Решение № 506 от 22.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Стара Загора, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530201688 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление наказателно постановление № 242500111 от 23.05.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК 206328575, в качеството му работодател, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл. 75a, ал.5, във връзка с ал.2, пр.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и че същото е необосновано и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 24-2500111/24.04.2025 година, за това, че при извършена проверка на 01.04.2025 година, 14.04.2025 година и 24.04.2025 година по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Стара Загора е установено, че „Керасус Лоджистик“ ООД, в качеството си на работодател е приел чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) Ф.К., ЛНЧ ..., продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал.1, т.10 от Закона чужденците в Република България, да предоставя за него работна сила в град Стара Загора към 31.12.2024 година, без на Ф.К. да е разрешен достъп до пазара на труда.

Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като административно нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

На основание така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000,00 лева.

Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, действащ към датата на извършване на нарушението – 31.12.2024 година - право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.

Предвид разпоредбата на чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Разпоредбата на чл. 75, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от своя страна предвижда, че наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.

По отношение на субекта на нарушението:

Субекта на разглежданото административно нарушение, като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално 2 дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда, както следва:

"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно от представения по делото Трудов договор № ..., на 11.03.2024 година между дружеството жалбоподател и лицето Ф.К. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което наказаното дружество е възложило на работника изпълнението на длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 тона, международни превози в предприятието „Керасус Лоджистик“ ЕООД. С допълнително споразумение № .../31.12.2024 година към този трудов договор, длъжността на лицето е сменена от шофьор на товарен автомобил над 12 тона международни превози на длъжност – шофьор тежкотоварен автомобил – дванайсет и повече тона.

Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото допълнителни споразумения, списъци за командировки и разчетно-платежна ведомост. В тази връзка съдът намира, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.

По отношение на изпълнителното деяние:

Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в приемане на работа на законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, като за работника не е налице право на достъп до пазара на труда. Както се установи, действително към 31.12.2024 година лицето Ф.К. е приел да изпълнява длъжността шофьор тежкотоварен автомобил – дванайсет и повече тона в ответното дружество. Видно от представеното по делото разрешение за пребиваване № ... от 07.06.2024 година, на Ф.К., роден на ... година в Турция, ЛНЧ ..., е разрешено продължително пребиваване на територията на държавата, до 02.06.2025 година – към момента на сключване на допълнително споразумение № .../31.12.2024 година, лицето законно е пребивавало в Република България. От представеното по делото писмо УРИ 537700-1121-07.04.2025 година на ОД на МВР Стара Загора, се установява, че К.Ф., роден на ... година в Република Турция, ЛНЧ ... има разрешение за пребиваване до 05.06.2025 година, на основание чл. 24, ал.1, т.10 от Закона за чужденците в Република България. От тези обстоятелства безпротиворечиво се установява, че по отношение на Ф.К. е приложима хипотезата на чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – същият няма право на достъп до пазара на труда. По този начин съдът намери, че от страна на дружеството жалбоподател действително е осъществено изпълнителното деяние, като елемент от фактическия състав на разглежданото административно нарушение – работодателят е приел на работа работник, по отношение на който е налице забрана за достъп до пазара на труда.

Нарушението е такова на просто извършване, поради което липсата на 3 настъпил конкретен противоправен резулат е ирелевантна.

Предвид факта, че спрямо дружеството жалбоподател е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административно наказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН. В случая е налице съответствие между фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното обвинение, позволяващо на санкционирания субект да го разбере и да организира адекватно защитата си. Посочени са всички необходими факти и обстоятелства от съставомерен характер, субсумиращи се от една страна – отговарящи съобразно правната квалификация на нарушението на императивните изисквания за съдържание на АУАН и НП, предвидени в ЗАНН. По идентичен казус се е произнесъл Старозагорски административен съд в свое Решение № 5067/17.12.2025 година по к.а.н.дело № 1138/2025 година.

Така съдът намира, че от обективна и субективна страна, от страна на жалбоподателя са осъществени елементите на разглежданото административно нарушение.

По отношение на определеното наказание:

За това административно нарушение, разпоредбата на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е предвидил административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 до 20 000 лева. В конкретния случай, на дружеството е наложено наказание в размер към минималния – 4000 лева.

Същата е наложена, като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност и с целите на чл.12 ЗАНН. Няма основание за намаляване на наложената имуществена санкция, предвид тежестта на нарушението. При индивидуализацията на имуществената санкция следва да се отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената санкция да се определи над минималната. Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското законодателство, но и международните актове по които РБ е страна. Спазването на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гаранция за защита правата на работника и регулатор на трудовата миграция. Следователно всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а напротив – със завишена.

4

Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез намаляване.

Съдът намира, че в случая се явява неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д ЗАНН следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати на въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, сумата от 120 лева, представляваща разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-2500111 от 23.05.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК 206328575, в качеството му работодател, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл. 75a, ал.5, във връзка с ал.2, пр.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.