станал собственик на по 1/12 идеална част.

Твърди се още, че две години по-късно, бащата Б. И. отново приканил синовете си да им прехвърли собствеността върху етажите. П. И. се съгласил и с нотариален акт № 106, том VIII, дело 2288/26.03.1997 г. на БРС закупил 7/12 4 идеални части на баща си срещу съответната цена. Към онзи момент той не е разбирал в пълна степен това, че не е закупил целия етаж. От датата на сделката той и съпругата му заживели с усещането, че са закупили цялото жилище. Естествено, били са съгласни дядото да остане да живее в отделената за него една стая. До края на дните му, ответниците полагали непосредствените грижи за него, като включително поемали и част от издръжката му.