Решение № 17069 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17069 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110164739 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от ЗЕАД Б.В.И.Г. срещу ЗАД“Д.Ж.З. за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 10313,38 лева с включени ликвидационни разноски от 15лева , в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът не е изплатил процесната сума.

Ответникът оспорва иска, като поддържа, че не всички щети са настъпили вследствие на процесното събитие, че е налице съпричиняване, че размерът на обезщетението надхвърля действителните вреди. Оспорва и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения а-л „1111 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В случая посочените предпоставки са налице.

С определението на съда от 03.05.2023 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства: че на 11.02.22г. в гр. София е реализирано ПТП между а-л „11111 , като по първия са причинени щети; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 10313,38лв. на собственика на а-л „11111 , че ликвидационните разноски са в размер на 15 лева, че ответникът е застраховател по валидна застраховка „ГО“ към датата на ПТП на водача на а-л „11111 . Представена е и валидна застрахователна полица за застраховка „Каско стандарт“ по отношение на л.а. 1111 със срок на покритие , обхващащ и датата на процесното събитие.

От показанията на свидетеля Д. К. се установява, че на посочената с исковата молба дата управлявал автомобила, описан в протокол за ПТП от 11.02.22г. в графата за участник №2 и спирайки на червен светофар , бил ударен отзад от т.а. , като след удара колата му се измества и удря и спрялата пред него кола. В резултат на удара по управлявания от него а-л „111 били нанесени щети в предната , в задната част, по калник и броня. Повредите по автомобила на свидетеля били сериозни , като стоял за ремонт около месец в сервиз. Според свидетеля ударът отзад бил нанесен от микробус, който се движел с висока скорост без спирачен път.

Относно механизма на произшествието е изслушана съдебна –автотехническа експертиза , заключението по която съдът кредитира като компетентно , безпристрастно и пълно. Според вещото лице и съобразно приобщените по делото писмени доказателства ПТП се дължи на поведението на водача на т.а. „11111 , който движейки се по бул. 1111“, на около 50м. преди кръстовището с ул. „11111“ реализира ПТП със спрелия пред него в колона а-л 111111 , като вследствие на този удар л.а. „111 се измества напред и реализира удар в спрелия пред него а-л „11111.Вещото лице посочва още, че от техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП е поведението на водача на т.а.“111111 който е управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него а-л „11111.

Съдът намира, че описаното събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Неоснователно е 2 възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от 11111/. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. От събраните доказателства не се установиха твърденията на ответника, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносното събитие. Напротив, от показанията на свидетеля се установи по категоричен начин, че водачът на застрахования при ищеца автомобил няма принос за настъпване на събитието, а е спрял на светофарна уредба на знак червено .

Съдът, кредитирайки показанията на свидетеля К. , както и заключението на съдебната автотехническа експертиза , намира за доказано по категоричен начин обстоятелството, че всички щети по процесния автомобил, описани в протокола за ПТП и обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 11111г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на 3

Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 10 785,52 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. На основание чл. 411, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 10 313.38 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен, като на ищеца бъде присъдена и законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 2080,53 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ , депозит за свидетел и възнаграждение за адвокат/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З.А.Д. Б.Ж.З. , ЕИК 1111 да заплати на ЗЕАД " Б.В.И.Г. „ , ЕИК 1111 на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 10 313.38 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” / по щета № 1111 за вреди на лек автомобил марка „1111 , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.02.2022 г. в гр. София и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 28.11.2022 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2080.53 лева , представляваща разноски за водене на настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4