Решение № 54 от 18.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000028 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД представляван от адвокат М. Ц. срещу решение № 404/24.10.2025 година по търг. дело № 202/2024 година по описа на Окръжен съд - Варна, в неговата отхвърлителна част, с която са отхвърлени предявените от банката искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът - О. Б. С., дължи на ищеца заплащането на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № FL1241987 от 17.12.2021г., както следва:

1/ за разликата над присъдените 19812,36 евро (превалутирана равностойност на 38 749,61 лева) до претендираните 20032,3 евро (превалутирана равностойност на 39179,78 лева), представляващи непогасената главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /06.06.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането;

2/ за сумата 952,82 евро (превалутирана равностойност на 1863,55 лева), представляваща възнаградителна лихва по чл. 3 от Договора за периода от 15.02.2022 г. до 16.09.2022 г., както и

3/ за разликата над присъдените 1004,09 евро (превалутирана равностойност на 1 963,83 лева) до претендираните 3343,27 евро (превалутирана равностойност на 6 538,86 лева), представляваща мораторна 1 лихва, вкл. претенцията за периода от 15.03.2022г. до 14.12.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3339/08.06.2023г. по ч.гр.д. № 7262 по описа за 2023г. на Районен съд – гр. Варна.

В обжалваната част решението се оспорва като незаконосъобразно и необосновано. Позовава се на данните от съдебно-счетоводната експертиза, според които размерът на претендираните искове за главница, възнаградителна и мораторна лихва е доказан и основателен. Намира, че действително длъжникът е просрочил задълженията си по кредита, който надлежно е обявен от банката за предсрочно изискуем с връчването на ПДИ.

Не се споделят изводите на първата инстанция по приложението специалните норми на ЗПК в процесните отношения. Позовавайки се на клаузата на чл. 22 от договора за кредит, намира, че кредитополучателят е предварително уведомен за всички условия по кредита, включително и представянето на стандартизиран европейски формуляр за преддоговорна информация. Отделно от това, смята, че ГПР по кредита е описан по разбираем и ясен начин за потребителя, като са посочени – кредитна сума, договорения лихвен процент и ГПР. Така информацията дадени в процесния договор дава възможност на потребителя да формира реалистични представи за финансовата тежест на дълга. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване в цялост на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – О. Б. С., посредством назначения особен представител адвокат Ж. К., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, съответно постановеното решение се счита за правилно. Възраженията на въззивника не опровергават правните изводи на първата инстанция, които са формирани на база събраните по делото доказателства и относима съдебна практика. Предоставената информация на потребителя съобразно чл. 11 ЗПК следва да се отличава от задължението по чл. 5, ал. 2 ЗПК, неизпълнението на което е правилно констатирано от съда. За безспорно намира обстоятелството, че процесния договор за кредит не съдържа информация за формирането на ГПР по кредита.

Предвид изложеното споделя изводите по приложението на чл. 23 ЗПК в отношенията между страните, което влече след себе си неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за особен представител.

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, страни поддържат своите становища, направени с въззивната жалба и писмения отговор. Въззивникът, посредством депозираната от него молба, прави искане за присъждане на разноски сторени от страната. На особения представител на въззиваемия е изплатено определеното адвокатско възнаграждение от авансово внесения депозит от страна на банката.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен положителен установителен иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на банката суми по договор за потребителски кредит № FL1241987 от 17.12.2021 година, обвързващ страните, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение (по ч.гр.д. № 7262/2023 година на ВРС). Изпълнен е специфичния фактически състав на предявения иск. Предпоставките за предявяване на иска са кумулативно установени. При съобразяването им, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав на съда намира искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за надлежно предявен (така т.10а ТР № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС) .

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Предмет на въззивна жалба е решението в неговите отхвърлителни части за установяване вземанията по част от главница, възнаградителна и мораторна лихва. В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила. С оглед възраженията на въззивника дължимата проверка е по правилността на крайния съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не е спорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № FL1241987 от 17.12.2021г., по който банката като кредитодател предоставя на ответника като кредитополучател парични суми за текущи нужди (за погасяват задължения към други банки); че плащанията по кредита са преустановени към 15.02.2022 година; че вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми с връчването на ПДИ до длъжника на 18.04.2023 година, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК (по данни от констативен протокол изготвен от ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718). Поради това тези обстоятелства са изключени от предмета на проверка.

Доколкото кредитът е предоставен от кредитна институция по смисъла н а чл. 3а от ЗКИ и е поет от физическо лице, за което няма данни да е действало в рамките на професионалните си интереси, приложение намират и чл. 143 – 148а ЗЗП. Сключеният договор се регламентира от ЗПК по арг. от чл.

1, т. 1 и т. 2 от същия закон. Основният спорен въпрос е свързан с размера на претенцията и противопоставимостта на определени клаузи от договора на длъжника с оглед потребителския характер на правоотношението и засилената потребителска защита. Независимо от оплакванията във въззивната жалба на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК въззивният съд дължи и служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, които да засягат правата на кредитополучателя – потребител.

Константна е практиката на касационната инстанция, че неравноправните клаузи в потребителските договори са нищожни, освен ако 3 са индивидуално уговорени със страната. Тежестта за доказването на тази индивидуална уговореност на договорните клаузи е върху търговеца, доставил услугата. Едно от основните възражения на въззивника е аргументирано след позоваване на чл. 22 от процесния договор за кредит. Съгласно тази договорна клауза, с подписването на настоящия договор за кредит, кредитополучателя потвърждава, че е предварително уведомен за всички условия по кредита, прочел е договора и е съгласен с условията му. Поради това въззивникът счита, че кредитополучателят е предварително уведомен за всички условия по кредита, включително и представянето на стандартизиран европейски формуляр за преддоговорна информация.

На първо място следва да се посочи, че с оглед разпределението на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) и указанията в изготвения от първата инстанция доклад, банката-въззивник не е установила в процеса представянето на преддоговорна информация на ответника. По делото не се съдържа Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, който да е подписан на всяка страница от длъжника.

Липсата доказване се установява и от формираното волеизявление в молба от 23.09.2025 година (л. 165 от делото), с което се прави позоваване на чл. 22 от процесния договор, като се твърди, че на кредитополучателя е предоставена предварителна информация. В този смисъл чл. 22 от договора (цитиран в настоящото изложение) съдържа само обща декларация на длъжника, че е уведомен за всички условия на кредита. От това не може да се направи извод, че потребителят е взел информирано решение при сключване на процесния договор, като е имал възможност да сравни различните кредитни услуги предлагани от банката и да се запознае конкретно с детайлите по сключвания на потребителския договор. Поради това възражения в подобен смисъл са неоснователни. Неспазването на изискването по чл.5 ЗПК за предоставяне на пълна преддоговорна информация / чл.5 на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/ не е въздигнато от националния ни законодател като основание за недействителност на договора в специалната разпоредба на чл. 22 ЗПК.

На следващо място договорът е сключен в писмена форма, с изискуемото в чл. 11 ЗПК съдържание, като е посочен и общия размер на кредита. Като неразделна част от договора са представени погасителен план и методология за определяне на референтен лихвен процент Прайм, подписани на всяка страница от кредитополучателя. Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 и 2 от договора кредитополучателят за първите дванадесет месеца дължи фиксиран лихвен процент в размер на 6,1%, от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита се прилага променлив лихвен процент в размер на 6,1%, който се формира от референтен лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредити, в съответната валута, плюс договорна надбавка. Референтният лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно Методологията на Банката за определяне на референтния 4 лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, която е публикувана на интернет страницата на Банката и е приложена към процесния договор. В нея е разписана ясна и конкретна изчислителна процедура, като са посочени конкретните формули и разяснени компонентите в тях.

Методологията за изчисляване на референтния лихвен процент ПРАЙМ е достъпна на официалния сайт на Банката и е предоставена на Кредитополучателя при подписване на Договора за кредит. Това определя договорената възнаградителна лихва като плаваща. Неравноправността на клаузата следва да се прецени на плоскостта на засилената потребителска защита, правилата за информираност и индивидуално договаряне с потребителя и ясното и конкретно запознаване с метода и условията на промяна на лихвените проценти. В чл. 3, ал. ал. 4, 5 и 6 и чл. 7, ал. 2 от договора е уредена възможността, банката да променя (актуализира) уговорения с договора референтен лихвен процент и начина на неговото формиране. В чл. 20, ал. 2 и 3 от договора е предвидено банката едностранно, по своя преценка да увеличи лихвения процент над договорения, като прилага по договора фиксирана надбавка плюс 3. 5% (по ал. 2) и плюс 1.5% (по ал. 3), без да са посочени обективни, външни, независещи от банката, причини, които налагат промяната.

За да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, в чл. 33а, ал. 1 – ал. 3 от ЗПК е предвидено кредиторът да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика. Константна е практиката на касационната инстанция, свързана с условията, при които банката може едностранно да увеличава ставката на уговорената възнаградителна лихва. Същите трябва да са формулирани ясно като методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти, като клаузата не може да съдържа само изброяване на обективни фактори за възникване на правото за изменение. Въз основа на ясни и разбираеми критерии кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението на референтния лихвен процент (променящата се величина на възнаградителната лихва), което банката извършва едностранно. Необходимо е между страните по кредитното правоотношение да е постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка.