Решение № 199 от 21.11.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Оряхово, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100331 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Б. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Остров, ул.“П.Я.“ № 64, чрез пълномощника си адв. Д. М. М. - САК, против „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531969, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. са предявени два иска в условията на евентуалност, а именно иск с правно осн. чл. 22 във вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 502022 от 01.03.2021г. сключен между ищеца и ответника „Сити Кеш“ ООД и евентуален иск с пр. осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в чл.11 ал.2 в Договора за потребителски кредит № 502022 от 01.03.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД..

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 01.03.2021г. ищеца е сключил договор за потребителски кредит № 502022 със „СИТИ КЕШ“ ООД, като съгласно сключеният договор, кредиторът предоставя на потребителя парични средства в размер на 1400 лв.със задължение да бъде погасен 17 седмични вноски,от които 2 вн. по 10.90 и 15 вн. по 99.25 лева. Посочения в договора годишен лихвен процент е 40.05 %. ,а годишния процент на разходите е 49.83%, като по този начин привидно са спазени императивните изисквания на чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Сочи се също, че в договора е уговорено, че в срок от три дни, кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това.

При един поръчител, същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама- поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

В ИМ се сочи също, че поставените изисквания са изначално неизпълними от длъжника, което е начин за автоматичното действие на прекомерно висока неустоечна клауза 1

- 100% от размера на главницата.

Сочи се също, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключване на договора му е начислена такса наречена „неустойка“ в размер на 597.45 лева, която е включена в погасителния план като е посочено че погасителната вноска се изменя на 124.00 лева седмично. С оглед на това ищецът сочи че с начисляване на неустойката при сключването на договора още от самото начало, посочения в него ГПР не отговаря на действителния, а надхвърля многократно позволения от Закона размер на ГПР.

Посочено е и, че уговорената в Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на осн.чл.26 от ЗЗД е нищожна.

На първо място се сочи, че уговорената неустойка цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на ГПР - чл.19 ал.4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%.

Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар.1 т.1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплети от потребителя. Това се потвърждава и от сами погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Сочи се, че договарянето на този разход като неустойка, има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на осн.чл.21 от ЗПК, тази клауза е недействителна, а дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок, не може да обоснове обратния извод.

На следващо място се сочи, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на осн.чл.26 ал. 1 от ЗЗД е нищожна.

Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

В исковата молба е посочено, че неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й, същата е в размер на 43% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението.

На следващо място ищецът сочи, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.

26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, на разпоредбата на чл. 33 ал.1 от ЗПК. В нея се предвижда при забава на потребител, кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение-недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33 ал.1 от ЗПК. Сочи се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Сочи се също, че неустоечната клауза в договора е изцяло неравноправна и нищожна на осн.чл.143 ал.2 т.5 от Закона за защита на потребителите. Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

В ИМ се сочи, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му адв. Х. М. САК, е постъпил писмен такъв. В отговора ответника оспорва предявения иск като 2 неоснователен и недоказан, като навежда доводи в тази насока. Към отговора са приложени писмени доказателства копие от СЕФ и искане № 0577869 за сключване на Договор за потребителски кредит от 01.03.2021г. С отговора ответникът признава твърденията на ищеца, че начислената по договора неустойка не е включена в посоченото ГПР, като счита че същата не следва да бъде включвана в ГПР и навежда доводи в тази насока В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.С писмени молби заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло, като навежда доводи в тази насока.

За ответникът редовно призован, не се явява представител с писмено становище поддържа отговора на ИМ, оспорва предявените искове, като неоснователни.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 01.03.2021г. между „Сити кеш“ ООД и Д. Б. К., е сключен Договор за потребителски кредит № 502022 от 01.03.2021г., по силата на който ответниковото дружество е предоставило на ищеца парични средства в размер на 1400 лв., при условия посочени в договора.

От приетия Договор за потребителски кредит № 502022 от 01.03.2021г. е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 17 седмични вноски, по погасителен план и при падеж на първа вноска 08.03.2021г. и краен срок 28.06.2021г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 %. В чл. 3 т. 5 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49.83 %. От представения погасителен план към договора е видно, че към вноската включваща главница и договорна лихва е добавена вноска неустойка по чл. 8 от договора, което е разсрочената дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска е посочена в размер на 124.00 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 1510.00 лв., той дължи сумата от общо 2108.00 лв.

В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава, да обезпечи договора за кредит с банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията в чл.23 от ОУ. Не се спори между страните, че в договора е уговорено, че в срок от три дни, кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това.

При един поръчител, същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама- поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Страните не спорят, че в договора е посочено, че в случай, че такова обезпечение не бъде представено, на осн. чл. 8 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 597.45 лв. Посочено е, че общо предвидената дължима сума по договора за кредит (главница, лихва и неустойка) е в размер на 2108.00 лв.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са два иска в условията на евентуалност, а именно иск с правно осн. чл. 22 във вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с пр. осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по предявените искове твърденията си, обосноваващи нищожност на сключения договор за кредит и атакуваната клауза на чл. 8 от него, а именно че противоречи на конкретно посочените в исковата молба разпоредби на ЗПК и ЗЗП или че нарушава определени морални принципи,което води до противоречие с добрите нрави, респ.

3 неравноправност, а на ответника да установи онези свои твърдения и провоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 502022/01.03.2021г., по който е предоставена сумата от 1400 лв. съобразно посочените в договора условия, както и факта че при изчисляване на посочения в договора ГПР в размер на 49.83%, не е включена начислената при подписване на договора и в погасителния план неустойка.

Сключеният между страните договор за заем попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.