Решение № 95 от 27.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пазарджик, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220102897 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, с предмет парично вземане - адвокатско възнаграждение, в размер 1500 лв., предявен от В. С. С. срещу Г. П. Р., в момента изтърпяващ наказание в затвора.

В исковата молба се твърди, че между страните имало договор за правна защита и съдествие от 2023 г., по силата на който ищецът представлявал ответника пред Административен съд Пазарджик по дело 84/2023 г. С решението ответникът ГДИН бил осъден да му заплати 4120 заедно със законната лихва. Уговореният хонорар бил 3000 лв., които ответникът не заплатил. Била подадена жалба пред касационната инстанция, но там ответникът оттеглил жалбата. Заявява се, че сумата 1500 лв., която се претендира, е възнаграждението за работата пред първата инстанция.

С допълнителна молба по делото е поискано и е допуснато обезпечение на иска чрез запор на вземане към трето лице - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска, като твърди, че адвокатът (ищецът) не изпълнил задълженията си по защитата му, не се явявал на повечето заседания и така не му дал възможност да представи доказателства. Заявява, че много лишени от свобода са измамени по този начин от него и може да ги призове като свидетели.

В открито заседание ищецът се представлява от друг адвокат и поддържа иска.

Ответникът се явява лично, доведен от Затвора - Пазарджик, и излага твърдения, че не не е 1

"слагал подписа си под такава сума". Заявява, че се е свързал с адвокат В. С. по повод ръката си, която счупил в затвора, и искал да заведе дело във връзка с това. В разговора с него коментирал, че е работил в неделни дни и тогава си счупил ръката, а освен това споменал, че няма начислени работни дни. Нищо не бил споменал за дървеници, хлебарки и битовите условия в затвора и нямал намерение да води такова дело, но впоследствие адвокатът завел от негово име тъкмо такъв иск, при това едва две години по-късно. Твърди освен това, че адвокатът не се явявал на всички заседания, за да представи доказателства, а изпратените от него самия (Р.) от затвора доказателства били "отхвърлени" и бил глобен, и счита, че заради поведението на С. не се гледало делото му за счупената ръка, а се гледало за дървеници, хлебарки и лоши условия, което той не бил искал тогава; адвокатът подал и въззивна жалба, без да обсъди решението си с него. Твърди също, че при идването си в затвора С. му съобщил, че е назначен от Националното бюро за правна помощ. Твърди още, че пари за адвокатско възнаграждение се претендирали и от други затворници, които също като него не били подписвали нищо за тях.

Въз основа на представените писмени доказателства, вкл. изисканото от Адм. съд Пазарджик административно дело № 84/2023 г. се установява следното:

На 27.01.2023 г. ищецът В. С. в качеството си на пълномощник на ответника Г. Р. подал до Административен съд - Пазарджик искова молба, с която се претендирало обезщетение в размер 100 хиляди лева за вреди в резултат на лоши условия в затвора в няколко отношения - хигиена, течаща вода, площ на човек, възможност за излизане, условия за работа и т.н., включително неоказване на качествена медицинска помощ във връзка със счупване на ръката в затвора от 2019 г. Към исковата молба е представено саморъчно попълнена бланка на пълномощно и договор за правна помощ за образуване на дело срещу ГДИН, без понататъшна конкретизация и без дата, като и договорът, и пълномощното са подписани от ищеца по адвиминстративното дело Г. Р. (ответник в настоящото). В договора се съдържа уговорка за възнаграждение в размер 3000 лв. Не се установява подписът за Р. да е положен от друго лице, което е в негова тежест да го докаже. Въпреки изявлението "не съм подписвал нищо за 3000 лв.", няма и конкретни твърдения самите подписи върху пълномощното и договора, копия от които са получени от ответника заедно с исковата молба, да са подправени: напротив, ответникът признава, че е подписал пълномощно (макар и да е искал да се защити само за работните дни и за медицинската помощ), а договорът за правна помощ се намира върху горната половина на същия лист, на който е пълномощното.

Адвокатът се е явил в 4 от петте заседания. Направил е в хода на делото изявление, че според него експертиза следва да отговори на въпроса за характера на травмата, но няма формулирано по-конкретно искане и съдът не се е произнасял по такова. На 19.10.2023 г., преди последното заседание, по делото е постъпила саморъчно написана от Р. молба до съда, в която се излагат твърдения, че той няма претенции относно хлебарки, дървеници и топла вода, това е "шаблонен пълнеж", поставен в исковата молба от адвоката, а желанието на самия ищец е било да защити правата си само във връзка с твърдяното от него счупване на ръката, както и с това, че неправилно му се зачитат според него по-малко работни дни от 2 действителните и че не се правят постъпки за изменение на режима му към по-лек, въпреки че са налице условията за това. В молбата се описват подробно незачетените работни дни и обстоятелствата на счупването на ръката, както ги вижда ищецът, и се заявява, че поради непредставяне от адвоката много писмени доказателства "ще останат неизвестни по това дело". С молбата се представя амбулаторен лист и разчитане на рентгенография на дясна гривнена става, констатиращо изразени артрозни промени. От своя страна затворът е представил по делото справка от лекар - ръководителя на медицинския център към затвора, според която при Р. има данни само за т.нар. хабитуална луксация на ставата на китката, която е хронично състояние в резултат на стара травма или дефект, свързано с периодично разместване на костите на ставата при натоварване, но няма данни лишеният от свобода да е получил фрактура или друга остра травма по времето, което твърди, а считат, че той е премълчал проблема при постъпването си в затвора и се опитва да представи за счупване едно от периодично настъпващите размествания; хабитуалната луксация при желание подлежи на планово оперативно лечение с поставяне на импланти, които се заплащат от пациента, и Р. не е поискал такова. В същата молба се сочи, че няколко адвокати, с които Р. се свързал, му отговорили, че имат в момента много друга работа, включително и С. го оставил "на заден план", и тогава Р. писал до НБПП, в резултат му била предоставена правна помощ, а за негов представител бил определен В. С..

С решение искът е бил уважен само до размер 2240 лв., за вреди в резултат на лоши битови условия в затвора, като за травмата на ръката не е присъдено никакво обезщетение - съдът е приел за установено изложеното в справката от медицинския център на затвора и за недоказани - твърденията, че не е оказвано своевременно и подходящо лечение. Също за недоказани са приети и твърденията, че правата му, произтичащи от положения труд, не са били зачетени. Не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като няма данни за заплащането му. Подадената от адвоката жалба срещу решението е била оттеглена от Г. Р..

В първото съдебно заседание ответникът е представил като писмени доказателства решение на председателя на НБПП от 21.02.2023 г., с което му се предоставя правна помощ под формата на правна консултация, а при установяване на правен интерес - и на завеждане на иск, решение от 11.09.2025 г. за прекратяването на правната помощ, както и писмо от В. С. до Г. Р. с дата 23.03.2023 г., в което се заявява, че адвокатът очаква да му се отговори относно питането на Р. до НБПП за правна помощ, както и за това, кои свидетели да останат за разпит по дело 84/2023 г. на административния съд.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Възраженията на ответника срещу иска по същество са свързани с две групи твърдения - че не е сключвал договор и не е давал съгласие да заплати такава сума от 3000 лв. и че адвокатът не е изпълнил работата, която е била уговорена, а вместо това е включил в исковата молба оплаквания, представляващи "шаблонен пълнеж", и не е представил доказателства за обстоятелствата, които Р. е искал да установи.

3

Първата част от възраженията остават недоказани - твърдението за несключен договор се опровергава от представения писмен договор, а от своя страна предоставянето на правна помощ от НБПП не води до отпадане по право на вече поетото задължение за заплащане на възнаграждение на адвоката.

Колкото до втората група възражения за неизпълнение или неточно изпълнение на поръчката - на първо място, самият договор за правна помощ не съдържа конкретизация на предмета на иска, който ще бъде заведен срещу ГДИН и не може да се установи дали между страните е имало устна уговорка за предмет, по-различен от този на предявения иск. Найранните данни за несъгласие с начина на водене на делото от С. се съдържат в молбата от 19.10.2023 г., когато делото е пред края си на първа инстанция, а освен това доказателствата, представени от Р. с нея, всъщност са приети по делото, но не са довели до промяна във фактическите изводи на съда. Няма данни действия на адвоката, отклоняващи се от уговореното или впоследствие доуточнено от доверителя му, действия на несъгласуване на защитата с него, да са станали причина за отхвърляне на предявения иск. Поръчката, състояща се в завеждане на иск срещу ГДИН, е изпълнена според писмения договор и уговореното в него възнаграждение се дължи. Дължат се и разноските на ищеца по настоящото дело.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Осъжда Г. П. Р., ЕГН 6711073542, в момента в Затвора - Пазарджик, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. "В. Л." № **, вх. *, ап. *, сумата 766,94 евро (седемстотин шестдесет и шест евро 94 цента), преизчислена от 1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по адм. дело 84/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, заедно със законната лихва, считано от завеждането на иска - 23.07.2025 г., до изплащането на сумата.

Осъжда Г. П. Р. да заплати на В. С. С. сумата 260,76 евро (510 лв.), представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4