Решение № 260014 от 28.09.2020, Районен съд - Балчик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28.09.2020год. гр.Балчик

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На трети септември, две хиляди и двадесета година

В публично заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ИГНАТОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор: БЕЗ

ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З. като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела

Игнатова

АНХ дело № 156 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по Жалба на Е.А.Ч. с ЕГН********** ***, срещу Наказателно Постановление №20-0240-000104/29.04.2020г. на Началника на РУ на МВР-Балчик , с което му е наложено административно наказание ”Глоба”в размер на 150,00/сто и петдесет /лева,на основание чл.179,ал.1,т.3 от ЗДвП ,за административно нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателя редовно призован, не се явява в с.з. , представлява се от адв.К. ***,редовно упълномощен,който пледира НП да бъде отменено изцяло ,като незаконосъобразно.Оспорва се нарушението като несъставомерно.

Въззиваемата страна-РУ на МВР-Балчик редовно призована за участие,не се явява представител.Депозирано е писмено становище по жалбата,която счита за неоснователна, а съставеният АУАН и НП правилни и законосъобразни,издадени от компетентни длъжностни лица.

Съдът, като разгледа жалбата,изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

До Директорите на

СДВР и ОД МВР е било изпратено писмо с рег.№3286р/6978/12.02.2020г. на Директора на ГД“Национална полиция“ при МВР по повод създаване на организация по СПО на територията на обслужваната структура,в случай тази на ОД на МВР-Добрич ,за времето от 17.02. до 28.02.2020г. относно прилагането на разпоредбата на чл.15,ал.12 от Наредба №I-45/2000г. във вр.с чл.3,ал.5 от Наредбата.

В тази връзка на

18.02.2020г. в 10.45 ч.св.И.-*** спрял за проверка л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№ТХ....НХ,управляван от жалбоподателя,движещ се в гр.Балчик,по ул.“д-р Зл.Петков“,в посока кръстовище „Двореца“ към МБАЛ .На въпроса дали автомобила притежава монтирана газова уредба и при получен положителен отговор била поискана документация относно вписването й в документите на автомобила.

След като св.И. установил,че не са спазени разпоредбите на Наредбата съставил на жалбоподателя фиш №0952925/18.02.2020г.за нарушение по чл.чл.148 и 146,ал.1 от ЗДвП ,като посочил размера на наказанието „Глоба“ от 150,00/сто и петдесет лева/.

Фиша е подписан от Ч.

.

На 19.02.2020г. с вх.№240000-726 Ч. е подал възражение до началника на РУ на МВР-Балчик.

Последното е било разгледано и с докладна записка от инсп.Дечев е било предложено на началника на РУ на МВР-Балчик издаденият фиш да бъде анулиран и ,като бъде съставен АУАН за нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП.

Началника на РУ на

МВР-Балчик е утвърдил докладната ,като е било възложено на св.И. да състави АУАН.

Отново с докладна записка ,св.И. е докладвал,че спрямо Ч. е съставил АУАН на осн.чл.186,ал.2 от ЗДвП ,за нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП.

Видно от съставеният

АУАН под №101,сер.Д,№841059/03.03.2020г. е посочено нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП,който е подписан от Ч. с възражения.

Възраженията му са изразявали в това,че между АУАН и издаденият му фиш няма идентичност.

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не били направени други възражения пред наказващият орган.

По направените възражения не е взето становище.

Очевидно,наказващият орган ги е приел за неоснователни,след като е издал процесното НП.

НП е връчено на жалбоподателя на 17.06.2020г. ,а жалбата е депозирана на 23.06.2020г.,заведена с вх.№240000-2270/23.06.2020г.

Предвид което съдът приема,че последната е подадена в срока по чл.59,ал.1 от ЗАНН ,от надлежно лице,имащо правен интерес от изхода на спора,пред компетентния да го разгледа първоинстанционен съд,с оглед на което и е процесуално допустима,разгледана по същество е основателна,но на различни от сочените основания.

Според настоящият състав на съда при проверка за законосъобразността и обосноваността на НП,както и неговата правилност относно приложението на материалния закон се констатира ,че в административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушение.

Нарушени са разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 и чл.57,ал.1,т.т.5 и 6 от ЗАНН.

Както в АУАН,така и в НП липсва описание на това в какво точно се изразява нарушението и обстоятелствата при които то е било извършено,както и не са посочени законовите разпоредби ,които са нарушени.

Нормата на чл.146,ал.1 от ЗДвП е бланкетна и за да се квалифицира деянието е необходимо да се посочи и съответната норма въз основа на която се прави извод за това,че направеното изменение на монтираната газова уредба за втечнен нефтен газ попада в изискването на закона да се спазва определен ред.

Регистрирането на монтираната газова уредба позволяваща на двигателя да работи с втечнен нефтен газ не –по късно от

3 години от първоначалната проверка на уредбата е регламентирано в Наредба №1-45/2000г. относно регистриране ,отчет,спиране от движение и пускане в движение,временно отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркетата теглени от тях и реда за предоставянето на данни за регистрираните ППС.Съгласно сочената Наредба собственика или ползвателя на МПС е длъжен при промяна на данните за вида на горивото да заяви това,при извършване на първата промяна в регистрацията по чл.14,настъпила след монтирането на уредбата в ПС,позволяваща работа на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ,но не по-късно от 3 години от първоначалната проверка на уредбата по реда на наредбата по чл.146,ал.1 от ЗДвП да впише това обстоятелство в СРМПС-Наредба Н-3/2013Г.Следва същото да бъде заявено пред съответния държавен орган,като самото вписване се извършва от оправомощения държавен орган.Разбира се това дали този орган е извършил или не вписване ,не може да се вмени във вина на собственика на автомобила.

На следващо място както в АУАН така и в НП никъде не е посочено,кога е монтирана тази газова уредба ,за да може да бъде преценено дали е спазен или не този три годишен срок.

Отделно от това наказващият орган е вписал в НП както работа на двигателя с втечнен нефтен газ,така или със сгъстен природен газ,т.е. отново не може да бъде установено дали процесната уредба е работила с втечнен нефтен газ,така или със сгъстен природен газ,като очевидно не може да работи и с двата.

От там съдът прави извод,че не може да се направи обоснован извод че е изменена конструкцията на ППС ,без съответно разрешение по смисъла на чл.146,ал.1 от ЗДвП Като не е посочил това,а само се е задоволил да посочи,че водача не е променил данните за входа на горивото на ПС при извършване на първата промяна,настъпила,след монтиране на газовата уредба в ПС,позволяваща работа на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ ,не по-късно от 3 години от първоначалната проверка на уредбата“,както актосъставителя,така и наказващият орган,не е дал пълно описание на нарушението,чрез посочване на всички съставомерни признаци на нарушението.

Сочената като нарушена норма на чл.146,ал.1 от ЗДвП ,както бе посочено е бланкетна/препращаща/и не съдържа състав на нарушение.

Разпоредбата не забранява изменението на конструкцията на регистрирани ППС,а го допуска при спазване на условията и ред ,определени с Наредба Н-3 от 18.02.2013г.за изменение в конструкцията на регистрираните ППС и индивидуално одобряване на ППС регистрирани извън държавите-членки на ЕС,или друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.В чл.3,ал.1 от Наредба Н-3/2013 е дадено летално определение на това що е изменение в конструкцията на ППС.

Посочените както в

АУАН,така и в НП нередовности ,поради което съдът приема,че е неприложима разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП.

В резултат на това административно наказателната отговорност на наказаното лице е ангажирана в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН,т.к. липсва надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата при които то е извършено,както и липсва посочване на законовите разпоредби ,които са били нарушени виновно.

С допуснатите нарушения в административно наказателното производство е ограничено правото на защита на наказаното лице,което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният чрез своя процесуален представител е направил искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00/триста/лева.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,като в договора за правна защита и съдействие,приложен към жалбата ,е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.Следователно претенцията е основателно в пълния си размер.