Решение № 400 от 18.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Видин, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320100695 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Л. П. от гр. Видин, чрез А. Б. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД – София, с която са предявени обективно съединени искове за нищожност на клаузи от договор за кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 28.11.2022г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит № MAX_ 500058731 в размер на 500.00 лева при фиксиран ГЛП 36.32% и ГПР 47.72%. Посочва се, че ищцата следвало да внесе сумата от 554.28 лева, включваща главница и лихва, но впоследствие се оказало, че следвало да върне сумата от 913.74 лева, включваща и такса за бързо разглеждане, съгласно чл. 9, ал. 1 от договора и такса динамично плащане, съгласно чл. 9, ал. 2 от договора. Плащането е на 6 месечни вноски, всяка по 152.29 лева.

Твърди се от ищцата, че договора е нищожен и съдържа неравноправни клаузи, както следва:

ГЛП е 36.32% - лихвата е прекомерна и само на това основание договора е нищожен, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва.

ГПР е 47.72 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на договора.

1

В чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договора е посочено, че кредитополучателят дължи такса за услугата за бързо разглеждане на искането му за кредит в размер на 143.76 лв., която се изчислява спрямо сумата на кредита и периода на Договора за кредит, както и че дължи отделна такса извън възнаградителната лихва за динамично плащане по своя кредита в размер на 215.70 лв. Или общо допълнителните такси, начислени на доверителката ми са на стойност от 359.46 лв., което е близо 72 % от стойността на главницата.

Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 47.72 %, ГЛП е 36.32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Поддържа се, че кумулирането на таксата за бързо разглеждане и такса за динамично плащане на кредита към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 44.39 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Клаузите за заплащане на такса за бързо разглеждане на документите и отделна такса за динамично плащане противоречат на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви Договор за кредит № Мах_500058731, сключен на 28.11.2022 г. за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

При условията на евентуалност се иска съдът да признаете за установено по отношение на ответника, че клаузите в чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № Мах_500058731, сключен на 28.11.2022г., която предвижда заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 143.76 и такса за динамично плащане в размер на 215.70 лева са нищожни.

Иска се също, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 207.03 лева, платена без основание.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил същата като неоснователна.

Оспорил е твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия към договор за кредит с № mах_500058731 представляват скрита възнаградителна лихва, неравноправни са и по този начин се заобикаля закона.

Посочил е, че изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е сторено в договора. Твърдението на ищеца, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, неоснователно. Заявените от ищеца като страна по процесния договор за кредит допълнителни действия според ответника не са част 2 от ГПР и не се калкулират в ГПР защото не са част от общия разход по кредита съгласно дефиницията „ общ разход по кредита за потребителя“ . Според ответника, ищецът като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителните действия, видно от подписаната от лицето Декларация за съгласия, приложена към отговора на исковата молба. Твърди се, че допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Сочи се, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и условия, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него, тъй като е получил СЕФ.

Посочва също, че допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", които ответното дружество предоставя на своите клиенти при изрично заявено желание за тяхното ползване, са доброволни по своята същност и се предоставят само при поискване. Сочи се, че доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхожда момента на усвояването на кредита и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Поддържа се, че доброволното действие „Динамично плащане" също не следва да се счита като действие, свързано с управлението на кредита. Сочи се, че понятието „управление на кредита", използвано в чл.

10, ал.2 от ЗПК, има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора. Сочи се, че в случая „Динамично плащане" като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина, по който ще се осъществи, го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за потребителски кредит № MAX_ 500058731, сключен на 28.11.2022г . в размер на 500.00 лева.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебноикономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № MAX_ 500058731 от 28.11.2022 г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 500.00 лева, който е следвало да бъде върнат на 6 равни погасителни вноски по 92.38 лева с обща стойност на плащанията 554.28 лева.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за кредит при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит, за което дължи 143.76 лева, а съгласно ал. 2 е заявил желание да ползва Динамично плащане по кредита, за което дължи 215.70 лева, които суми са дължими на равни части през периода на кредита, добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по кредита.

3

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора за кредит размерът на общо дължимото по кредита е 913.74 лева, разпределена сума от 6 бр. вноски по 152.29 лева. Вноските са месечни, с начална дата на първа вноска 20.12.2022 г. и последна вноска на 20.05.2023 г. ГПР е 47.72 %.

ГЛП е фиксиран – 36.32 %.

Не е спорно, че ищецът е заплатил по кредита сумата в общ размер на 707.05 лева, което се установява от заключението по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.

Вещото лице е посочило, че общата сума на направените от ищеца плащания по договора за кредит е в размер на 707.05 лева, като с нея е погасен пълния размер на главницата 500.00 лева, платена договорна лихва в размер на 20.91 лева, платено динамично плащане в размер на 52.19 лева, платено бързо разглеждане в размер на 131.78 лева, платено обезщетение за предсрочно погасяване в размер на 2.15 лева и платена законна лихва в размер на 0.02 лева. Посочило е също, че преизчисленият ГПР с включена такса за бързо разглеждане 143.76 лева, такса за динамично плащане 215.70 лева и месечна вноска от 152.29 лева е 838.9178%, основният лихвен процент на БНБ към 28.11.2022 г. е 0.59 %.

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора не са включени в ГПР, което според ищеца е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 4 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Установи се от заключението по изготвената съдебно - икономическа експертиза, че при изчисляване на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, ГПР се изчислява на 838.9178%, като същият надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В случая с включените такси за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора 47.72 % и възлиза на 838.9178%, който размер се установява от заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни такси, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.