Решение № 60 от 09.04.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр.Мадан, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100460 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от З. Б. Х. и Б. Р. Х. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че З. Б. Х. и Б. Р. Х. не дължат на „ЕОС Матрикс” ЕООД, следните суми: 7 230.54 лв.. представлява главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008г. и Анекс към него от 12.10.2009г.. 1 245,36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2010г,- 15.02.2011 г.. законната лихва върху главницата, считано от 7 230,54 лева. считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д.

№ 46/2011 г. по описа на PC Мадан.

В исковата молба се твърди, че на 18.02.201 1г. по частно гражданско дело № 46/2011 година по описа на Районен съд Мадан в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 частен праводател на ответника по настоящия иск. е бил издаден Изпълнителен лист. с който З. Б. Х. и Б. Р. са осъдени да заплатят на Банка ДСК АД сумите както следва: 7 230,54 лв., представлява главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008г. и Анекс към него от 12.10.2009г. 1 245,36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2010г.-15.02.2011г. законната лихва върху главницата, считано от 7 230,54 лева. считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, направените разноски по делото, от които 169,52 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394.28 лева. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 98/2011 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Мадан. След връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно с копие на изпълнителния лист. както и заповед за изпълнение по чл.418 ГГ1К, постановени по ч. гр. д. № 46/2011г. по описа на PC Мадан, в законоустановения 14-дневен срок ищците не подали възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което с изтичането му изпълнителното основание е влязло в законна сила и от тази дата е започнала да тече и погасителната давност за вземането на кредитора.

С постановление от 25.11.2016г. ДСИ е прекратил производството по изпълнително дело № 98/2011 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Постановлението е влязло в сила като 1 необжалвано. Ищците считат, че към датата на подаване на настоящата искова молба не дължат сумите, обективирани в гореописания изпълнителен лист, тъй като същите са погасени с изтичането на приложимата за тях петгодишна давност. Последното валидно изпълнително действие е извършено на 04.02.2014г. Тъй като се касае за заварено изпълнително производство, 5-годишният погасителен давностен срок започва да тече от датата на постановяване на ТР - 26.06.2015г. и е изтекъл на 26.06.2020г., а при зачитане на чл.З т.2 от ЗМДВИПОРНСПП - на 26.08.2020г. Въпреки това ответникът по иска - „ЕОС Матрикс“ ЕООД им изпратил проект на Споразумение за разсрочване на парично задължение с изх. № МАЗ 00095381/18.06.2024г., с приложено уведомление за прехвърляне на вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 08.08.2008г. с Банка ДСК ЕАД, от ОТП Факторинг ЕАД на „ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия от дата 28.09.2018г. Съгласно изготвения от ответника текст на споразумението З. Б. Х. има задължение към него в размер на общо 44722,16 лева. произтичащо от два договора за потребителски кредити - от 08.08.2008г. и от 12.08.2008г. с Банка ДСК АД, като се предлага разсрочване на дълга. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че липсва правен интерес за предявяване на иска, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнителното производство за събиране на процесното вземане. Освен това, ответното дружество дори не е било страна по посоченото изпълнително дело № 98/2011 г., нито е предприемала каквито и да е действия спрямо длъжника. Между страните било сключено споразумение с изх. № МАЗ 00095381 от 18.06.2024 г. за доброволно уреждане на отношенията, поради ответникът счита, че не е налице необходимост от получаване на правна защита, а правният интерес, който ищецът обосновава, е абстрактен. Сочи, че в исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия. Поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит е инициирано заповедно производство и е издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 46/2011 г. по опис на PC Мадан , въз основа на който е образувано изпълнително производство под номер на дело № 98/2011 г. по описа на ДСИ към PC Мадан, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок на вземането. Същото е прекратено на 25.11.2016 г. Дори да е изтекъл давностния срок, между З. Б. Х., като титуляр на задължението, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подписано извънсъдебно споразумение с изх.№ МАЗ 00095381/18.06.2024 г„ с което страните се съгласяват относно основанието и размера на задължението, а съгласно чл.4, ал.4 от споразумението, на основание чл. 113 от ЗЗД, длъжникът е упражнил правото си на отказ от изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на споразумението, описани подробно в чл. 3 от същото. До подписване на споразумението са минали повече от седем години от последното изпълнително действие по изпълнително дело № 98/2011 по опис на ДСИ към PC Мадан без да са предприети действия прекъсващи давността, поради което направения отказ от последиците на изтекла погасителна давност бил валиден. По изложените в исковата молба съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо, респ. отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 18.02.2011 г. по частно гражданско дело № 46/2011 година по описа на Районен съд Мадан в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 е бил издаден Изпълнителен лист, с който З. Б.

Х. и Б. Р. Х. са осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност на Банка ДСК АД сумите както следва: 7 230,54 лв., представлява главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008г. и Анекс към него от 12.10.2009г. 1 245,36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2010г.- 15.02.2011г. законната лихва върху главницата от 7230,54 лева, считано от 15.02.2011г. до окончателното плащане, направените разноски по делото, от които 169,52 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско 2 възнаграждение в размер на 394.28 лева

Въз основа на издадения изп. лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по описа на РС Мадан е било образувано изп. дело от взискателя Банка ДСК ЕАД против длъжниците З.

Б. Х. и Б. Р. Х., а именно изп. д. № 98/2011 г.-ю по описа на СИС при Районен съд Мадан. С постановление от 25.11.2016 г. на ДСИ по изп. д. 98/2011г.-ю посоченото изпълнително дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като видно от отбелязването върху постановлението, същото е влязло в сила на 12.12.2016 г.

Към исковата молба е представено Уведомление от 18.06.2024 г. за извършено прехвърляне на вземанията от ОТП Факторинг ЕАД, чрез пълномощника си ЕОС Матрикс ЕООД, адресирано до длъжника З. Б. Х., съгласно което длъжникът е уведомен, че всички негови задължения, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 12.08.2008 г., сключен с Банка ДСК ЕАД са прехвърлени на ЕОС Матрикс ЕООД въз основа на Договор за цесия от 28.09.2018 г. На 18.06.2024 г. е сключено Споразумение за разсрочване на парично задължение между ЕОС Матрикс ЕООД – кредитор и З. Б. Х.- длъжник, титуляр по договор за кредит от 08.08.2008г. и договор за кредит от 12.08.2008 г. сключени с Банка ДСК ЕАД, съгласно което споразумение З. Б. Х. има задължение към кредитора в общ размер на 44722,16 лева, произтичащо от Договор за кредит 08.08.2008г. и Договор за кредит от 12.08.2008 г. сключени с Банка ДСК ЕАД, вземанията по които са прехвърлени в полза на кредитора. Съгласно чл. 4 от споразумението длъжникът признава задълженията си по основание и размери и се задължава, считано от датата на подписване на споразумението да погаси задължението си разсрочено. Съгласно чл. 4, ал. 4 с подписване на споразумението на осн. чл. 113 ЗЗД се упражнява правото на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на споразумението. Съгласно чл. 5 от споразумението при забава на плащане или неплащане на дължима вноска по споразумението, то се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника.

Като доказателство по делото е приета служебна бележка № 25-СБКД00037/19.02.2025 г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД, от която е видно, че по сключеното споразумение между страните от 18.06.2024 г. длъжникът З. Б. Х. не е извършил плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

По арг. от ал. 2 от същата разпоредба искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на претендираното в изпълнителното производство право на взискателя. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

Предявените субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК са допустими. Въпреки липсата на данни за висящ изпълнителен процес с предмет процесното вземане, с оглед изразеното от ответника становище за дължимост на вземането е налице правен спор между страните, които следва да бъде разрешен в рамките на настоящия исковия процес като надлежен процесуален ред за защита на правата и интересите на правните субекти. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесните вземания срещу ищците, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 12.08.2008г. сключен с Банка ДСК ЕАД са валидно прехвърлени чрез договори за цесия в полза на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, за което обстоятелство ищците са уведомени преди подаване на исковата молба, поради което е налице необходимата процесуална легитимация на страните като кредитор и длъжник по облигационното правоотношение.

От страна на ищците е въведено възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор 3 за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за процесните вземания.

Съобразно чл. 116, б „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.