Решение № 64 от 29.03.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Разлог, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20261240200024 по описа за 2026 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „ВК“ООД-Б., с ЕИК*, представлявано от инж. М.П. - управител, с адрес: *, против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №*, издаден от А„ПИ“, с който на жалбоподателя му е наложено адм. наказание:

„имуществена санкция“ от 300.00 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал.2, т.1, във вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ЕФ е издаден в нарушение на принципа за пропорционалност на европейското право.

Наложената санкция не съответства на тежестта и хар-ра на нарушението. Същата е явно несъразмерна на хар-ра и последиците от нарушението, което е в противоречие с принципите на справедливост и пропорционалност.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която изразява становище по хода на делото и мори атакуваният акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява законен представител. Представлява се от упълномощен процесуален представител - юрк. М.Е., която депозира молба, с която оспорва жалбата. Намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Претендира присъждане на разноски.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2024 г., в 08:57 часа било установено нарушение №*, с ППС т. а. К.., рег. №*, с технически допустима максимална маса 3420, в о.Я., за движение по път 84 км 86+647 с посока Намаляващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Нарушението е установено с устр-во №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 84 км 86+647.

Било установено, че собственик на процесния автомобил е дружеството-жалбоподател "ВК“ЕООД-Б., ЕИК №*, представлявано от инж. М.П. - управител, с адрес: *, поради което 1 за извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, е издаден и атакуваният ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10 ал.1 от ЗП, №*от 27.11.2024 г. на А“ПИ", с който за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал.2, т.1, вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП, на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" от 300.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея ЕФ следва да бъде отменен.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която разпоредбата „Собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията вр. с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“. С тази разпоредба се повелява на собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на тази забрана, в частност за неплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, от ЮЛ или ЕТ, какъвто настоящият случай, е регламентирана в чл.187а, ал.2, т.1 от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП, а именно имуществена санкция от 300.00 лв.

Съдът намира, че в конкретния казус са налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ, поради следните съображения. В случая е нарушен общият принцип на правото на ЕС за пропорционалност при определянето и налагането на адм. наказание, в случая имуществена санкция от 300.00 лева. Според трайната практика на Съда на ЕС (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира, като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС изрично е прието, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска с-ма от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази с-ма предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината, умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства.

Настоящият състав намира, че случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по който е определено имущественото наказание "имуществена санкция" за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. В този смисъл е Решение №2551 от 18.03.2025 г. по к. а. н. д. №93/2025 г. по описа на XXII състава на АС-П., съгласно което:

"Като неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на винетни такива и не следва да 2 намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т.48 коментира и предвидената в чл.179, ал.3 от ЗДвП, санкция от 300.00 лева, каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.“

Непропорционалността на наказанието конкретно по чл.179, ал.3 от ЗДвП, също е коментирана в Решението от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС (т.48 и сл.).

Същевременно съгласно трайната съд. практика наложеното на дееца адм. наказание в нарушение на принципа за пропорционалност е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, така Решение №11264 от 20.12.2024 г. по КНАХД №2473/2024 г. на XXIII състав на АС-П.; Решение №3950 от 28.04.2025 г. по КНАХД №109/2025 г. на XX състав на АС-П.; Решение №541 от 16.01.2025 г. по КНАХД №2406/2024 г. по описа на XXVI състав на АС-П.; Решение №4547 от 19.05.2025 г. по КНАХД №844/2025 г. по описа на XIX състав на АС-П.; Решение №3444 от 11.04.2025 г. по КНАХД №143/2025 г. по описа на XXIII състав на АС-П. и др.

При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство /решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС/ се налага и изводът, че процесното адм. нак. производство, и в частност наложената санкция, определена съгласно действащото българско законодателство, противоречи на основаните принципи на Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесния ЕФ на самостоятелно основание. В случая размерът на наложената санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености. Накрая следва да се отбележи, че съдът не би могъл да отстрани последиците от непропорционалността на санкцията в рамките на настоящото производство предвид действието на принципите за законоустановеност на наказанието и забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН, за определяне на наказанието глоба под предвидения му най-нисък размер. В този смисъл е както цитираното по-горе решение на СЕС - т.49 от него, така и Решение №2551 от 18.03.2025 г. по КНАХД №93/2025 г. по описа на XXII състава на АС-П..

По посочените съображения следва да се приеме, че е издаден незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Подобни са и изводите на Бл.АС в Решение 2096/28.04.2025 г., постановено по КНАХД №258/2025 г. по описа на съда.

При този изход на делото право на разноски възниква за дружеството-жалбоподател по аргумент от чл.63д от ЗАНН, но такива не могат да му бъдат присъдени, поради липсата на искане за това, както в жалбата, така и в хода на съд. производство до приключване на съд. следствие по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК и чл.81 от ГПК.

По отношение искането за присъждане на юрк. възнаграждение, същото следва да бъде оставено без уважение с оглед изхода на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. с ал.3, вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, съдът водим от горните съображения

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №*, издаден от А„ПИ“, с който на „ВК“ООД-Б., с ЕИК*, представлявано от инж. М.П. - управител, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 300.00 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал.2, т.1, във вр. с чл.179, ал.З от ЗДвП.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за 3 изготвянето му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4