Определение № 16 от 19.04.2021, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Свиленград , 19.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Добринка Д. Кирева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Частно наказателно дело № 20215620200252 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 НПК.

Образувано е по жалба на А. А. Г. с ЕГН ********** против Постановление от 17.03.2021г на прокурор от РП-Хасково, ТО Свиленград за прекратяване на наказателното производство водено по БП № 39/2021г по описа на РУ Свиленград,пр.преписка №ТОС1473/2020г. по описа на РП-Хасково, ТО Свиленград образувано срещу К. М. Д. с ЕГН ********** за извършено от нея престъпление по чл.183,ал.1 от НК.

Претендира се отмяната на оспорения прокурорски акт, поради неговата незаконосъобразност и връщане на делото на прокурора. Конкретните оплаквания, инвокирани с жалбата са ,че жалбоподателят не е съгласен с изложените от прокурора доводи относно наличието на предпоставки на чл.9 от НК ,поради което моли съда да отмени обжалваното Постановление.

Съдът, след като се запозна с жалбата и наведените доводи в нея, както и с оспореното постановление на прокурор, така също и с материалите от досъдебното производство, приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбоподателят А. А. Г. и К. М. Д. през 2011 год. заживели на семейни начала, в дома на родители на св. А.Г. в гр. Свиленград, на улица "В." № **. На ********** год. от съвместното им съжителство се родило дете - А. А. Г..

През месец юни 2019 год. А. А. Г. заминал за Германия за да работи. Св. Д. и невръстния А. Г. останали в дома на А. А. Г. в гр. Свиленград. А. А. Г. започнал работа и изпращал пари на св. Д., необходими за грижите за детето. Малко след заминаването на св. Г. за Германия, св. Д. започнала връзка с друг мъж. В последствие св. Г. разбрал за това през месец август 2019 год. опитал се да разговаря по телефона със св. Д., за да разбере какво се случва, като ѝ съобщил, че се прибира обратно в Р. България. Св. Д. не изчакала завръщането на св. Г., а напуснала дома му, като не взела сина си със себе си, а детето останало при баба си и дядо си по бащина линия.

В края на 2019 год. св. Г. подал молба до РС-Свиленград за попечителство над сина му А. Г. и определяне на месечна издръжка, дължима от св. Д. за детето. По време на съдебното производство свидетелите А.Г. и К. Д. постигнали Съдебна спогодба по гр. дело №1259/2019 год. по описа на РС-Свиленград, одобрена с определение № 132 от 25.02.2020 1 год., влязла в сила на 04.03.2020 год., по силата, на която К. Д., трябвало да изплаща месечна издръжка за дето си в размер на 160 лева.

След като била осъдена да изплаща издръжка за детето си, К. Д. изпълнявала задълженията си до месец юли 2020 г., макар и със забавяне. От месец август 2020 г. спряла да изплаща дължимата издръжка и това бил повод св. Г. да подаде жалба срещу нея в ТОСвиленград, РП-Хасково, като в последствие било образувано настоящето наказателно производство на 10.02.2021 г. срещу К. М. Д., ЕГН: ********** от гр. Л. , ул. "С. В." №**, за това, че в периода от месец август 2020 год. до месец януари 2021 год. включително в гр.

Свиленград, след като е била осъдена по силата на Съдебна спогодба по гр. дело №1259/2019 год. по описа на РС-Свиленград, одобрена с определение № 132 от 25.02.2020 год., влязла в сила на 04.03.2020 год., да издържа свои низходящ – сина си А. А. Г., роден на ********** год., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 броя месечни вноски по 160 лв., всичко на обща стойност 960 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

След като св. Г. подал Жалбата срещу св. К. Д., през месец декември 2020 г. и през месец март 2021 год., св. Д. по банков път превела сумата от общо 320 лева, дължима издръжка за месец август и месец септември 2020 /на два пъти по 160лева/.

В хода на наказателното производство е било установено от извършения разпит в качеството на свидетел на К. Д., че тя изпълнявала задължението си по плащане на издръжка за сина си А. Г. до началото на месец август 2020 год. Поради усложнената обстановка в страната с противоепидемичните мерки против разпространението на коронавируса останала без работа и нямала доходи. Поради тази причина от началото на месец август 2020 год. не успявала да изпълнявала задължението си по изплащане на издръжка за сина си А. Г.. Въпреки затрудненото положение, в което се намирала св. Д. успяла месец декември 2020 г. да събере сумата от 160 лева и да плати издръжката за сина си, по банков път, която сума била издръжка за месец август 2020 г. През месец март 2021 год. св. Д. успяла да събере пак сумата от 160 лева и отново я превела по банков път на св.

А.Г., като тази сума била издръжка за месец септември 2020 г.

В хода на наказателното производство К. Д. не е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл183, ал.1 от НК.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство, наблюдаващият прокурор е прекратил БП №39/2021г. по описа на РУ Свиленград на основание чл.199 и чл.357, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9 ал.2 от НК.

Мотивите на прокурора са най общо ,че конкретното поведение на св. К. Д. по никакъв начин не е увреден или засегнат непосредствения обект на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, поради което деянието ѝ се явява млозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Но дори и да се възприемело тезата, че с факта на неплащане на присъдената издръжка за д е т е т о А. Г. , върху непосредствения обект на престъплението е оказано някакво отрицателно въздействие, при всички визирани по-горе съображения за цялостната изключително ниска степен на обществена опасност на деянието и за липсата на реално фактическо засягане на инкриминирания обект, следвало да се приеме, че съответното отрицателно въздействие за проявено в явно недостатъчна степен, за да бъде третирано извършеното като престъпление, поради което деянието се явява малозначително и съобразно втората хипотеза по чл. 9, ал.2 НК.

Същото е връчено на лично на родителят на законният представител на детето на 05.04.2021г., като в 7дневния срок-на 08.04.2021г. е подадена горепосочената жалба.

2

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната жалба срещу Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по БП № 39/2021г по описа на РУ Свиленград е процесуално допустима.

Кумулативно изискуемите др. процесуални предпоставки също са налице - жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол, както и изхожда от легитимирано лице – носител на правото да обжалва, в качеството на законен представител на детето,чиято издръжка се дължи .

При тези фактически данни и непосредствени впечатления от обхвата и начина на водене и приключване на разследването, както и анализа на доказателствения материал, преценена по същество, депозираната жалба срещу постановлението на РП за прекратяване на наказателното производство, според съда е основателна.

В подкрепа на което, решаващият съдебен състав излага следните аргументи:

На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, подлежи правилността (обосноваността и законосъобразността) на извода на Прокурора. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на наказателното производство, Съдът, Прокурорът и Разследващите органи вземат своите решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

Прокурорът упражнява законовите си правомощия, дадени му с разпоредбата на чл.

243, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като изгражда изводите си въз основа на цялостен анализ на материалите по ДП. Съгласно нормата чл. 242, ал. 1 от НПК, след като получи делото Прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася Предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или Предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с Обвинителен акт, ако са налице основанията за това. Преди да прекрати наказателното производство, Прокурорът е длъжен да извърши проверка дали са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина и с оглед на тяхната преценка да провери дали извършеното деяние съставлява престъпление и от кое лице е извършено престъплението.

Съдебният контрол върху Прокурорското постановление, както вече бе посочено погоре в настоящото изложение, е въведен от закона по отношение на неговата процесуална и материална законосъобразност, като Съдът не може да действа като орган на разследването.

И това е така, тъй като в процесуалния закон изрично са определени разследващите органи, които могат да събират доказателства на ДП. Съдът не е надлежен разследващ орган в това производство. Затова, при съдебния контрол върху Постановлението на Прокурора за прекратяване на наказателното производство, могат да бъдат съобразявани само тези доказателствени материали, които са били събрани до завършване на разследването.

Отделно от това, следва да се има предвид, че съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България, в изключително правомощие на Прокуратурата е дали да започне наказателно преследване, срещу кое лице и за какво престъпление.

Безспорно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Законосъобразно е изяснено от съдилищата началото на осъществяване и на довършване на самото престъпление. Последното може да бъде решение на дееца за 3 извършване на дължимото се действие или извън волята му, например започване на наказателно преследване за неправомерното му поведение. Съдебната практика и правната теория обаче е изяснила, че този начин на осъществяване на продълженото престъпление е следствие на обединяването на отделните престъпни действия/бездействия в едно единствено престъпление от субективното отношение на дееца за постигане на преследвания противоправен резултат, като само по изключение продължителността в осъществяването на деянието оказва влияние върху правната квалификация (напр.самоотлъчка до и над 3 денонощия по чл.380-381 от НК и др.). Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството (с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно)и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”. Престъплението не би било извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и др.).

При коментираното престъпление, ако деецът цели да избегне отговорност за неплащане на дължимата се месечна издръжка чрез симулиране на несъставомерност на деянията му (чрез ежемесечно изпълнение и последващо месечно неизпълнение на задължението му) за определен период от време, през който се обективира неизпълнение на две и повече месечни вноски, то той следва да отговаря за осъществяване на престъплението през инкриминирания период.

Прекъсването на „непрекъснатостта” на осъществяване на продълженото престъпление или осъществяването му при задължение за плащане на издръжка на две и повече ползващи се лица поставя въпроса за другата правна фигура, достояние на българската правна мисъл – продължаваното престъпление по чл.26 от НК, възстановен в актуалната му редакция със ЗИДНК, ДВ бр.92/2002 г. Последното предпоставя цитиране на безспорния научен авторитет проф.Ив.Н. във връзка с „продължените” престъпления – че при тях „постановяването на присъда отграничава извършеното до този момент и решава въпроса за отговорността, ако и след нея деецът предприеме подобни прояви” (НП, обща част, няколко издания), както и на проф.Д.М. за „квалификация при продължавано и продължено престъпление” (С.,2007, стр.743 и сл.). Или, неизплащането на дължима издръжка през определен период от време на определено лице следва да се осмисли като „еднородна проява” с оглед и на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. За приложението на тази разпоредба ВС е приел цитираното ТР на ОСНК на ВС № 3/71 г., като в р.І, т.2 и р.VІІ, т.1 е указал, че осъществяването на две или повече деяния (разбирай, неплащане на дължима според влязло в сила решение/споразумение издръжка), които, откъснати едно от друго, сами по себе си дори да са малозначителни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, но осъществяват основен, квалифициран или превилегирован състав на едно и също престъпление, включително и като две или повече „продължени” престъпления, ако са налице условията на чл.26, ал.1 от НК, то е налице едно единно, а не множество от престъпления.Налага се изводът, че укоримостта на поведение на дееца, съобразно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, защитаваща в крайна сметка интересите на потърпевшите от неблагоприятното развитие на отношенията в едно или повече роднински свързани семейства (съпруг, низходящ, възходящ, брат, сестра), чрез неплащане на дължима се някому от тях издръжка е 4 продължено, но би могло да бъде и продължавано престъпление през определен период от време, при наличие на законовите изисквания на чл.26, ал.1 и чл.80, ал.3 от НК и следва да се преценява като престъпление по чл.183, ал.1 от НК. /така и Решение №424/02.12.2014 по дело №1345/2014 на ВКС, НК, I н.о./