Решение № 129 от 10.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Светла Букова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М. П.

Ем. П. като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601147 по описа за 2021 година С присъда от 30.03.2021г. на Софийски градски съд постановена по н.о.х.д. № 2887/2019год. подсъдимият Й. А. Б. е признат за виновен в това, че:

На 10.04.2018 г., около 09.00 часа, в с. ***, ул. „***“ № **, е запалил имущество със значителна стойност - находящ се на същия адрес недвижим имот представляващ сграда - етаж от къща, собственост на св. Ц. В. В., като чрез възпламеняване на горима течност, предизвикал пожар, който представлявал пряка и непосредствена опасност за живота на намиращата се по това време на етажа в къщата Ц. В. В., като причинените вреди са на обща стойност 6,374,72 (шест хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), поради което и на основание чл.330,ал.2,т.1 вр.ал.1,вр.чл.54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.1, т.1 НК,съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка задържане под стража,считано от 10.04.2018 г. до 18.06.2018 г. Подсъдимият бил осъден да заплати направените разноски по делото.

Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия с развити доводи за неправилно приложение на материалния закон. Заявено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде 1 признат за невиновен и оправдан по възведеното обвинение. Алтернативно, жалбата обективира недоволство от санкционната част на съдебния акт, развити са доводи за явна несправедливост на определеното по размер наказание. В съответствие с оплакването се прави искане за изменение и намаляване на наказанието.

Страните поотделно не са взели становище по жалбата, при изпратени преписи.

На основание чл.327 и сл. НПК делото било насрочено за разглеждане.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция,защитникът на подсъдимия поддържа релевираните в жалбата доводи. След анализ на доказателствата излага съображения за недоказаност на обвинението и моли за оправдателна присъда. Подсъдимият в лична защита израява становище,че не е извършител на това престъпление и моли да бъде оправдан.

Частната обвинителка редовно пР.ана не се явява.

Представителят от апелативна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата излагайки съображения за законосъобразност на атакувания съдебен акт.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази становищата на страните, материалите по делото и извършвайки служебна проверка на атакувания съдебен акт, възприема изцяло фактическите и правни изводи на първостепения съд.

Развитите от защитата и подсъдимия доводи в жалбата не са нови, били са поставени пред първата инстанция разгледала делото и са получили правилно разрешение в изготвените мотиви. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност. Основните фактически констатации на първата инстанция са правилно установени, изведени при липса на нарушения на процесуалните правила. Анализът на цялостния доказателствен материал не налага поразлични изводи относно фактите, които решаващият съд е приел за установени, като настоящата инстанция намира, че не следва да внася изменения в установената от решаващия съд фактология относно следното:

Подсъдимият Б. е роден на ******** г. в гр. София, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, неработещ към момента, жител и живущ в гр. ***, ж.к. „***“ № **, вх. *, ет.

*, ап. **.

На 23.03.2017 г., частният обвинител Ц. В. В. закупила недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. ***, район ***, ул. „***“ № **, заедно с дворното място, в което била построена, съставляващо УПИ LII - 1343 в кв. 79 по плана на гр. София, м. Владая. За 2 извършената покупко - продажба на недвижимия имот, бил изготвен нотариален акт № 73, том I, per. № 1921, дело № 55 от 2017 г. по описа на нот. К. Б. - нотариус с район на действие CPC, per. № *** в Нотариалната камара.

Закупената от св. В. жилищна сграда била масивна, двуетажна, като към нея имало и таванско помещение. На първия етаж на къщата имало обособено преддверие, пристроено допълнително, с покрив и прозорци, коридор, кухненско помещение, разположено вдясно от коридора, спалня, разположена в дясно от кухнята, избено помещение, разположено фронтално срещу входната врата и баня вляво от него. На втория етаж на къщата, до който се стигало по стълбище, разположено в ляво от банята на първия етаж, бил разположен коридор, в който се влизало от дървена входна врата, сервизно помещение и баня и тоалетна, разположени вляво от входната врата; хол с кухненски бокс, разположен срещу входната врата, спалня и детска стая, разположени последователно една до друга вдясно от входната врата.

По-близо до входната врата се намирала вратата за спалнята - първата врата в дясно, а веднага след това - и вратата на детската стая. Към къщата имало и таванско помещение, което било необитаемо.

Първоначално в къщата заживели св. Ц.В. и синът й, който бил на 15 години, роден от фактическото й съжителство със св. К. М. (св. В. и св. М. живеели на семейни начала до 2013 г., но впоследствие продължили да поддържат добри взаимоотношения), които обитавали втория етаж, както и майката на св. В. - св. М. П. и св. П. Р., които живеели на семейни начала на първия етаж от къщата. Към 10.04.2018 г. св. П. и Р. били разделени и в къщата бил останал да живее само св. Р.; св. П. обитавала апартамент, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“.

Ключ от жилището имали св. В., синът й и св. Р..

На неустановена по делото дата през м. май 2017 г., св. В. заживяла с подс. Й.Б. на семейни начала, като Б. се нанесъл при св. В. на втория етаж на къщата.

Скоро след като заживели заедно, взаимоотношенията между подсъдимия и св. В. се влошили; между тях често избухвали скандали, придружени с отправяне на заплахи, обиди и побои от страна на подсъдимия.

На 01.04.2018 г., на празника „Цветница“, между двамата отново избухнал скандал. В резултат на това подс. Б. събрал вещите си от дома на св. В. и напуснал къщата и не се бил завръщал там до 10.04.2018 г.

На 09 срещу 10.04.2018 г., св. В. излязла да се види с приятели, тъй като синът й бил при баща си - св. К. М. и останала да пренощува извън дома си. В неустановен по делото час, тя получила кратко текстово съобщение („SMS“) от подс. Б., който я уведомявал, че ще се върне при нея в къщата.

Около 04,00 часа на 10.04.2018 г., подс. Б. пристигнал в дома на св. В., находящ се в с. ***, ул. „***“ № **. Тъй като нямал ключ от къщата, той 3 почукал на прозореца на стая на първия етаж, обитавана от св. П. Р..

Последният станал, отворил му входната врата и го пуснал да влезе във вътрешността на къщата.

Преди пристигането си в къщата на св. В., подсъдимият бил употребил алкохол в компанията на своя баща и бил повлиян от алкохола. Подсъдимият и св. Р. седнали в кухнята на първия етаж на къщата да пият бира. Там останали до около 07,20 часа, когато подсъдимият изпратил св. Р. да закупи още бира и цигари от находящ се в близост магазин. След като св. Р. излязъл от къщата, подсъдимият се качил на втория етаж на къщата и легнал на леглото в спалнята.

Около 06,30 часа св. В. си тръгнала от дома на своите познати, при които била нощувала - неустановени по делото лица, и около 07,25 часа слязла на спирката на масовия градски транспорт в с. Владая, находяща се в близост до дома й. Там тя видяла св. Р., който бил отишъл до магазина, по поръчение на подс. Б., да закупи алкохол.

Около 07,30 часа св. В. пристигнала в дома си, като й направило впечатление, че св. Р. е оставил входната врата незаключена. Свидетелката се качила на втория етаж и заварила подсъдимия да лежи на леглото в спалнята им. Той бил буден и пушел цигара.

Между двамата избухнал словесен скандал, който продължил до около 08,30 часа. Междувременно св. Р. се бил върнал от магазина и също чул размяната на реплики между подсъдимия и св. В. на втория етаж на къщата. В хода на скандала, подсъдимият обиждал и заплашвал свидетелката, В. дори позвънила и на св. М. с молба да отиде и да й помогне, но той не се отзовал на молбата й.

Малко преди 08,30 часа, словесният сблъсък прераснал във физическо стълкновение между подсъдимия и св. В., като подсъдимият нанесъл на свидетелката побой в областта на горната част на тялото й. Св. В. успяла да влезе в детската стая, находяща се вдясно от спалнята, затворила вратата и успяла да я залости, като издърпала пред вратата шкаф и легло, които се намирали в стаята, за да не може подс. Б. да влезе при нея.

В периода от време между 08,30 часа и 08,45 часа, непосредствено след като св. В. успяла да се заключи в детската стая и докато все още бил на етажа, подсъдимият взел неустановена по делото горима или леснозапалима течност, каквато намерил в къщата ( там св. В. съхранявала спирт за горене и парфюми), разлял я в спалнята и я запалил, след което излязъл от къщата.

Шумът от разливането на течността бил възприет и от св. В.. Запалването на течността мигновено предизвикало процес на горене в спалнята.

На стълбището на първия етаж подсъдимият бил пресрещнат от св. Р., който го изпратил до портата на дворното място, заключил след него и няколко минути по-късно тръгнал обратно към къщата.

Междувременно, св. В. все още се намирала в детската стая, като 4 пушела цигара. Няколко минути по-късно тя разместила отново мебелите в стаята и излязла в коридора, където вече било силно задимено от разразилия се в спалнята и от спалнята към коридора пожар. Свидетелката опитала да достигне до банята, но не успяла и затова се върнала обратно в детската стая.

Отворила прозореца на стаята и започнала да вика за помощ, тъй като решила, че подсъдимият се е запалил, след което скочила през прозореца и тръгнала да се връща обратно в къщата през входната врата. В този момент, св.

Р.,който се намирал в къщата и възприемайки дима, идващ от втория етаж, се качил нагоре, отворил входната врата към втория етаж, но виждайки пламъците заслизал обратно към първия етаж. На стълбището св. Р. бил пресрещнат от св. В., която се била върнала обратно в къщата през входната врата. Св. Р. й казал, че подсъдимият си е тръгнал. Тя се качила по стълбите до втория етаж, затворила входната врата на етажа, за да спре разпространението на пожара и излязла пред къщата.

В резултат на разразилия се пожар дървената входна врата, водеща към втория етаж на жилището и дървената каса на вратата обгорели на около метър във височина; лаковото покритие на алуминиевата врата на банята на втория етаж обгоряла; стените в санитарните помещения били опушени, като част от пластмасовите елементи били деформирани; вратата към хола с кухненски бокс и дървената каса на вратата, били обгорели от външната страна, откъм коридора; стените в същото помещение били опушени; вратата на детската стая също обгоряла. Най-сериозни щети били причинени в спалното помещение: дъските на дюшемето изгорели; спалнята изгоряла до метален скелет; на южната и западната стени имало обгорели отвори с приблизителни размери 1,70 х 1,40 м, по които имало следи от изгоряла дограма; намиращите се в спалнята текстилни и дървени материали изгорели; мазилката на стената на места паднала. Вследствие на пожара, била засегната покривната конструкция на сградата, над спалнята.

След като подс. Б. излязъл от дома на св. В. - около 08,45 часа, той поел по ул. „Пирин“ в с. Владая, където срещнал св. Г. Б., живущ на № 15 на същата улица, който отивал на работа. Двамата разменили няколко думи, като на св. Б. направило впечатление, че подс. Б. е повлиян от алкохола.