Решение № 999 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20211100900962 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл.372 от ТЗ от „Р. и Ко“ АД, ЕИК **** срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК **** с универсален правоприемник „Б.“ ЕООД, ЕИК ****.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между „Р. и Ко“ АД и „Б.“ ЕАД съществуват трайно установени търговски отношения, датиращи от началото на 2016 година, произтичащи от общо 5 договори за разпространение на общо 6 телевизионни програми, собственост на дружеството ищец, а именно: договор за разпространение на телевизионни програми („ТВ+“ TV/+/” и „Еф+“ /F+/)”от 01.01.2016 г. и 2 бр . анекси към него, от 01.02.2016 г. и 03.01.2018 година; предварителен договор за разпространение на телевизионна програма („Спорт+“), от 01.02.2016 г.; предварителен договор за разпространение на телевизионна програма („Cinema+“), от 28.04.2016 година; Предварителен договор за разпространение на телевизионна програма (,,Comedy+“) от 28.04.2016 г.; предварителен договор за разпространение на телевизионна програмата („Action+“), от 28.04.2016 година. Твърди, че всеки един от тези договори е сключен за първоначален срок от 12 месеца, който се подновява автоматично, ако до един месец преди изтичането му никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване. Твърди, че ответникът в качеството си на радио-телевизионен оператор разпространява програмите до своите абонати – възмездно.

Твърди, че за януари, февруари и март 2021 г., ответникът е събрал от абонатите си дължимите от тях месечни такси за достъп до програмите на „Р. и Ко“ АД. Поддържа, че сключените през 2016 година договори за 1 разпространение на програмите продължават да са действащи между страните и понастоящем. Успоредно с това, без да се прекратява действието им, на 01.02.2018 г., страните са подписали допълнително споразумение към договорите, в който приемат, че предварителните договори за разпространение на телевизионните програми Спорт+, Cinema+, Comedy+ и Action+, са се трансформирали в окончателни договори, след регистрацията им от СЕМ, споразумели са се също така, че към влизането му в сила - няма неизплатени суми за възнаграждения, лихви, неустойки или други плащания, произтичащи от договорите, дължими от „Б.“ ЕАД на „Р. и Ко“ АД. За срока на действието му, а именно от 01.02.2018 - 31.05.2018 година „Б.“ ЕАД ще заплаща фиксирано месечно възнаграждение за предоставеното му право да разпространява програмите, в общ размер от 500 000 лева с ДДС и след изтичането на срока на действието му на 31.05.2018 г., страните ще сключат допълнително споразумение, в което ще предоговорят условията на договорите, включително, но не само размера на възнаграждението. Сочи, че такова допълнително споразумение обаче, не е сключено между страните.

Твърди, че независимо от това, „Р. и Ко“ АД продължава да фактурира, а ответникът да заплаща фиксираното в договора от 01.02.2018 година общо възнаграждение за разпространение на програмите до началото на м. 08.2020 година.

Твърди, че на 01.04.2020 г. в Търговския регистър е вписан нов законен представител на ответника по чиято инициатива през м.07.2020 г. страните са започнали първите си разговори за подписване на допълнителното споразумение. Твърди, че със започването им ответникът е поставил изричното условие общият размер на възнаграждението за разпространение на програмите, да бъде намален от 500 000 лева с ДДС на 360 000 лева с ДДС месечно, считано от 01.08.2020 година. Твърди, че „Р. и Ко“ АД се съгласило устно с това изискване на ответника и считано от 01.08.2020 година е започнало да фактурира разпространението му на програмите по новата цена.

Твърди, че страните са се договорили, че ответникът ще заплаща цената, докато текат преговорите по допълнителното споразумение, в което тя следва да бъде писмено регламентирана и което да влезе в сила със задна дата01.08.2020 година. Твърди, че допълнителното споразумение така и не е подписано от страните, т.к. през м.10.2020 година ответникът е решил да го обвърже със сключването на изцяло нов договор за разпространение на програмите, който да влезе в сила от 01.01.2021 година и, в който цената за разпространението на програмите да бъде намалена на 300 000 лева с ДДС, месечно. Твърди, че ответникът е преустановил плащанията си към „Р. и Ко“ АД като не е заплатил нищо от дължимите възнаграждения за разпространението си на програмите през 2021 година, въпреки че е събрал от своите абонати таксите за това. Сочи, че последното извършеното от него плащане е за м.12.2020 година, по фактура № 3000000121 от 04.01.2021 година. Твърди, че поради безрезултатно водени преговори „Р. и Ко“ АД се оттеглило от същите. Сочи, че с имейл от 28.05.2021 година, „Р. и Ко“ АД е 2 уведомило ответника, че прекратява участието си в преговорите за подписването на допълнителното споразумение и на нов договор за разпространение на програмите. Претендира неустойка за забава в размер на 0,05% от просрочената сума за всеки ден в забава, но не повече от 10% от същата. Сочи, че ответникът е в забава от 87 дни по отношение на задължението си за плащане по фактура № 3000000122/01.02.2021 г., в забава от 60 дни по отношение на задължението си за плащане по фактура № 3000000123/01.03.2021 г. и в забава от 30 дни по отношение на задължението си за плащане по фактура № №3000000124 от 01.04.2021г.

Доколкото по всяка от посочените три фактури просроченото задължение възлиза на 360 000 лева с ДДС, то дължимата неустойка за всеки ден в забава за плащане, е в размер на 150 лева. Счита, че по отношение на просрочените си задължения за м.01 и м.02.2021 г., ответникът дължи към 01.06.2021 г. неустойка за забава в общ размер от 13 050 лева.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 360 000 лева, съставляваща част от дължимата от него обща сума от 1 093 050 лева, включваща незаплатените възнаграждения за разпространение на програмите през периода: 01.01.2021 г. - 31.03.2021г. и дължимите върху тях неустойки за забава в размер на 13 050 лева. Претендира направените в производството разноски.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковата молба по основание и размер. Не оспорва сключените между страните 5 предварителни договори за разпространение на телевизионни програми. Не оспорва, че на 01.02.2018 г. страните са сключили договор, по силата на който са договорили, че за срока на действие на същия „Б.“ ще му заплаща фиксирано месечно възнаграждение за предоставеното му право да разпространява програмите в размер на 500 000 лева, с ДДС. Не оспорва, че в периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. „Р.“ е фактурирало, а „Б.“ е заплащало за разпространението на всички програми възнаграждение в размер на 360 000 лева, с ДДС, на месец.

Оспорва да е имало договорка между страните „Б.“ да заплаща възнаграждение от 360 000 лева, с ДДС, на месец за разпространението на всички програми до подписването на допълнително споразумение, в което договорката да бъде писмено регламентирана. Оспорва ищцовото дружество да се е противопоставило на изискването новата цена за разпространение на програмите да е 250 000 лева, без ДДС или 300 000 лева, с ДДС. Относно търговските договорки между страните, касаещи периода 01.08.2020 година31.12.2020 година: поддържа, че страните са сключили договорите за разпространение на програми, по силата на които „Р.“ е предоставило на „Б.“ срещу възнаграждение неизключителното право да разпространява програмите на територията на Република България. Сочи, че с договора от 01.02.2018 г. страните изменят възнаграждението по договорите за разпространение, като договарят общо възнаграждение за всички програми в размер на 500 000 лева, с ДДС на месец за периода от 01.02.2018 г. 31.05.2018 година. Сочи, че страните са се споразумели, че след изтичане 3 срока на договора от 01.02.2018 г., ще сключат допълнително споразумение, с което ще предоговорят условията по договорите за предоставяне на съдържание, като, включително, но не само размера на дължимото възнаграждение. Поддържа, че такова споразумение е сключено с конклудентни действия, тъй като в периода от 31.05.2018 г. до 31.07.2020 г. по общо съгласие между страните „Р.“ е продължило да фактурира, а „Б.“ е продължило да заплаща общо възнаграждение за разпространение на всички програми в размер на 500 000 лева, с ДДС, на месец. Счита, че с факта на издаването на фактура от „Р.“ и приемането и плащането на фактурата от „Б.“ следва да се счита, че страните са продължили действието на договора от 01.08.2018 г. с конклудентни действия до 01.08.2020 година. Твърди, че за периода 01.08.2020 година – 31.12.2020 година постигнатата договорка между страните е „Б.“ да заплаща на „Р.“ фиксирано месечно възнаграждение за разпространение на програмите в размер на 270 000 лева, без ДДС и 30 000 лева, без ДДС, на месец, за реализиране на търговски съобщения.

Относно търговските договорки между страните, касаещи периода 01.01.2021 г. 31.03.2021 година: поддържа, че е налице пълно съвпадение относно предмета на споразумението и дължимото възнаграждение.

Поддържа, че е налице валидно сключено търговско споразумение, предоставящо правото на „Б.“ да разпространява срещу възнаграждение програмите за процесния период 01.01.2021 г. - 31.03.2021 година, като договореното възнаграждение е в размер на 250 000 лева на месец, без ДДС, а датата на сключеното допълнително споразумение е 17.05.2021 година.

Твърди, че „Б.“ е заплатило сумата от 240 000 лева на 07.06.2021 г., включваща 200 000 лева възнаграждение за предоставяне правото на разпространение на програми и 40 000 лева ДДС. В този смисъл счита, че претенцията на ищеца за сумата над 60 000 лева, явяваща се разлика между дължимото за м. януари 2021 г. възнаграждение за предоставено право на разпространение на програмите и извършеното плащане от ответника, се явява неоснователна и недоказана. Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца неустойка, а при условията на алтернативност нейния размер.

Претендира направените в производството разноски.

ИЩЕЦЪТ подава допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в исковата молба. Поддържа, че между страните няма постигнато допълнително споразумение за намаляване размера на месечните възнаграждения за разпространение на програмите и за излъчване на рекламни съобщения за услугите на „Б.“. Допълва, че на 07.06.2021 година ответникът е заплатил сумата от 240 000 лева с ДДС, а също така е заплатена и неустойката в размер на 13 050 лева. Допълва, че към момента на предявяване на допълнителната искова молба ответникът е погасил изцяло вземанията на ищеца релевирани в обстоятелствената част на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ подава отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа отговора на исковата молба. Допълва, че претендираната от ищеца с исковата молба сума е погасена изцяло с извършени от ответника 4 плащания в периода 07.06.-27.06.2021 година. Допълва, че плащането на сумите, предмет на исковата молба, не следва да се счита за признание на ищцовата претенция за размера над сумата от 250 000 лева на месец, без ДДС. Поддържа оспорването, дължимостта на претендираната от ищеца неустойка, а евентуално нейния размер.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

По делото е представен договор за разпространение на телевизионни програми от 01.01.2016 година, сключен между „Р. и Ко“ АД, в качеството на дистрибутор и „Б.“ ЕАД, в качеството на оператор. В договора е отбелязано, че считано от 31.12.2015 година е прекратен договора за разпространение на посочените телевизионни програми, сключен между собственика им „БГ С.“ АД и оператора. Считано от 01.01.2016 година е в сила нов договор, сключен между дистрибутора и „БГ С.“ АД, по силата на който е предоставено на дистрибутора да договаря разпространението на програмите с лицензирани телевизионни оператори. Видно от чл. 2 на договора, предмет на същия е предоставянето от дистрибутора на оператора, срещу възнаграждение, неизключителното право да разпространява програмите- ТВ+ и Еф+, на територията, като услуга предоставяна на абонатите му, която е част от абонаментен пакет (2) към датата на сключване на договора. Срокът на договора е 12 месеца от датата по договора, като в случай, че до 1 месец преди изтичането срока на договора някоя от страните не е поискала прекратяването, същият се счита автоматично продължен за срок от 12 месеца, прилагано многократно /чл. 14, ал. 1, ал. 2/. В чл. 15 е предвидено, че оператор заплаща на дистрибутора фиксирано месечно възнаграждение за предоставеното му право да разпространява програмите, на обща стойност 556 000 лева без ДДС. В чл. 16, ал. 1 е предвидено, че операторът начислява и събора месечна такса от абонатите си за приемане на програмите. Съгласно чл. 20 от договора, е предвидено, при просрочие на плащането на възнаграждението с повече от 30 дни, то операторът дължи на дистрибутора неустойка в размер на 0.05% от просрочената сума, за всеки ден забава, но не повече от 10% от същата, считано от датата на изпращане на фактурата за дължимата неустойка. Изрично е предвидено в чл. 26, че договорът може да бъде изменян и допълван по писмено съгласие на страните. Към договора е представен сключен на 03.01.2018 година анекс, по силата на който считано от 01.01.2018 година страните изменят съдържанието на чл. 14, ал. 2 от договора, като е предвидено, че ако до 3 месеца преди изтичане на договора никоя от страните не е поискала писмено прекратяването му, същият се продължава автоматично с 12 месеца, неограничено. Променен е и чл. 15, ал. 1 от договора като с анекса е предвидено, че считано от 01.01.2018 година операторът ще заплаща на дистрибутора фиксирано месечно възнаграждение за предоставеното му право да разпространява програмите в общ размер от 500 000 лева с ДДС.